Решение № 65 от 15.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Русе, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Александър И.ов

Явор Влахов при участието на секретаря Д.Б. в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно административно наказателно дело № 20244500600138 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С решение №25 от 16.01.2024 г. по НАХД №2091/2023 г., Районен съд Русе, НО, 1 -ви наказателен състав е признал обвиняемата И. С. П. за невиновна в това, че на 25.02.2022г. в гр.Русе, причинила по непредпазливост средна телесна повреда на А. М. И. от гр.Русе, изразяваща се във вътреставно счупване на основата на близката фаланга на пети пръст на дясната ръка, наложило метална остеосинтеза, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник, за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл.

304 я оправдал по повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.133, пр., вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при РРП. В протеста се излагат доводи за неправилност на присъдата, поради необоснованост, както и допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви.

Прави се искане за отмяна на присъдата поради последното и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, а алтернативно – за постановяване от въззивният съд на ново, осъдително решение, по текста, въведен с обвинението.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването 1 на експертизи или ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура – Русе.

Защитникът на обв. И. – адв. А. С. счита протеста за неоснователен и пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Намира, че липсва твърдяното процесуално нарушение.

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

При постановяването на първоинстанционното решение първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което са от категорията на абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Констатираното нарушение е намерило израз в липсата на мотиви към постановеното решение. В съдържателно отношение мотивите не отговарят на императивните изисквания на чл. 305, ал.3 от НПК.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че цитираната императивна разпоредба на процесуалния закон намира приложение и по делата по глава ХХVIII от НПК. Безспорно е, че в същата не се съдържат изрично правила относно реда за постановяване на решенията по чл.378, ал.4 НПК. Същевременно обаче последното се извежда несъмнено от даденото тълкуване в т. 17 от ППВС № 7/85 г. (което според становището на въззивната съдебна инстанция е действащо и понастоящем независимо от приемането на нов НПК, доколкото основните принципи и правила за разглеждане на делата по този ред са възпроизведени и в действащия НПК-вж.чл.455 и чл.456 от НПК – отм.). Съгласно цитираната задължителна за съдилищата практика „По въпросите, за които няма специални правила в раздел пети на глава XXII НПК (понастоящем част пета, глава двадесет и осем), като правото на адвокатска защита, спогодба, разноски, съобщения, призовки и др., се прилагат съответни правила на Наказателнопроцесуалния кодекс“. В случая, доколкото се касае до постановяване на съдебен акт, с който се решават въпросите за вината и отговорността на привлечено към наказателна отговорност лице, несъмнено приложими ще са разпоредбите на глава ХХ от НПК, от която е нормата по чл.305 от НПК. Последното е било предмет на анализ и в поновата практика на ВКС, като изрично в Решение №136/13.09.2011 год. на ВКС по н.д. № 2023/2011 год., III н.о. е било постановено, че „първоинстанционните съдебни актове, присъда и/или решение, се обявяват по реда на чл. 310, ал.1 от НПК, независимо дали са постановени по общите или по някой от особените правила“. Това с категоричност се извежда и от предписанията на Тълкувателно решение № 3/20.11.2014 г. на ВКС.

В принципен план присъдата, съответно решението постановено по реда на глава ХХVIII от НПК, представляват единство от уводна част, диспозитив и мотиви. В мотивите съдът следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения, като при 2 наличие на противоречия между доказателствата трябва да изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. За наличието на мотиви не е достатъчно съдът формално да отбележи, че е обсъдил доказателствата по делото, нито пък само да ги изброи, или пък да обсъди една част от тях, а друга да игнорира без коментар, при все, че те се отнасят до релевантни факти. За наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане на всички доказателствени източници, да се направи анализ на установените чрез тях факти, като се изложат собствени доводи и съображения защо едни от тях се кредитират, а други отхвърлят. Правната доктрина и съдебната практика е категорична, че когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви, а това на практика означава липса на част от присъдата, съответно – решението по чл.378, ал.4 от НПК.

