Определение № 1547 от 26.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1547 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501433 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Си финанси груп“ ЕООД, ЕИК 200437023, със седалище и адрес на управление град **************, срещу разпореждане от 24.03.2023 г., инкорпорирано в заповед №1996/24.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, допълнена с разпореждане №12678/19.05.2023 г., постановени по ч.гр.д. №3631/23 г. по описа на РС Пловдив, ХV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжниците „Термолиз“ ЕООД, ЕИК 202925306, „Био – Гардън“ ООД, ЕИК 123728371, Х.В.Б., ЕГН **********, и М.Л.Б., ЕГН **********, в частта за сумата от 273267.90 лв. неустойка за забава върху просрочената главница, равняваща се на двукратния размер на непогасената главница в размер на 136633.95 лева, начислена за периода от 01.02.2022 г. до 09.03.2023 г.

Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Неправилно е прието от състава на районния съд, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите функции. Виждането е в разрез с ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д.

№1/2009 г. на ОСТК на ВКС, тъй като неустойката в конкретния случай изпълнява обезщетителна и наказателна функции. Неустойката между 1 търговци не може да се намалява поради прекомерност, още по – малко може да се прогласява нищожността. Излагат се подробни съображения, като се цитира и съдебна практика. Иска се да се отмени атакуваното разпореждане и да се уважи изцяло подаденото заявление, да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК, да се допусне незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумата на неустойката. Иска се и присъждане на разноски за настоящето производство.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.5 от ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.3 от ГПК – договор с нотариална заверка на подписите.

Посочено е, че на 15-07-2021 година е сключен договор за заем №001055.01 с нотариална заверка на подписите, по силата на който заемодателят „СИ Финанси груп“ ЕООД е предоставил на заемополучателя „Термолиз“ ЕООД паричен заем в размер на 70000 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 136908.10 лв., при условията на кредитна линия с уговорена месечна лихва в размер на 2%, платима ежемесечно до 30-то число на текущия месец, със срок на връщане на заема до 31-01-2022 година. Съгласно договора, „Био – гардън“ ООД, Х.В.Б. и М.Л.Б., в качеството им на съдлъжници, са встъпили в задълженията на заемополучателя „Термолиз“ ЕООД и са се задължили да отговарят солидарно с него при условията на ЗЗД за изпълнение на всички негови задължения, включително и за връщане на заема, за плащане на лихви, неустойки, разноски и други, свързани със събиране на задължението. С договора за заем е уговорена административна такса в размер на 1000 лв., която е усвоена частично от главниците по заема.

На 20-07-2021 година с платежно нареждане останалата част от главницата в размер на 135908.10 лв. е преведена от заемодателя „СИ Финанси груп“ ЕООД по сметка на заемополучателя „Термолиз“ ЕООД. Към датата на подаване на заявлението непогасения размер на главницата е 136633.95 лв.

Непогасената договорна лихва по договора за периода от 01-05-2022 година до 09-03-2023 година е 28118.69 лв., изчислена съобразно т.1.5 от договора за заем, като е посочено по какъв начин е изчислена, както и, че е изплатена лихва в размер на 27.92 лв. Поради забава на връщане на месечна лихва с повече от 5 дни, за периода на неизпълнение 01-05-22 година до 09-03-23 година включително е прилаган удвоен спрямо договорния лихвен процент от 2

2% месечна лихва и неустойка при забавено плащане. Общият размер на неустойката при забавено плащане на лихвата възлиза на 28118.69 лв., изчислен по същия начин като дължимата договорна лихва, за периода 01.05.2022 г. до 09-03-2023 година. Съгласно договора, в случай, че заемополучателят не върне заема в уговорения срок - 31-01-22 година, дължи неустойка в размер на 0.5% на ден до връщане на заема. Заемополучателят е в забава за връщане на заема, считано от 1 февруари 22 година и до 09-03-23 година дневният размер на неустойката върху главницата възлиза на 683.17 лв., като се претендира неустойка в размер на 273267.90 лв., а не изчислената от 274634.34 лева, тъй като неустойката върху главницата съгласно договора не може да надвишава двукратния размер на усвоения заем. Претендира се законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.03.23 година до окончателното изплащане.

Районният съд, за да отхвърли заявлението в посочената част – относно неустойката от 273267.90 лв., се аргументира, че клаузата в договора досежно претендираната неустойка за забава е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което заявлението в тази част е отхвърлено на основание член 411, алинея 2, т. 2, предложение 2 ГПК. Прието е от съда, че в член 7.2.1 от договора за заем е уговорено, че в случай, че заемополучателят не върне заема в уговорения срок – 31.01.2022 година, той дължи неустойка в размер на 0.5% на ден до връщане на заема, но не повече от двукратния размер на усвоения заем, като същата се дължи и при настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая дневният размер на неустойката върху главницата се равнява на 683.17 лв. или 0.5% от непогасената главница, като размерът на претендираната неустойка е повече от 50% от отпуснатия по договора заем, поради което и съдът е приел, че разпоредбата на член 309 от Търговския закон не изключва възможността клауза за неустойка, договорена между търговци, да бъде прогласена за нищожна. Нищожна поради противоречие с добрите нрави е договорна мораторна неустойка, която е несъизмеримо висока с очакваните за кредитора вреди от забавеното изпълнение и нарушава принципа за справедливост по гражданските и търговските правоотношения, като се е позовал на съдебна практика.

