Решение № 93 от 31.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Варна, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

И.ка Д. Дрингова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100501540 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивната жалба вх.№

265551/25.05.2022г на И. Д. Х. чрез адв.Ю. Д., срещу решението на ВРС-26св № 260265/ 5.05.2022г по гр.д.№ 2283/2021г, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от И. Д. Х. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Попово, обл.Търговище, ж.к.„Р.“ ***, срещу В. С. Я. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ж.к.„Вл.В.“ ***, иск за лишаването на майката от родителски права по отношение детето С. И.ова Д.а ЕГН **********, поради наличието на особено тежък случай, на осн.чл.132 ал.1 т.2 СК;

Е ОТХВЪРЛЕН предявеният в евентуалност от И. Д. Х. срещу В. С. Я. иск за изменение на постановените с Решение № 433 по гр.д.№ 96/2010г на РС– Шумен мерки за упражняване на родителски права върху детето, които да бъдат предоставени на бащата и бъде определено местоживеенето при него в Белгия, на майката да бъде определен режим на лични контакти с детето, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 250лв с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане на решението в сила, на 1 осн.чл.59 ал.9 СК;

ОСЪДЕН Е И. Д. Х. да заплати на адвокат К. В. от САК с личен адв.№ 1000333310 сумата от 400лв, представляваща дължимо адв.възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв

Счита постановеното в тази част решение за очевидно неправилно поради нарушения, както на материалния, така и на процесуалните правила, вкл. и неизяснени релевантни за спорното право факти и обстоятелства, непълнота на доказателствата и необоснованост, като извън преповторените твърдения за осъществили се факти и общо теоретичните постановки, установени в нормативните актове и техните цели - КПД, СК, ЗЗДт, с които съдът е запознат, а също и пасажи от мотивите на първоинст.решение, излага следното:

1. По иска с правно осн.чл.132 ал.1 т.1 от СК

Счита същия за доказан по основание.

По делото се съдържали доказателства, сочещи на опасност и малтретиране още от ранна детска възраст на С., което водело до логичния извод, че случаят бил достатъчно тежък, за да бъде наложено лишаване от родителски права, тъй като процесът бил по-скоро необратим, дори и в дългосрочен план.

Данни за това, че детето било малтретирано от ранна детска възраст се научава от него в СПЕ.

Налице били данни, че детето С. е "дете в риск“. Официални данни за това обстоятелство и работа с детето и майката от страна на Д“СП“-Отдел "Закрила на детето“ датирали още от 2015г, като от 9.10.2020г детето било изведено извън биологично семейство и настанено първо в Кризисен център, след което в приемно семейство досега.

С Решение по гр.д.№ 379/2022г на ВРС-48с-в настаняването в приемно семейство е продължено в срок до 1 година от влизане в сила на постановеното решение, т.е. до 1.04.2023г. Или, детето е извън семейната си среда почти 3 години по молба на Д“СП“-Варна, като се игнорира както от съда, така и от Д“СП“-Варна желанието на живия родител - бащата да отглежда дъщеря си. Какъв по-висш интерес от това детето да се отглеждало от родителите си?

2

По гр.д. № 379/2022г молителят Д“СП“-Варна твърди, че били направени поредица от актуални, социални проучвания, които установявали категорично, че С. продължава да е лишена от полагащите й се родителски грижи заради това, че детето все още е в риск и не било в негов интерес да живее със своята майка.

Въззивникът излага, че още при първото настаняване, сьгл.чл.24 ал.1 от Правилника за прилагане ЗЗДт ставал ясен редът за осъществяване на мерките за закрила:"при предприемане на настаняване на детето извън семейството се проучва възможността за настаняване в семейство на роднини или близки". Това не било сторено от Д“СП“. Детето има друг родител, има пълнолетен брат. майката има жив родител - баба на С., която то познава и е живяло с нея. Има и жив дядо от страна на бащата. Това са все лица, попадащи в семейния кръг на децата. Те всички били информирани след образуваното вече дело за настаняване.

