Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262944 от 10.05.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 16214/2018
Вид
Решение № 262944
Подписан
10.05.2021
В сила
04.04.2022
Състав
СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 95, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е гр.С., 10.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Христина Цветкова, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 16214 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.

Ищецът Д.Р.В. поддържа твърдение, че понесъл значителни неимуществени вреди, в резултат от телесните увреждания, които получил при пътно- транспортно произшествие на 18.08.2018г. в гр. С.. В качеството на водач на ППС велосипед „Балкан“, който се движил по бул.

„Скобелев“ с посока от пл. „Руски паметник“ към бул. „Х. Ботев“, ищецът понесъл механичен удар от отварящата се предната лява врата на спрелия по посока на движението лек автомобил „Волво В70“ с рег.№ ********, който в този момент бил под контрола на водача Г.С.А.. В резултат от удара, ищецът паднал на пътното платно и получил телесни увреждания – черепно- мозъчна травма, контузна рана на главата, мекотъканни увреждания – охлузвания и хематоми. Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил, според ищеца бил установен в констативно- съобразителната част на Протокол за ПТП № К-547/18.08.2018г. на дежурен ПТП при ОПП на СДВР. Доколкото гражданската отговорност на водача на лекия автомобил била застрахована от ответника - на 30.08.2018г. т.е. преди да предяви иска пред настоящия съд - ищецът отправил до застрахователя (ответник по иска) писмена претенция по реда на чл. 380 от КЗ, но дължимото обезщетение не било изплатено. При изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2018г. – датата на увреждането, до окончателното изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора ищцецът претендира и за осъждане на ответника, да му заплати сторените съдебни и деловодни разноски.

Предявените от ищеца претенции са оспорени от ответника З.

„Б.И.“ АД, както по основание, така и по размер. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите и по същество не оспорва твърдението за настъпване на процесното ПТП, но оспорва твърдението за механизма на настъпване на процесното ПТП, оспорва също и твърдението за противоправния характер на поведението на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована от него. Независимо от изложеното, ответникът оспорва твърдението за настъпилия вредоносен резултат, от гледна точка на характера и обема на понесените неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - поради поведението на пострадалия, който бил нарушил задължението си по чл. 15, ал.1 от ЗДвП, да се движи максимално плътно до десния край на пътното платно. Релевира довод за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, спрямо действително понесените вреди и с оглед установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост. Моли за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Констативен протокол за ПТП № К-547/ 18.08.2018г. на дежурен ПТП при ОПП на СДВР, чието съдържание е оспорено от ответника, съдържа данни за настъпило ПТП на 18.08.2018г. в гр. С.,*** в района на № 67 между водача на движещи се велосипед „Балкан“ Д.Р.В. и лек автомобил „Волво В70“ с рег.№ ******** който се движил по посока на движението на велосипеда – по бул. „Скобелев“ с посока от пл. „Руски паметник“ и направление към бул. „Х. Ботев“. В съдържанието на споменатия протокол за процесното ПТП е ясно обозначен факта, че пострадалият е бил ударен от предната лява врата на автомобил, по време, докато автомобилът е бил в движение.

Приобщената към делото преписка по ДП 51ЗЗМТ-11316/2018г. по описа на ОПП- СДВР съдържа множество официални документи - Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица, Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.12.2018г. на прокурор при СРП, чието съдържание съдът не намира за необходимо да обсъжда подробно, доколкото обективираните в тях данни са анализирани от допуснатата авто-техническа експертиза.

В дадените пред настоящия съд показания, свидетелят Б.Л.С. заявява, че е непосредствен свидетел на настъпилия пътен инцидент. Свидетелят заявява, че има ясен спомен за инцидента и описва в подробности възприятията си за механизма на неговото настъпване, тъй като се намирал на около 15 линейни метра от мястото на настъпване на удара. Според съобщените от свидетеля факти - непосредствено преди настъпването на инцидента, ищецът управлявал велосипеда си с неустановена скорост по бул. „Скобелев“, като се движел по пътното платно, на разстояние от около половин до един метър, спрямо лявата част на спрелите на платното за движение леки автомобила. В този момент, вратата на един от паркиралите автомобили - „Волво“, сив на цвят, внезапно се отворила и предизвикала удар с велосипеда, а велосипедистът се преметнал и паднал на земята.