Отчитайки, че така уговорената неустойка, по начина, по който е формирана, превишава многократно действително очакваните вреди на кредитора и е напълно не съизмерима с тях, съдът е приел, че независимо от постигнато съгласие между кредитора и длъжниците за приоритетно значение на санкционната функция на договорената помежду им неустойка за забава, когато размерът на същата е така необосновано завишен спрямо реално очакваните вреди за кредитора от забавено изпълнение на главното парично задължение, се създават условия за възприемането и като средство за 3 неоснователно обогатяване на кредитора. Същата излиза извън присъщите функции и като нарушаваща добрите нрави е нищожна на основание член 26, алинея 1, изр. 3 ЗЗД. Съдът е приел, че уговорката за неустойка цели само и единствено прекомерното обременяване на длъжника, като обезщетителната функция е надхвърлена до такава степен, че води до свръх печалба.

Настоящият състав счита изводите на състава на районния съд за неправилни и незаконосъобразни.

Със заявлението се претендират главница, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, неустойка за забавено плащане на лихвата по договора за заем и неустойка за заплащане на главницата. Претенцията се основава на договор с нотариална заверка на подписите, сключен между търговци. В този случай длъжникът няма качеството потребител и съдът не следи служебно за неравноправни клаузи.

Изводите на съда, че така уговорената неустойка, по начина, по който е формирана, превишава многократно действително очакваните вреди на кредитора и е напълно несъизмерима с тях, за постигнато съгласие между кредитора и длъжниците за приоритетно значение на санкционната функция на договорената помежду им неустойка за забава, както и, че размерът на същата е необосновано завишен спрямо реално очакваните вреди за кредитора от забавено изпълнение на главното парично задължение, са произволни.

Договорът е редовен от външна страна и удостоверява задължение за заплащане на суми. Съгласно приложеното преводно нареждане, дължимата сума по договора е преведена на заемополучателя, като същият дължи връщане в уговорения в договора срок. Твърди се, че такова плащане не е извършено, като се иска да се издаде заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми. Съдът е издал претендираната заповед за част от сумите, като е отказал да издаде заповед за сумата за неустойка, дължима по договора върху заетата сума, като е приел, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Доводите на състава на районния съд са неприложими в настоящето производство. Същото, както вече се посочи, касае отношения между търговци. Недопустимо е в този случай съдът, без да е направено искане или възражение от длъжника, и то в исковото производство, да намалява размера на неустойката поради прекомерност, с оглед и разпоредбата на чл.309 ТЗ. Още по – малко съдът разполага с тази възможност в заповедното. Нещо повече – ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д.

№1/2009 г. на ВКС, ОСТК, изрично посочва, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, но, както вече се посочи, това не може да стане в настоящето производство, а в исковото. В този смисъл е и цитираната в атакуваното разпореждане съдебна практика, която касае исково производство.

Ето защо съдът, според настоящия състав, неправилно е отказал 4 издаване на заповед за изпълнение за неустойката. Следва да се отмени разпореждането, а делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване заповед за изпълнение. Такава следва да се издаде и за направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 5465.36 лв. за държавна такса за сумата.

Основателно е искането за присъждане на разноски за настоящето производство, като следва да се заплатят направените такива в размер на 15 лв., като и за тази сума следва да се издаде заповед за изпълнение от първоинстанционния съд.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 24.03.2023 г., инкорпорирано в заповед №1996/24.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, допълнена с разпореждане №12678/19.05.2023 г., постановени по ч.гр.д. №3631/23 г. по описа на РС Пловдив, ХV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжниците „Термолиз“ ЕООД, ЕИК 202925306, със седалище и адрес на управление град ************, „Био – Гардън“ ООД, ЕИК 123728371, със седалище и адрес на управление град ************, Х.В.Б., ЕГН **********, от град **************, и М.Л.Б., ЕГН **********, от град **********, за сумата от 273267.90 лв. неустойка за забава върху просрочената главница, равняваща се на двукратния размер на непогасената главница в размер на 136633.95 лева, начислена за периода от 01.02.2022 г. до 09.03.2023 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като длъжниците „Термолиз“ ЕООД, ЕИК 202925306, със седалище и адрес на управление град ************, „Био – Гардън“ ООД, ЕИК 123728371, със седалище и адрес на управление град ************, Х.В.Б., ЕГН **********, от град **************, и М.Л.Б., ЕГН **********, от град **********, да заплатят на кредитора „Си финанси груп“ ЕООД, ЕИК 200437023, със седалище и адрес на управление град **************, сумата от 273267.90 лв. неустойка за забава върху просрочената главница, равняваща се на двукратния размер на непогасената главница в размер на 136633.95 лева, начислена за периода от 01.02.2022 г. до 09.03.2023 г., сумата 5465.36 лв. за заплатена държавна такса, както и сумата от 15 (петнадесет) лева разноски за въззивното производство.