Решение № 689 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1404/2025
- Вид
- Решение № 689
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 04.07.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Мария Ангелова Ненова, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 468, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 470 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 486, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 3, изр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 689 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20255300501404 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба на Х. С. И., ЕГН ********** от гр. ***** против действията на ЧСИ *****, рег. № ***** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив по изпълнително дело № 2025*****0400093, изразяващи се в образуване на изпълнителното дело с разпореждане от 17.03.2025 г., както и разноските по делото, съдържащи се в покана за доброволно изпълнение от 16.04.2025 г.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на действията на ЧСИ по образуване на изпълнителното дело въз основа на молба, подадена от лице, което няма активна процесуална легитимация да завежда изпълнително дело, предвид навършване на непълнолетие на детето, което изисква молбата да бъде подадена от самото дете със съгласието на неговия родител. Оспорва се издаването на изпълнителния лист в полза на бащата, след като детето вече е било непълнолетно. Намира се за недопустимо последващото потвърждаване на извършените от взискателя процесуални действия по изпълнителното дело. Възразява се относно начислените такси по чл. 53 от Тарифата по ГПК, като се счита, че същите са начислени без основание, липсва надлежен акт на ЧСИ, а е изпратена резолюция, която е нищожна, неясна, немотивирана и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че по споразумение с бащата на детето издръжката е следвало да се внася по банкова сметка на детето и се твърди, че всички дължими месечни вноски са били платени, за което са представени 1 писмени доказателства. Оспорва се като прекомерен размерът на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя. Иска се разноските да бъдат възложени в тежест на взискателя, тъй като длъжникът не е станал причина за завеждане на делото. Иска се отмяна на разпореждането за образуване на изпълнителното производство и на вменените задължения за разноски, като бъдат дадени указания за прекратяване на изпълнителното дело.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя А. П. Т., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща П.
П. Т., ЕГН ********** и двамата от гр. *****, подадено чрез пълномощника адвокат Л. Д., с което се оспорва като недопустима жалбата, тъй като е насочена против действия по изпълнителното дело, които не подлежат на обжалване. По същество жалбата се намира за неоснователна. Оспорват се възраженията, касаещи страните по гражданското дело и издаването на изпълнителния лист, като нямащи място в изпълнителния процес. Възразява се срещу твърдението за уговорка между родителите издръжката да се плаща по банкова сметка на детето и в тази връзка се считат за невалидни извършените плащания. Отделно от това се сочи, че плащанията са извършени след падежа, съответно не са достатъчни за пълното погасяване на сумите по изпълнителния лист. По отношение на разноските се сочи, че същите са за сметка на длъжника, а възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се намира за неоснователно, тъй като делото е за периодично вземане и по същото постъпват възражения и жалби от длъжника, по които взискателят дължи отговор. Иска се оставяне на жалбата без уважение и присъждане на строените разноски, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ ***** е изложила подробни мотиви, според които жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Като взе предвид доказателствата по делото и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 2025*****0400093 по описа на ЧСИ *****, рег.
№ ***** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, е образувано с разпореждане от 17.03.2025 г. по молба на взискателя П. П. Т. чрез пълномощника му адвокат Л. Д. против длъжника Х. С. И. въз основа на изпълнителен лист от 28.02.2025 г., издаден по гр.д. № 14466/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр.с., за заплащане на месечна издръжка на детето А. П. Т. в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата, платима от 01 до 10-то число на всеки текущ месец, считано от 15.10.2024 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен договор за 2 правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на ***** лева, прието за събиране в изпълнителното производство с разпореждането за образуване на същото.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с посочен размер на дълга, както следва: главница в размер на ***** лева, ***** лева лихви, ***** лева допълнителни разноски, ***** лева разноски по изпълнителното дело, ***** лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС и ***** лева адвокатско възнаграждение, връчена на 22.04.2025 г.
На 09.04.2025 г. от длъжника е постъпило възражение, с което се оспорва образуването на изпълнителното дело, представят се доказателства за извършени плащания на издръжка в полза на непълнолетното дете, иска се прекратяване на изпълнителното дело, вдигане на наложените запори и възстановяване на принудително събраните суми, възразява се за прекомерност на заявеното от процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение и се иска възлагане на разноските в тежест на взискателя, тъй като длъжникът не е станал причина за завеждане на делото.
На 16.04.2025 г. е постъпило становище от пълномощника на взискателя, с което се оспорват като неоснователни направените от длъжника възражения.
