Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1290 от 04.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 668/2025
Вид
Определение № 1290
Подписан
04.11.2025
В сила
04.11.2025
Състав
Пламен Стефанов Златев, Орлин Найденов Летов, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1290 гр. Стара Загора, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500668 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е частна жалба от ответника „С.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. Л.

Х. от АК-Благоевград, против определение № 1683/14.07.2025 г. по гр. д. № 3292/2024 г. на Районен съд – Казанлък, с което е върната подадената от дружеството въззивна жалба вх. № 11176/07.07.2025 г., като просрочена.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Навежда довод, че в последното заседание по делото съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 12.06.2025 г., но не е посочил, че ще се приложи разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК и че срокът за обжалване на решението ще тече от обявяването му. Такива указания не се съдържат и в решението по делото. С оглед изложеното, нормата на чл. 315, ал. 2 ГПК в случая е неприложима, поради което двуседмичният срок за въззивно обжалване тече от връчване на съобщението за постановеното решение. В случая този срок е спазен, поради което определението за връщане на въззивната жалба е незаконосъобразно. Жалбоподателят излага съображения, че вероятно и районният съд след постановяване на обжалваното определение е достигнал до извод, че въззивната жалба е своевременно подадена, доколкото с разпореждане № 3494/16.07.2025 г. е постановил оставянето й без движение и е дал указания за плащане на държавна такса. В частната жалбата е направено искане въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови въззивната жалбата да бъде администрирана, като подадена в срок.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ищцата В.

М. И..

Въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

1

Производството по гр. д. № 3292/2024 г. на Районен съд - Казанлък е образувано по реда на бързото производство по подадена от В. М. И. искова молба вх. № 1818/16.12.2024 г. срещу ответника „С.“ ЕООД, с която са предявени искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед за прекратяване на трудов договор № 3/10.05.2019 г., издадена на 03.10.2024 г., както и за осъждане на ответникаработодател да заплати на ищцата обезщетение в размер на общо 15780 лева – за времето, през което същата е останала без работа поради уволнението /от 14.10.2024 г. до 31.10.2024 г./ - 1865 лева, както и сбора от разликата в заплатите за 5 и половина брутни трудови възнаграждения за периода от 01.11.2024 г. до приключване на съдебното дирене, когато ищцата е работила на по-нископлатена работа – 13915 лева.

С разпореждане № 5973/17.12.2024 г. районният съд е приел исковата молба за редовна, като е разпоредил препис от същата да бъде изпратен на ответника за отговор в едномесечен срок.

С разпореждане № 941/24.02.2025 г. на основание чл. 312, вр. чл. 146, ал.

1 ГПК съдът е изготвил доклад по делото, като е приел, че в случая са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, разпределил е доказателствената тежест, произнесъл се е по релевираните от страните доказателства, насрочил е делото за разглеждане в о.с.з. и е оставил исковата молба без движение, с указания за ищцата за отстраняване на констатирани в нея нередовности.

Във връзка с тези указания на съда ищцата В. И. е подала уточняваща молба вх. № 3750/04.03.2025 г., както и молба вх. № 5964/08.04.2025 г., като с протоколно определение от проведеното на 08.04.2025 г. о.с.з. Районен съд – Казанлък е приел, че доклада по делото следва да бъде допълнен, приемайки, че предявените искове са за признаване уволнението на ищцата, извършено със заповед за прекратяване на трудов договор № 3/10.05.2019 г., изд. на 03.10.2024 г. от управителя на „С.“ ЕООД, за незаконно и за отмяната му, поради това, че трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 327, ал. 1 КТ, както и за осъждане на ответника на основание чл. 221, ал. 1 КТ да заплати на ищцата сумата от 3730 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без предизвестие в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изпълнение. Със същото определение е разпределена доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 221 КТ.

Впоследствие, в проведеното на 29.05.2025 г. открито съдебно заседание, районният съд е дал ход на устните състезания, като след приключването им е обявил, че ще се произнесе с решение на 12.06.2025 г.

Решението по гр. д. № 3292/2024 г. Районен съд – Казанлък е постановено на посочената в о.с.з. дата - 12.06.2025 г. /решение № 406/12.06.2025 г./. С него съдът е уважил предявените от ищцата искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ, като в диспозитива на решението е указано, че същото подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок от 12.06.2025 г.

