Присъда № 15 от 29.05.2023, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ

НА ПРИСЪДА № 15 от 29.05.2023 г. ПО НОХД № 742/2022 г. по описа на ИРС, І състав

Районна прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман е повдигнала обвинение срещу И. Н.

Ч. от гр. Костенец и П. Н. Ч. от гр. Костенец за това, че на 09.08.2020 г. около 10.45 ч. в махала „*“ в село *, община Костенец, област Софийска, в съучастие като съизвършители са отнели чужда движима вещ – мобилен телефон марка „NOKIA“ модел “3.1 Plus Dual White” на стойност 72,00 лв. (седемдесет и два лева) от владението на С. Н. М., с намерение противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл.20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като твърди, че извършването на престъплението от страна на двамата подсъдими е доказано от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М. и Ш., както и от приетите съдебно технически експертизи на видеозаписите, които установяват обстоятелството че И. Ч. и П. Ч. са упражнили физическо насилие и са отнели мобилния телефон, собственост на пострадалия. Предлага на всеки един от подсъдимите да бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 НК да бъде отложено за срок от три години.

Пострадалият от престъплението С. М. се конституира като частен обвинител, като входа на съдебните прения повереникът му адв. * Т., също пледира за доказаност на повдигнатото обвинение. Твърди, че са събрани достатъчно преки доказателства, от които може да се направи еднозначния извод, че целта на подсъдимите е била да преустановят фактическата власт на пострадалия върху мобилния телефон, като е налице умисъл да неговото присвояване.

Подсъдимите И. Ч. и П. Ч. не се признават за виновни, като молят за оправдателна присъда.

Защитниците им – адв. В. А. и адв. Х. К. пледират за недоказаност на повдигнатото обвинение. Адв. А. сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че в действителност е възникнал конфликт между М. и подсъдимите, но не е доказано, че те са отнели мобилния му телефон.. От своя страна адв. К. сочи, че са налице множество противоречия в показанията на пострадалия както относно марката и модела на отнетия телефон, така и относно механизма на извършване на деянието, поради което моли за постановяване на оправдателна присъда,

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по досъдебно производство 199/2020 г. по описа на ОСсО-СОП поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С. Н. М. през 2016 г. закупил имот, находящ се в махала „*“ на село *, община Костенец, представляващ дърводелски цех с прилежаща земя. Там М. съхранявал строителна и селскостопанска техника, както и леки автомобили.

Подсъдимите И. Ч. и П. Ч. стопанисвали съседен имот, в който имало стопанска сграда с дворно място, което не било оградено, като също притежавали селскостопанска техника.

Първоначално М. и Ч.и били в добри съседски взаимоотношения, и си помагали. М. им услужвал с техника. С течение на времето обаче отношенията им се влошили, като започнали пререкания помежду им, включително и за границата между имотите им.

1

На 09.08.2020г. М. се намирал в имота си в махала „*“ заедно със св. О. Ш., с която живеел на съпружески начала. Малко след 10.00 ч. чул шум от машини и решил да провери какво се случва. Видял, че И. Ч. работел с машина „бобкат“, като стоварвал пелети в близост до общинския път и неговия имот, и извадил телефона си, за да го заснеме. Св. Ш. също включила камерата на телефона си, за да заснеме случващото се. След като М. започнал да снима с телефона си, И. Ч. преустановил работата и тръгнал към М., като го попитал дали има право да го снима, след което го ударил и го повалил на земята. М. изпуснал телефона си, като питал И. Ч.: “Какъв ти е проблемът?“. Ч. продължавал да му нанася удари по тялото и лицето, но М. успял да се отскубне и взел телефона си. И. Ч. успял втори път за изтръгне телефона от ръцете на М. и го хвърлил в близките храсти. В този момент се на мястото дошъл и другият подсъдим – П. Ч., който също нанесъл няколко удара по М.. Започнала разправия помежду им относно това дали М. има право на снима и за границата между имотите им, като взаимно си отправяли обиди и ругатни.

Междувременно в 10,45 часа св. Ш. позвънила на телефон 112 като съобщила, че съседите нападнали мъжа й и му взели телефона.

Докато чакат полицията М., заедно със св. Ш. започнали да търсят телефона в района на инцидента, но не го намерили. Св. Позвънила на номера му, но той бил изключен.

Пристигналите на мястото на във връзка с подадения сигнал полицейски служители – св. С. П. и Д. И., не възприели видими следи от насилие по М., като пострадалият не споделил с тях, че е изчезнал мобилния му телефон.

Впоследствие на 24.08.2020 г. С. М. предал с протокол за доброволно предаване CD диск със записани два видеофайла, съдържащи видеозаписите, направени от св. Ш..

От своя страна П. Ч. с протокол за доброволно предаване от 29.03.2021 г. е предал DVD диск, съдържащ три видеофайла от охранителните камери на стопанската сграда в имота му, както и запис от мобилния му телефон.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена частично от показанията на С. М. и О. Ш., след като ги съпостави с представените по делото видеозаписи.

Във връзка с доказателствената стойност на видеозаписите, съдът намира за уместно да отбележи, че те могат да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109 НПК, доколкото същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, като съмненията за достоверността им може да се проверява чрез различни процесуални способи. В случая макар и записът от телефона на св. Ш. да не е случаен, доколкото същият е направен целенасочено от свидетелката, за да заснеме инцидента, то същият съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството, като няма законова пречка да бъде ценен, след извършване на необходимата проверка за достоверност и след съпоставянето му с останалите доказателствени източници по делото.

