Решение № 2397 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2397 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110204510 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„,,***'', представлявано от управителя А.К. чрез адв. С. е обжалвало наказателно постановление

/НП/ №872753-F863696/28.01.2026г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП София, с искане за отмяната му, като незаконосъобразно.

Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не били спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, акта не е връчен на надлежно лице – адвокат, без да е представено пълномощно, а липсвали и реквизити в съдържанието по чл.57, ал.1 от ЗАНН – мястото на извършване на нарушението. Ако съдът не се съгласи, моли случаят да бъде квалифициран като маловажен и да се приложи чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по съображения подробно изложени в същата. Допълва, че от представените в съдебно заседание доказателства се установило, че ДДС бил начислен от фирмата, предоставила услугата на дружеството, а в последствие е платен повторно, след регистрация на жалбоподателя по ЗДДС. Настоява, че случаят е маловажен, тъй като дължимото ДДС било в размер на 3 евро, а данъчната основа - в размер на 14,99 евро. Претендира присъждане на разноски по списък.

Наказващият орган, чрез юрк. Е. оспорва жалбата и моли НП да бъде 1 потвърдено като законосъобразно. Намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а нарушението било установено при извършване на проверката по повод на подаване на заявление за регистрация по ЗДДС от дружеството, когато се установило, че същото е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС, т.е. получател е на облагаема услуга, с място на изпълнение на територията на страната. ДДС за услугата бил изискуем от получателя, което сочило, че лицето подлежало на регистрация по ЗДДС в предвидения в закона срок – преклузивен, а неспазването му осъществявало състав на административно нарушение. Закъснението било значително - от 294 дни, което мотивирало административнонаказващият орган да наложи наказание над минималния размер. Счита, че неотносимо е начисляването и внасянето на ДДС, тъй като за невнасяне на данъка е предвидена отделна санкция и отделен състав на административно нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „,,***'' е наложена имуществена санкция в размер на 350 евро, за това, че на 06.11.2025г. при извършена проверка по повод на подадено от дружеството заявление за регистрация по ЗДДС е установено, че същото има качество на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, тъй като извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, като за периода от 01.10.2024г. до 30.09.2025г. е получило облагаеми услуги, с място на изпълнение на територията на страната от юридическо лице извън ЕС, което не е установено на територията на страната, за което е представена първа фактура

№INV,,***''/09.01.2025г. на стойност 17.99 евро, поради което данъкът е изискуем от получателя на услугата на осн. чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и дружеството следвало да начисли данък за процесната доставка на датата на възникване на данъчното събитие /авансовото плащане/ - на 09.01.2025г., а на осн. чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС за него е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем – до 02.01.2025г. или в 7-деневен срок преди датата на данъчно събитие /авансово плащане/, а е подало заявлението на 23.10.2025г., т.е. със закъснение от 294 дни – нарушение на чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.

НП е издадено въз основа на АУАН №F863696/12.12.2025г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписа /АНП/ по издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата и представени в съдебно заседание писмени доказателства.

2

Разпитани по делото са свидетелите Д. П. М.-И. – актосъставител и А. В. Х. – присъствала при съставяне и връчване на АУАН, според които по повод на подадено заявление за регистрация по ЗДДС от дружеството-жалбоподател на 23.10.2025г. е извършена проверка по представени документи. Установено е, че в периода от 01.10.2024г. до 30.09.2025г. дружеството е извършвало независима икономическа дейност, редовно по занятие, като е получател на облагаеми доставки на услуга от лице, извън ЕС – от САЩ, с място на изпълнение на територията на страната. По тази причина като получател на такива услуги, които са облагаеми, данък е изискуем от получателя на услугата, съгласно чл.82 от ЗДДС, означаващо, че данък следвало да се начисли от дружеството-жалбоподател към датата на доставка – на 09.01.2025г. датата на фактурата за първата услуга, а е следвало да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок преди настъпване на това данъчно събитие, т.е. до 02.01.2025г., като е подало заявлението със закъснение – на 23.10.2025г. Не било предмет на проверка, дали издателят на фактурата е начислил и заплатил ДДС, тъй като това лице не било регистрирано на територията на страната. За констатираното нарушение на чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС бил съставен АУАН на 12.12.2025г. в присъствието на пълномощник на дружеството, на когото бил предявен.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи задължителното съдържание по чл.42, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.3 – място на извършване на нарушението, което е изводимо от описанието, където ясно е посочено, че мястото на изпълнение на услугата е в страна, а предвид седалището на дружеството – гр. София, то значи, че мястото на изпълнение, респективно на извършване е в гр. София. Актът е съставен в съответствие с изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН от орган по приходите и в сроковете на чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Що се отнася до присъствалата адв. С. при съставяне и връчване на акта, следва да се отбележи, че към АНП е приложено пълномощно в нейна полза от дружествотожалбоподател, по силата на което, тя представлява „,,***'' пред органите на НАП, като осъществява представителство и има право да извършва всички необходими правни, процесуални и фактически действия за защита правата и законните интереси на дружеството; да подава молби, искания, възражения и жалби, да прави справки; да прави искания за издаване на документи и да получава документи. Затова, адв. С. към датата на съставяне и връчване на АУАН е имала представителна власт въз основа на пълномощното, както да представлява дружеството в административнонаказателното 3 производство пред органите по приходи на НАП, така и да получава всякакви документи, в това число и АУАН. Самата адв. С. се е явила при покана на дружеството за съставяне на акта и не е възразила, въз основа на представено от нея пълномощно да получи АУАН, за което се е подписала.