В конкретния случай, въззивният съдебен състав констатира, че мотивите към постановения съдебен акт са непълни, неясни и противоречиви в отделни свои части. Поконкретно, контролираният съдебен състав в атакувания съдебен акт от фактическа страна е отразил дословно твърденията на прокуратурата, съдържащи се в постановлението предлагащо освобождаване на обв. И. П. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като по същество не е изложил какви факти са били установени по безспорен и категоричен начин в рамките на съдебното дирене. При събрания доказателствен материал - гласни доказателства и експертно заключение, липсва надлежен анализ, оценка и излагане на каквито и да е съображения за обосноваване на приетите по делото факти. Липсва каквото и да е съпоставяне на гласните доказателства, в частност обясненията на обв. И. П. и показанията на св. А. И..

В случая липсва дори маркиране на отделните доказателствени източници, а се констатира единствено буквален преразказ на обясненията на обвиняемата в производството и наведените от нейна страна твърдения. Налице е дефинитивно отразяване, че е извършена преценка на доказателствените източници, както и че същата следва от „събраните както на досъдебното производство по делото, така и на съдебното следствие“ (препис на отразеното в постановлението на РРП). Всъщност първоинстанционният съд е приел фактите, така както са били описани в постановлението по 375 от НПК, без да извърши дължимия детайлен и пълен анализ на доказателствената съвкупност и без да изложи собствените си виждания от кое конкретно доказателство, събрано по реда на НПК се установява всеки едни релевантен факт, подлежащ на доказване в настоящото производство.

По - нататък, първоинстанционният съд не е аргументирал и правните си изводи чрез сериозни и задълбочени доводи. Всъщност първоинстанционният съд в мотивите си от правна страна се е задоволил единствено да отрази, при това навлизайки в дълбоко вътрешно противоречие, че: От една страна обвинението се явява недоказано по несъмнен начин (при липса на доказателствен анализ). От друга страна, че не е било установено П. да е демонстрирала поведение, „от което да става ясно намерение съзнателно за причини някакво телесно увреждане“ (вероятно опитвайки да мотивира субективна 3 несъставомерност). От трета страна, че „не може да и се вмени във вина настъпването на крайния, по-тежък резултат“ (очевидно приемайки субективна съставомерност по отношение на някакъв междинен резултат, т.е. вероятно по – леко по вид телесно нараняване). От четвърта страна – „че причинният процес, довел до настъпването на вредоносния резултат не се дължи на нейни съзнателни и целенасочени действия към причиняване на някакво телесно увреждане на И.“, както и че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК (последното отразено единствено дефинитивно и без каквато и да е правна аргументация). Липсата на надлежна правна обосновка, респективно – противоречивата такава, води до невъзможност за въззивния съд да разбере дали първоинстанционният съдебен състав е приел недоказаност на обвинението или субективна несъставомерност на деятелността на П..

В обобщение – всичко изложено до тук, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК, доколкото е довело до вземане на решение по съществото на делото, в разрез с изискването на чл.305, ал.3, пр.1, пр.2 и пр.3 от НПК. Касае се за липса в мотивите решението на обстоятелствата, които първоинстанционният решаващ съд е приел за установени, съответно – въз основа на кои доказателствени материали е изградил решаващата си воля, както и какви са правните съображения за вземане на решението.

В този смисъл, при констатираната непълнота на мотивите, свързана с липса на собствени възприятия на първостепенния съд за установените в производството фактически обстоятелства, с ненадлежна доказателствената обоснованост и липса на аргументирани правни изводи, въззивната инстанция е изключително затруднена да провери правилността и законосъобразността на заключенията на Русенския районен съд, за да се произнесе по съществото на делото. Съобразно трайната съдебна практика (Р 948/78 г. на ВС, Р 765/90 г. на ВС, Р № 221/.2008 г. на ВКС и др.), липсата на мотиви е абсолютно основание за отмяната ѝ и връщане на делото за ново разглеждане. Нещо повече, практиката на Върховния съд е категорична и че „съществено процесуално нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата”.

С оглед на всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които обосновават наличие на основания за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

По тези съображения и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, вр. чл.334, т.1, пр.2 от НПК, Русенски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №25 от 16.01.2024 г. по НАХД №2091/2023 г., Районен съд Русе, 4

НО, 1-ви наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Русе.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5