С разпореждане от 24.04.2025 г. ЧСИ е оставил без уважение исканията на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, вдигане на наложените обезпечения, намаляване на адвокатското възнаграждение и присъждане на таксите и разноските в тежест на взискателя.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от заинтересована страна – длъжник в изпълнителното производство, като в частта, с която се обжалват разноските по изпълнението жалбата е процесуално допустима съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и доколкото е подадена в указания от закона двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение, в която са обективирани начислените по делото разноски, подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл.
435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на разноските по изпълнението. В случая разноските са посочени в поканата за доброволно изпълнение, както следва: ***** лева допълнителни разноски, ***** лева разноски по изпълнителното дело, ***** лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС и ***** лева адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая не е налице нито 3 една от посочените хипотези, поради което възражението на длъжника, че разноските следва да се възложат в тежест на взискателя, е неоснователно. Не могат да бъдат приети твърденията на длъжника, че сумата по изпълнителния лист е платена преди образуване на изпълнителното производство, доколкото плащането на издръжката следва да се извършва чрез бащата на непълнолетното дете съгласно издадения изпълнителен лист, а длъжникът не е представил доказателства за съществуваща уговорка между страните в друг смисъл. Няма и данни плащането да е отишло в полза на непълнолетния кредитор, в който случай длъжникът би се освободил от отговорност съгласно чл. 75, ал. 3, изр. 3 от ЗЗД. Следователно извършените от длъжника плащания по банкова сметка на непълнолетното дете не погасяват задълженията по изпълнителния лист и по общото правилно на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението остават в тежест на длъжника.
По възражението на длъжника за прекомерност на претендираното от взискателя и прието за събиране от ЧСИ адвокатско възнаграждение следва да се съобрази актуалната практика на СЕС и ВКС, според която съдът, без да е обвързан от определен минимален размер на адвокатските възнагражденията, следва да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В случая уговореният и заплатен от взискателя размер на адвокатско възнаграждение от ***** лева се явява несправедлив и необосновано висок, доколкото изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Предмет на делото е вземане за издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете и то в минимален размер. В рамките на изпълнителното производство освен подаване на първоначалната молба по чл. 426 от ГПК за образуване на изпълнителното дело, процесуалният представител на взискателя не е извършвал никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, доколкото посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело изпълнителни способи, представляващи част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК и условие за редовно образуване на изпълнителния процес, са надлежно и своевременно извършени от ЧСИ и на основание чл. 18 от ЗЧСИ изрично е възложено на ЧСИ да извършва всякакви изпълнителни действия. Подадените на 16.04.2025 г. по изпълнителното дело становища от процесуалния представител на взискателя имат за цел отстраняване на нередовности в подадената от него молба за образуване на изпълнително дело и не са свързани с конкретни изпълнителни действия, а за процесуалното представителство във връзка с жалбата на длъжника по настоящото дело се претендира отделно адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и като съобрази разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/2004 г., които могат да служат 4 като ориентир за разумния и обичайно уговарян в практиката размер на адвокатското възнаграждение в подобни хипотези, съдът намира, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело следва да бъде в размер на ***** лева. В тази част постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, което ЧСИ е отказал да намали с разпореждане от 24.04.2025 г., следва да бъде отменено и вместо това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя бъдат намалени от ***** лева на ***** лева.
С оглед прекомерността на адвокатското възнаграждение, незаконосъобразно определена се явява и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на ***** лева с ДДС. В тази част постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, също следва да бъде отменено и дължимата в полза на ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ бъде определена в размер, съответстващ на размера на дълга, а именно ***** лева с включен ДДС съгласно т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ при главница към 16.04.2025 г. в размер на ***** лева, лихва за забава към същата дата в размер на ***** лева и адвокатско възнаграждение в размер на ***** лева.
Що се отнася до останалите посочени в поканата за доброволно изпълнение разноски, а именно: ***** лева допълнителни разноски и ***** лева разноски по изпълнителното дело, за същите липсва каквато и да е било конкретизация, както в акта, в който са обективирани, така и в кориците на делото. Вземането за разноски по изпълнението се реализира в изпълнителното производство въз основа на акт на съдебния изпълнител, в който се определят дължимите разноски по основание и размер и се възлага плащането им на длъжника. В случая това изискване не е изпълнено, тъй като дължимите разноски са посочени в общ размер, без да е индивидуализиран видът и размерът на посочените разноски, а длъжникът не е длъжен да изчислява сам размера на дължимите такси. В тази част жалбата също е основателна и следва да бъде уважена, като постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение се отмени по отношение на посочените разноски и делото се върне на ЧСИ за индивидуализиране на същите по основание и размер, като се посочи по коя точка от Тарифата, за кое действие по изпълнението и в какъв размер са начислени разноските.
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e074439c-49de-4f36-82f1-de30346d197c