По делото е останало необсъдено писм.доказателство, представено от ищеца и прието в о.с.з. на 20.04.2021г - сигнал до Социалните служби от 2013г от бащата за домашно насилие от майката към детето.

Не било обсъдено в социалния доклад обстоятелството. че проблемът с детето и че било в риск датирал още от м.09.201Sr, когато С. била почти на 8 години. Сигналът бил подаден от III-то РУП-Варна след обаждане в 01:15ч на ответницата, че дъщеря й не се прибрала, след като я изпратила да вземе паднала през балкона пижама. След извършената проверка на място детето било открито на третия етаж във входа, скрито в ъглите на коридора, от страх да се прибере, понеже поради страха си от тъмното не посмяла да излезе навън да вземе падналата пижама, но се страхувала майка й да не я накаже за това.

Заради втория регистриран случай от 9.10.2020г на насилие от майката над детето, е издадена Заповедта за настаняване на детето извън семейството, първо в Кризисен център, а след това - в приемно семейство, чийто срок е продължен и действа понастоящем поради обстоятелството, че детето все още било в риск и не било в негов интерес да живее със своята майка.

Не било взето под внимание, че самата С. е споделила пред вещото лице по изготвената СПЕ, че майка й от цели 12 години употребявала системно алкохол, след което била малтретирана от нея; затова не желаела да живее с 3 майка си и че нямало как връзката помежду им да бъде възстановена.

Не било взето под внимание от съда и разказаното в о.с.з. на 20.04.2021г от биологичния син на ответницата В.Д., разпитан като свидетел. Като се вземе предвид нежеланието на сина да живее с общия им родител В. С., вкл. и ясно изразеното от С. нежелание да живее с майка си заради това, че е малтретирана, счита, че не е в интерес на детето дори и в дългосрочен план.

Не било взето под внимание и обстоятелството, че ответницата злоупотребявала с алкохол - по сведения на свид.В., ищеца Х., вкл. и детето С..Или, налице е причинно-следствена връзка между поведението и опасност, а именно скоро след осиновяването ответницата започва да употребява по думи и на двете й деца големи количества алкохол, съпроводени с чести скандали, което всъщност става причина ищецът да се разведе с ответницата.

След тяхната раздяла, въпреки опитите на ищеца да вижда детето , майката упорито възпрепятствала срещите помежду им. По думите на свид.Д. многократно след развода 2010г им продължил да поддържа контакт; И. е правил многократни опити, даже първата година през месец - през два идвал и се опитвал да се свърже със С..Тогава майка му прибирала детето в хола при маминка или заминавали за Блъсково. Многократно е бил възпрепятстван, а впоследствие и самият свидетел. По мнението на последния от 2010г до 2016г И. правел опити да се вижда с детето. В очите на майка му И. бил представен като злодей, който не искал да се грижи за детето и това било дълбоко вкоренено у С.. Същият свидетел излага, че поне 4-5 пъти бил ставал свидетел, когато майка му посягала с шамари към С. на още в невръстна възраст.

Молба за съдействие от Отдела“Закрила на детето“ била постъпвала и от свид.Д. - брат на момичето, но без резултат.

Въпреки искането на ищеца детето да бъде изслушано, това не било уважено и според преценката на съда СПЕ останала достатъчно доказателство в този смисъл. Затова счита, че е нарушен чл.15 ал.1 вр.чл.12 ЗЗДт, тъй като е бил нарушен интересът на детето по отношение неговото право на изразяване на мнение, за да може съдът да добие лично впечатление относно желанието на детето.

В допълнение се позовава и на обстоятелството, че понастоящем майката не е в състояние да се грижи дори за себе си заради тежкото й 4 здравословно състояние, което се установява от приетите по делото медицински документи. ЛКК е определила, че същата се нуждае от чужда помощ, което означава, че не би била в състояние оттук нататък да полага грижи както за себе си, така и за дъщеря си С.. Това също не било в интерес на детето.

