Определение № 1871 от 15.04.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1871 гр. Бургас, 15.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120100543 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод исковата молба на ЧСИ Т. М. с рег.№ 803, , против „Хензел и Гретел Бургас“ ЕООД, ЕИК 147016254, за приемане за установено съществуване на вземане на ищцата против ответното дружество за сумата от *** представляваща стойността на неизпратена сума по сметки, ведно със законната лихва за периода от 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1419/2025 г. по описа на РСГоце Делчев.

При преценка относно допустимостта на предявената претенция по чл.422 ГПК съдът констатира следното:

По ч.гр.д. № 1419/2025 г. РС- Гоце Делчев е издал заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума. Съобщението за това е получено от дружеството- длъжник на 21.11.2025 г. В срока за възражение такова не е постъпило, поради което заповедният съд е обявил заповедта за влязла в сила /виж изпратено от РС- Гоце Делчев удостоверение изх.№ 5554/23.12.2025 г., подписано от съдията с КЕП на 06.01.2026 г./. В тази връзка на 06.01.2026 г. е издаден изпълнителен лист № 16.

О т електронната папка на ч.гр.д. № 1419/2025 г. се установява, че на 05.01.2026 г.

/един ден преди издаването на изпълнителния лист/ е постъпила молба за възстановяване на срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК /не по чл.414а ГПК/, която молба изхожда от трето за делото лице- Петя Г. Тенева /същата не е управител на ответното дружество или пълномощник- липсват такива доказателства/. Към нея е приложено възражение по чл.414 ГПК, а не възражение по чл.414а ГПК. Заповедният съд, въпреки издаденият вече изпълнителен лист, е постановил разпореждане № 21, с което е указал "на заявителя да се изпрати указание по чл.415, ал.1 ГПК". От мотивите на това разпореждане не става ясно на какво основание е прието това, при положение, че вече е издаден изпълнителен лист по заповедта, считайки, че същата е влязла в сила. Наред с това в мотивите на разпореждане № 21 се сочи, че по делото е постъпило възражение по чл.414а ГПК, като е посочено, че длъжника бил в обективна невъзможност да подаде по- рано възражение, поради което съдът е приел, че възражението е в срок.

С оглед на така изложеното съдът намира претенцията по чл.422 ГПК за недопустима по следните съображения:

Съгласно постановките на т.10а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. Спазването 1 на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство.

В настоящият случай издадената заповед следва да се приеме, че е влязла в сила и правилно въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист. Това обуславя липсата на правен интерес у заявителя да предявява иск по чл.422 ГПК, установяващ съществуването на вземане, което вече е установено, предвид липсата на подадено възражение от страна на длъжника. Действително по заповедното производство е депозирано искане за възстановяване на срока за подаване на възражение, но същото не изхожда от лице, имащо право на това. Видно от справката в ТР, управител и едноличен собственик на капитала на „Хензел и Гретел Бургас“ ЕООД от 22.12.2023 г. е Росица Г. Поптолева. Лицето Петя Г.

Тенева е била управител на дружеството, но преди тази дата, поради което към 30.12.2025 г., когато е била подадена молбата за възстановяване на срока, не е притежавала представителна власт. В тази връзка подадената от нея молба не обвързва по никакъв начин дружеството- длъжник и същата не следва да бъде въобще поставяна за разглеждане. Макар и да няма произнасяне на заповедния съд по молбата на Тенева, съобразно посоченото в ТР, исковият съд следва да извърши самостоятелна преценка върху искането, с цел установяване наличието на абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск.

С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че издадената заповед към момента е влязла в сила, в какъвто смисъл е било и издаденото от РС- Гоце Делчев удостоверение. Подаденото възражение е извън срока, като от легитимния управител на дружеството или от негов пълномощник не е подавана молба за възстановяване на срока, поради което и изпълнителен лист № 16 е напълно редовен и няма пречка да послужи за образуване на изпълнително дело. Дори и да се приеме, че исковият съд не може да извършва самостоятелна преценка на искането за възстановяване на срока за подаване на възражение, то липсата на произнасяне от страна на заповедния съд води до преждевременно предявяване на иска по чл.422 ГПК, което пак го прави недопустим към момента.

Що се касае до издаденото разпореждане № 21/06.01.2026 г., същото, съобразно соченото по- горе тълкувателно решение, не обвързва исковия съд, като същото е и неправилно издадено. Наред с това в така постановения съдебен акт е налице неяснота какво точно е приел съда, даващо му основание да дава указания по чл.415 ГПК. В разпореждането се сочи, че се издава въз основа на подадено възражение по чл.414а ГПК, каквото в електронната папка на ч.гр.д. № 1419/2025 г. на РС- Гоце Делчев липсва, поради което и не следва да се взема предвид.

Изложеното налага извод за недопустимост на производството, поради което същото следва да бъде прекратено, като няма пречка за заявителя да предприеме действия по събиране на вземането си въз основа на издадения изпълнителен лист № 16.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 543/2016 г. по описа на Районен съдБургас.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в едноседмичен срок от уведомяването на ищцата.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2

3