Решение № 4864 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4864 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330102080 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба от А. Г. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** , против „Вива Кредит“ АД с ЕИК: 207343548, със седалище в гр.

София, ж.к. „ Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 73Г. С молба от 23.03.2026г. ищецът уточнява твърденията в исковата молба по указания на съда и изяснява, че предявява само осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Заплаща и държавна такса само досежно тези искове. Предметът на делото е потвърден от ищеца и в съдебното заседание.

В исковата молба се твърди, че между страните били сключени два договора за паричен заем – първият Договор за паричен заем Standart 30 № *** от 19.08.2020 г., съгласно който на ищеца бил отпуснат кредит в размер на 1500 лева /766,94 евро/, а извършените плащания за погасяване на кредита възлизали на 3770,55 лева /1927,85 евро/ и сумата получена над главницата възлизала на 2270,55 лева /1160,91 евро/; вторият контракт бил Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 01.02.2021 г., съгласно който на ищеца бил отпуснат кредит в размер на 1500 лева /766,94 евро/, а извършените плащания за погасяване на кредита възлизали на 2075,36 лева /1061,11 евро/ и сумата получена над главницата възлизала на 575,36 лева /294,18 евро/. Счита за неравноправни клаузите, уговарящи такса за експресно разглеждане, неустойка при непредставяне на обезпечение, за начисляване на допълнителни такси и разходи при забава, за рефинансиране. Съобразно гореизложеното, се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1160,91 евро по Договор за паричен заем Standart 30 № *** от 19.08.2020 г. и сумата от 294,18 евро по Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 01.02.2021 г., като дадена при начална липса на основание. Претендира законната лихва от подаване на исковата молба. Претендират се и сторените разноски. В 1 съдебното заседание ищецът изменя иска си, като намалява претенциите, както следва: по договор от 19.08.2020 г. вместо първоначалната сума от 1160,91 евро искът се намалява до сумата 266,93 евро, по договора от 01.02.2021 г. искът се изменя от първоначалната сума 294,18 евро на сумата 154,12 евро. За горницата, производството е прекратено с влязла в сила определение.

Ответникът е подал отговор в срок, с който оспорва иска. Твърди, че вземането му по Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 01.02.2021 г. е продадено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, поради което счита, че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск, досежно този договор за заем и счита искът в тази му част за недопустим. По същество счита, че на кредитополучателя е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Твърди се, че ищецът не бил поставен в неблагоприятно положение, а страните по договора разполагали с реципрочни права – заемополучателят да получи заемната сума, да се откаже от договора, да извърши предсрочно погасяване, а кредиторът – да получи плащането, разсрочено на ежемесечни вноски.

Твърди, че волята на страните била изразена ясно и недвусмислено при сключване на сделките.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

По допустимостта на производството: чрез договора за цесия се прехвърля единствено вземането от първоначалния кредитор (цедент) към новия кредитор (цесионер), без обаче да се променят страните по съответния договор, сключен с длъжника. Предвид това и доколкото длъжникът- ищец не е страна по договора за цесия, то той не се лишава от правата и възраженията, които има спрямо първоначалния кредитор (цедент). Предвид това, цесията не лишава длъжника от правото му да насочи иск спрямо първоначалния кредитор ( изрично в тази връзкаРешение № 127/ 30.07.2018г. по т.д. № 1103/ 2017г., по описа на ВКС, II- ро отд. т.к.). Тоест, след като ищецът поддържа, че са налице неоснователно платени суми към ответната страна по недействителен договор за кредит, то цедирането на вземанията по това правоотношение не се отразява на легитимацията на ответника.

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД. За основателността им следва да са платени: сумата от 266,93 евро по Договор за паричен заем Standart 30 № *** от 19.08.2020 г. и сумата от 154,12 евро по Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 01.02.2021 г. от ищеца на ответника, без наличие на валидно правно основание за получаването на тези суми.

Установява се от заключението на ССЕ, на което се дава вяра като компетентно и мотивирано изготвено в тази му част, че ищецът платил по двата договора следните суми.

По договор от 19.08.2020г. е платена сума в размер на 1 028.81 евро за главница, лихва и неустойка и 5,12 евро за такси – общо 1033,93 евро, а по договор от 01.02.2021г. - 146.04 евро за главница, лихва и неустойка и 102,25 2 евро за такси – общо 248,29 евро. Според заключението всички тези плащания са постъпили в полза на цедента и ответник по делото.