От изготвеният международен доклад ставало ясно, че бащата има възможност и капацитета да отглежда детето в Белгия. Също така съпругата му е предприела действия за още по-голямо жилище и по-добри битови условия за детето.

Освен това, С. е споделила на вещото лице и това е посочено в СПЕ, че самата ответница имала желанието да разсинови детето. А обстоятелствата, заради които ищецът бил поел инициативата за разсиновяване били подробно изложени в неговите обяснения.

Моли да не бъдат кредитрани показанията, дадени от свидетеля на ответницата, тъй като същият нито е бил пряк, нито косвен свидетел на фактите и обстоятелствата, потвърдени пряко от детето.

Ето защо счита, че с постановеното решение на ВРС са нарушени основни права на детето С. и най-вече неговият висш интерес.

2. По евентуалния иск по чл.59 ал.9 СК

Според съда „може би промяната в титулярството на родителските права и определяне на местоживеенето на детето при бащата би се явило правилно и в най-добър интерес на детето, но не на този етап и не преди постепенното изграждане на пълноценна емоционална връзка, чувство на свързаност и от двете страни и, разбира се, доверие от страна на детето“.

Посочено е още, че съществен проблем досежно исканата промяна в мерките е обстоятелството, че бащата живее в чужда държава.

Станало ясно в производството, че е налице родителско отчуждение между ищеца и детето по вина на майката, видно от разпитания свидетел - син на ищцата, вкл. и от изготвената по делото СПЕ и представеният социален доклад.

Затова въззивникът счита, че това само по себе си това е достатъчно основание за промяна на по-рано постановения режим.

Признава се фактът, че детето към момента е на почти 15г.

5

По делото се установило, че то е започнало по-чести контакти с баща си след настаняването й в Кризисния център на 9.10.2020г. Или, до постановяване на съдебно решение на 5.05.2022г е изминал период от почти 2 години, през който счита, че връзката родител-дете е възстановена.

На С. заради „липсата на родителски грижи" е била продължена мярката – настаняване в приемно семейство до 1.04.2023г или навършени до навършване на 16 год., в който период тя отново ще е лишена от възможността да живее и опознае своя баща и той да има възможност да се грижи за нея.

От друга страна за същият този период от настаняването през м.12.2020г до решението от 5.05.2022г от социалния доклад се виждало, че С. се чувствала добре в приемното семейство с приемните си родители, че ги чувства вече близки. Та нали и това били непознати за нея, чужди хора, с които тя вече живее, които полагат преки грижи за нейното възпитание вкл.

Включително се изяснило, че детето нямало желание да се вижда със своята майка.

Защо съдът или Д“СП“ не са разрешили тази възможност на нейния баща, докато отпадне опасността от майката или включително се подобри и нейното здраве и е във възможност да се грижи за детето?

Скоро С. ще навърши 18год. и възможността да е живяла в семейна среда, в тази на баща си, ще е значителна, като по този начин, както съдът, така и Д“СП“-Варна ще лишат детето от преки родителски грижи от страна на бащата, желаещ да се грижи за детето.

По този начин от една страна се задълбочавало родителското отчуждение между него и детето, а от друга лишавали С. от бащина любов.

Затова, ако бе допуснато изслушването на детето, макар и в последното с.з. на 5.04.2022г, то РС би имал пряко и лично наблюдение, след един сравнително дълъг вече период от завеждане на делото, което да спомогне за правилните му изводи.

Счита, че във висш интерес на детето е да останело при своя баща.

Родителското отчуждение я нарушавало, а можело да причини необратими последици, които са вредни както за детето, така и за неговия родител.

Бащата заяви категоричното си желание да отглежда своето дете, а детето е 6 споделило, че предпочита да живее с бащата, че се чувства добре с него, смята че е добър човек.