Относно срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, съдът, счита че е спазен, тъй като нарушението е установено на датата на приключване на проверката със съставяне на АУАН по документи – на 12.12.2025г., а е извършено на 03.01.2025г. /присъствен ден/, който е денят следващ датата, до която е следвало да се подаде заявлението за регистрация по ЗДДС по чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС.

НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед №З-ЦУ-30875/23.06.2025г. на Изп. директор на НАП, като съдържа задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.5 – място на извършване на нарушението. Погоре вече се аргументира подробно този реквизит в АУАН и не е нужно тук да се повтаря, тъй като съдържанието на НП е идентично на съдържанието на акта.

НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН – на 28.01.2026г., а АУАН е съставен на 12.12.2025г., т.е. в шестмесечния срок от датата на съставяне на акта.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Тези показания се подкрепят от писмените доказателства, които са част от АНП и не се опровергават от приложени към жалбата и представени в съдебно заседание от страна на жалбоподателя писмени доказателства.

Трябва да се отбележи, че констатираното нарушение е на чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС, т.е., че дружеството не е изпълнило задължението си за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Съгласно чл.97а, ал.1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал. 2.

По делото не се спори, че дружеството-жалбоподател е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1 от ЗДДС, тъй като извършва независима икономическа дейност. Не се спори и по това, че същото дружеството е получател на услуга по фактура №INV,,***''/09.01.2025г. на стойност 17.99 евро, с издател лице, което не е регистрирано на територията на страна и в ЕС, а мястото на изпълнение е на територията на страна, която фактура е първа от всички, по които е получател.

Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС /към датата на доставката-09.01.2025г./, когато 4 доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6. Такъв е и настоящият случай, поради което дружеството-жалбоподател, като данъчно задължено лице по чл.3, ал.1 от ЗДДС е имало задължение по чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 02.01.2025г. /присъствен ден/, тъй като ДДС е станал изискуем на 09.01.2025г., когато е данъчното събитие, а именно датата на издаване на фактурата за получаване на доставката от лице, което не е регистрирано на територията на страната. Правилата не се конкурират с цитираните от жалбоподателя Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011г. на Съвета и Директива за ДДС 2006/112/ЕО, касаещо дефиницията на услуга и място на изпълнение, тъй като текстовете насочват определянето на местоположението на клиента, получател на услугата, предоставена по електронен път, какъвто е предмета на доставка по фактура №INV,,***''/09.01.2025г. като място на изпълнение. Клиентът на получаване е дружеството-жалбоподател, което е със седалище и адрес на управление в страната, което означава, че по смисъла на Регламента и Директивата, мястото на изпълнение на услугата е в страната, така, както е констатирано в АУАН и НП.

При това положение, без правно значение е кой, кога и къде е начислил и заплатил дължимото ДДС, тъй като жалбоподателят по процесното НП не е санкциониран за неплащане или неначисляване на ДДС, а за неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срока по чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС.

Така, категорично се доказа, че „,,***'' е извършило нарушението по чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС, за което е наказано.

Съдът, не може да се съгласи, че случаят е маловажен по §1, т.4 от ДР на ЗАНН, при който неизпълнение на задължението от юридическо лице към държавата, с оглед на липсата на вреди и вредни последици и други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.