Установява се от представените два договора за кредит от 19.08.2020г. и от 01.02.2021г., че със всеки от тези договори е предоставена в полза на длъжника сума в размер на 1500 лв., или 766,94 евро. Ето защо в тази част не се дава вяра на експертизата, която сочи, че по договора от 19.08.2020г. е отпусната сума от 767 евро. Касае се за погрешно превалутиране.

Следователно, по договора от 19.08.2020г. се установява да е отпусната сума от 766,94 евро, а да е платена сумата от 1033,93 евро. Разликата от двете суми се явява платена над размера на главницата и е в размер на 266,99 евро.

Тя се явява недължима, тъй като договорът е недействителен. В чл.4, ал.2 от договора е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение в тридневен срок от усвояваме на кредита в размер на 734,55 лв. Така уговорената неустойка няма присъщата обезщетителна функция, тъй като непредставянето на обезпечение не води до реални вреди за кредитора, а само увеличава риска, който кредиторът носи. Дължимостта на парична сума за носене на по-голям кредитен риск има възнаградителен характер. Ето защо вземането, наречено „неустойка“, съставлява допълнителна печалба за кредитора, което се потвърждава и от размера му, който е почти половината от главницата. Всичко изложено води до извод, че уговорената неустойка е разход по кредита, който според ССЕ не е включен в ГПР, посочен в договора. Това следва и от чл.2, ал.1, т.8 от договора, според която разпоредба ГПР е изчислен при допускането, че страните ще изпълняват точно задълженията си, т.е. не включва вземания, свързани с неизпълнение на задължения, както е уговорена процесната „неустойка“. Поради нарушаване чл.11, ал.1, т.10 ЗПК относно посочване на ГПР по кредита, договорът е недействителен и на основание чл.22 и чл.23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита. Надплатената сума от 266,99 евро не се дължи и подлежи на връщане. С оглед диспозитивното начало, на ищеца следва да бъде присъдена исканата сума от 266,93 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.03.2026г., до окончателното плащане. Този иск ще се уважи като изцяло основателен.

По договора от 01.02.2021г. е отпусната парична сума в размер на 766,94 евро, а е платена сума в размер на 248,29 евро. При това положение дори при извод за нищожност на договора и неговите клаузи, ищецът дължи плащане на чистата стойност на кредита. Със сумата от 248,29 евро чистата стойност на кредита от 766,94 евро не е изцяло погасена, поради което платената сума от 248,29 евро е платена на валидно правно основание – за погасяване на главницата. Без значение е обстоятелството, че част от главницата е употребена за рефинансиране на кредита от 19.08.2020г., тъй като сумата за рефинансиране беше съобразена при уважаване на иска по договора от 19.08.2020г. като част от платените суми по същия договор. Въпреки че договорът от 01.02.2021г. също се явява недействителен подари невключване на неустойката за непредставяне на обезпечение в ГПР, платените суми по него не надминават размера на чистата стойност на кредита, поради което са платени на валидно правно основание. Главницата е дължима, както с оглед 3 настъпване крайния падеж на договора през 2021г., така и с оглед недействителността на договора. Ето защо искът за връщане на суми по договора от 01.02.2021г. като изцяло неоснователен подлежи на отхвърляне.

При изхода на спора, по отхвърления иск не следва да се присъждат разноски в тежест на ищеца с оглед практиката на СЕС, че не се дължат такива, когато потребителят не е заявил правилно размера на платените суми по договора. Случаят е именно такъв. По договора има платени суми, но са по-малко от чистата стойност на кредита, което е довело до отхвърляне на иска.

По уважения иск право на разноски има ищецът, а именно – 25,56 евро за държавна такса и 140 евро от общо 280 евро – разноски за ССЕ, пропорционално на уважения иск.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД с ЕИК: 207343548, със седалище в гр.

София, ж.к. „ Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 73Г, да плати на А. Г. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** , по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 266,93 евро, платена от А. Г. А. по Договор за паричен заем Standart 30 № *** от 19.08.2020 г. и получена от „Вива Кредит“ АД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.03.2026г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. А. с ЕГН: **********, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на „Вива Кредит“ АД с ЕИК:

207343548, да му плати сумата в размер на 154,12 евро, която да е платена от А. Г. А. по Договор за паричен заем Standart 14 № *** от 01.02.2021 г. и да е получена от „Вива Кредит“ АД без основание.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД с ЕИК: 207343548, да плати на А. Г. А. с ЕГН: **********, разноските по делото в размер на 25,56 евро за държавна такса и 140 евро за експертиза.

УКАЗВА на „Вива Кредит“ АД, че може да плати сумите, за които е осъдено, по следната банкова сметка: *** в Българо-Американска Кредитна Банка АД с титуляр - А. Г. А..

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4