Видно от съобщението, находящо се на л. 226 от първоинстанционното 2 дело, жалбоподателят е получил чрез процесуалния си представител – адв. Х., препис от решението на 23.06.2025 г. В съобщението е указано, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.

Срещу решение 406/12.06.2025 г. е подадена въззивна жалба вх. № 11176/07.07.2025 г. от ответника „С.“ ЕООД.

За да постанови обжалваното определение за връщане на въззивната жалба, районният съд е приел, че в настоящия случай решението по делото е обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК. Така срокът за неговото обжалване започва да тече от обявената в о.с.з. дата – 12.06.2025 г. и изтича на 26.06.2025 г. Ето защо подадената на 07.07.2025 г. въззивна жалба се явява просрочена и като такава подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав счита, че определението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК, по реда на Глава XXV от ГПК се разглеждат искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи. Изброяването в чл.

310, ал. 1, т. 1 ГПК е изчерпателно и останалите, непосочени в този текст, трудови спорове подлежат на разглеждане по общия ред.

Същевременно разпоредбата на чл. 310, ал. 2 ГПК предвижда, че при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.

Съгласно практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, когато производството по делото е следвало да се разгледа по общия исков ред, с оглед разпоредбата на чл. 310, ал. 2 ГПК, тъй като един от обективно съединените искове не попада в хипотезите на чл. 310, ал. 1, т. 1 – т.

6 ГПК, а съдът го е разгледал по реда на бързото производство, то срокът за обжалване на решението по чл. 315, ал. 2 ГПК е неприложим, а следва да се приложи общата разпоредба за въззивното обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, съгласно която жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната /в този смисъл – определение № 259/12.05.2011 г. по ч. гр. д. № 79/2011 г., на ВКС, ІІІ г. о./.

От данните по делото е видно, че гр. д. № 3292/2024 г. на Районен съд – Казанлък е образувано по реда на бързото производство, уредено в Глава XXV на ГПК. Впоследствие обаче районният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания за отстраняване на нередовности, като след тяхното изпълнение с протоколно определение от о.с.з. на 08.04.2025 г. съдът е приел, че ищецът е предявил при условията на обективно съединяване и осъдителен иск с правна квалификация чл. 221, ал. 1 КТ, който обаче не е измежду посочените в разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ГПК. Ето защо, по арг. от чл. 310, ал. 2 ГПК срокът по чл. 315, ал. 2 ГПК се явява неприложим, като вместо него следва да се приложи общия такъв, уреден в чл. 259, ал. 1 ГПК.

В случая препис от първоинстанционното решение е връчен на „С.“ ЕООД на 23.06.2025 г. и на основание чл. 259, ал. 1 ГПК срокът за обжалването му изтича на 07.07.2025 г., поради което подадената на тази дата въззивна жалба не е просрочена и не подлежи на връщане на основание чл.

262, ал. 2, т. 1 ГПК.

3

Предвид изложеното, частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното определение № 1683/14.07.2025 г., като неправилно, следва да бъде отменено.

От данните по делото е видно, че след постановяване на определението, първоинстанционният съд е пристъпил към администриране на въззивната жалба вх. № 11176/07.07.2025 г. - с разпореждане № 3494/16.07.2025 г. е дал указания за внасяне на държавна такса и за представяне на преписи за връчване на другата страна. След тяхното изпълнение съдът е осъществил процедурата по чл. 263, ал. 1 ГПК за връчване на препис от жалбата на въззиваемата страна и е изпратил въззивната жалба, заедно с процесната въззивна частна жалба вх. № 12787/05.08.2025 г., на Окръжен съд – Стара Загора /видно от съпроводително писмо изх. № 6076/08.10.2025 г./.

С оглед на горното, администрираната въззивна жалба вх. № 11176/07.07.2025 г. следва да бъде докладвана за образуване на ново въззивно гражданско дело пред Окръжен съд – Стара Загора.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1683/14.07.2025 г. по гр. д. № 3292/2024 г. на Районен съд – Казанлък.

Въззивна жалба вх. № 11176/07.07.2025 г. да се докладва на председателя на ГО на Окръжен съд – Стара Загора за образуване на ново въззивно гражданско дело.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4