В случая автентичността на приобщените към доказателствения материал веществени доказателства – видеозаписи от мобилен телефон, е установена посредством приетите видеотехнически експертизи, като обектът на това експертно изследване е приобщен към доказателствената съвкупност по предвидения в НПК ред, посредством протокол за доброволно предаване (чл. 159, ал. 1 НПК). Същото се отнася и до предадените от подс. П. Ч. видеозаписи от охранителна камера и от мобилен телефон.

В заключението на допуснатата в хода на досъдебното производство комплексна видеотехническа и фоноскопска експертиза от 28.10.2020 г. (л. 42-49 от т. 1 от досъдебното производство) е отразено, че предадените от М. два видеофайла са заснети чрез мобилно заснемащо устройство. Първият е с продължителност 16 секунди, а вторият файл - с продължителност 1 минута и 28 секунди, като недостатъчното качество на видеозаписите, както и отдалечеността на лицата не позволяват извършване на лицевоидентификационно разпознаване, както и разпознаване по глас.

2

Въпреки това, според съда това веществено доказателство допринася за изясняването на главния факт по делото, макар и да визуализира действия на лица, чиято самоличност няма възможност да бъде установена по технически път. При положение обаче, че същото е негодно за лицева идентификация или за фоноскопско разпознаване на гласове, съдът не би могъл въз основа на предположения да направи извод кой от участниците изговаря записаните реплики, включително и тези, касаещи инкриминирания мобилен телефон (напр.

– около 00,15 минути на втория видеофайл мъжки глас М 2 е изрекъл „открадна ми телефона“ , впоследствие в 00,36 минути мъжки глас М 1 е казал „ще дойда да взема и тоя телефон, а в 1,23 минути М 2 е попитал: „ама къде, той ми го взе, наби ме и ми го взе бе…, ама телефона…).

Обстоятелството, че извлечените изображения от кадрите на видеозаписа не са годни за извършване на последващи идентификационни изследвания е установено и от заключението на видеотехническата експертиза от 07.07.2021 г. (л.90-101 от том 3 от досъдебното производство), като според вещото лице при изследването не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация.

При изследването на други видеозаписите, предоставени от подс. П. Ч.

(видеотехническата експертиза от л. 127-150 от т. 3 от досъдебното производство), не се установяват конкретни обстоятелства при настъпването на инцидента, но от възпроизведения диалог, може да се направи извод за сериозен вербален конфликт между пострадалия М. и подсъдимите.

Допуснатата от съда в хода на съдебното следствие повторна видео и аудиотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна също установява, че качеството на кадрите на видеозаписите не позволява отграничаване на общи и частни признаци на заснетите лица.

Обобщено може да се приеме, че видеозаписите, в контекста от заявеното от пострадалия М. и св. Ш., както и от самите подсъдими относно тяхното участие в инцидента, установяват възникнал конфликт между М. и И. Ч., към който впоследствие се е присъединил и П. Ч., по повод съществуващ междусъседски спор, който е прераснал в сбиване.

В този смисъл, след внимателно обсъждане на показанията на М. и св. Ш., с която той съжителства на съпружески начала, съдът приема за достоверни твърденията им, че е възникнало спречкване между пострадалия и И. Ч., при което последният му е нанесъл няколко удара и го е повалил на земята, след което е взел мобилния му телефон и го е изхвърлил в близките храсти. От техните показания се установява и че на мястото е дошъл и другият подсъдим – П. Ч., който също е нанесъл няколко удара на М.. В тази си част показанията са им последователни и непротиворечиви. Съществуващите помежду им противоречия относно цвета на мобилния телефон съдът намира за несъществени от гледна точка на предмета на доказване по делото. Същото се отнася и по отношение на характера и вида на телесните увреждания на М., доколкото това обстоятелство е установено от други доказателства, включително и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.

Така съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира изцяло, на С. М. е установено причиняване на кръвонасядания в областта на горния клепач на дясното око, съчетано с травматичен оток, кръвонасядания в областта на дясната лопатка, охлузвания на десния лакът и по гърба на дясната длан, които увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание. В заключението е отразено, че кръвонасяданията се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети с гладка повърхност, каквито са частите от човешкото тяло – ръце и др., а охлузванията са причинени при косото по допирателната действие на твърди тъпи предмети с неравна контактна повърхност. Според съда констатираните в заключението увреждания пряко отговарят на механизма на тяхното причиняване, посочен от пострадалия.

3

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите, които отричат да е възникнал физически сблъсък между тях и М., доколкото макар и от видеозаписите, направени от св.

Ш., да не може са се идентифицират лицата , които са заснети, несъмнено се установява, че е имало физическо съприкосновение между тримата. Съдът приема, че обясненията на подсъдимите в конкретния случай преди всичко са средство за защита, доколкото изразяват тяхната защитна версия и са опровергани от показанията на пострадалия и св. Ш..

Твърденията им имат доказателствена стойност единствено по отношение на обстоятелство, че са се намирали на мястото на възникналия конфликт.

Обстоятелството, че пострадалият М. и подсъдимите Ч.и са били във влошени взаимоотношения се установява, както от показанията на св. В. Т., който е бил очевидец на друг конфликт помежду им, така и от показанията на полицейските служители, които твърдят, че многократно са се отзовавали на сигнали, подадени от М. срещу Ч.и.

От изисканите по реда на чл. 159а НПК справки се установява, че телефон с ИМЕИ 355846093976121, какъвто е идентификационният номер на телефона собственост на М., не е активиран в мрежите на мобилните оператори през 2022 г.