Заключението на съдебната авто- техническа експертиза, което е изготвено от вещо лице Х.И. /със специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт/, което е изготвена въз основа на приобщените към делото документи мотивира следните изводи относно правно значимите юридически факти:

Ø Анализът на данните, съдържащи се в протокола за оглед на ПТП, скицата и фотоалбума, които са част от преписката по образуваното досъдебно производство мотивират извода, че преди настъпване на инцидента, лекият автомобил „Волво” с peг. № ******** се е намирал в дясната част на платното за движение на бул. „Скобелев”, в зоната, предназначена за престой на паркирани автомобили, в района на № 67, а при това велосипедистът се е движел по бул. „Ген. Скобелев" с посока на движение от Руски паметник към кръстовището с бул. „Х. *** - в платното предназначено за движение на автомобили в същата посока.

Ø За определяне на точното място на удара от съществено значение е наличието на обективни находки, намерени на мястото на процесното пътно- транспортно произшествие, но по време на огледа на място не са намерени спирачни следи и не са описани обективни находки, тъй като мястото на ПТП не е съхранено. Няма данни – след инцидента да е бил извършен оглед на лекия автомобил „Волво” с peг. № ********. Извършен е бил оглед само на велосипед „Балкан”, при който оглед обаче, не са констатирани никакви щети или деформации по корпуса. Ето защо, анализирайки наличните оскъдни данни, вещото лице приема, че мястото на удара може да бъде определено условно както следва: по дължина на пътното платно - на бул. „Ген Скобелев” в гр. С., в района на № 67; а по ширина на пътното платно - в близост до маркировката М-3 от ЗДвП, отделяща дясната пътна лента от най-дясната част на платното за движение на бул. „Скобелев", обозначена с пътна маркировка М-13 (ред за подреждане на пътни превозни средства). За определянето на скоростта на движение на велосипедиста, вещото лице приема условно скорост от около 17 км/ч, като за тези условни отправни данни за изчислението, отчита номинални данни за възрастта на водача Д.В., за посоката на движение и факта на праволинейното движение на велосипеда.

Ø За автомобила, вещото лице приема, че при настъпването на удара се е намирал в покой, спрян в най-дясната част на платното за движение в посока от пл. „Руски паметник“ към бул. „Х. Ботев” т.е. в онази част, която е предназначена за престой и паркиране на превозни средства. При намиращ се в покой автомобил, водачът отваря предната лява врата на превозното средство, в резултат на което настъпва сблъсък с велосипедиста, управляващ велосипеда в близост до десния край на дясната лента за движение. Пространствено, тази точка на съприкосновение се съотнася в ляво от предназначената за паркиране най-дясна част на платното за движение.

Ø Според становището на вещото лице, водачът на лекия автомобил е имал възможността да предотврати настъпването на инцидента, ако преди отварянето на предна лява врата на автомобила, беше възприел приближаващия велосипедист и беше предприел такива действия при отварянето на лявата врата, че да не да създаде опасност за останалите участници в движението. Тъй като опасната зона на спиране на велосипеда, управляван от Д.В., ПРИ движение с приетата скорост от 17 км/ч (4,72 м/сек) в конкретната пътна обстановка е 8,22 метра, а времето за реакция е около една секунда – разстоянието, което е изминал велосипедистът за времето, за което водачът на лекия автомобил е отворил предната лява врата, е по-малко от опасната зона на спиране на велосипеда и ударът е бил непредотвратим за водача на велосипеда.

Като доказателство по делото е приет медицински документ – Епикриза № 30560 изд. от неврохирургична клиника при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, чието съдържание не се обсъжда подробно в мотивите на настоящото решение, понеже съдържащите се в тях специализирани медицински данни са обект на аналитично изследване от допуснатата специализирана съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза в областта на травматологията, изготвена от вещо лице д-р Б.Б. дава следното становище по правнозначимите и относими към предмета на спора факти:

Ø В резултат от настъпилия пътен инцидент, ищецът е получил мозъчно сътресение, контузия и разкъсно-контузна рана на лявата теменна област на главата и охлузвания с хематоми на двете ръце. Описаните травматични увреждания често се срещат при водачи на двуколесни транспортни средства и се причиняват от внезапно нанесени удари на отделни части на тялото и главата в твърди, тъпи предмети, след падане върху твърдата пътна настилка. В процесния случай, ищецът вероятно е получил първоначален удар в корпуса на отворена врата на спрял автомобил, след което също е паднал върху пътното платно.

Ø По своят медико-биологичен характер, уврежданията имат следната характеристика:

Полученото мозъчно сътресение е било от лека степен , с временна загуба на съзнание (обнобилацио), но без остатъчни негативни неврологични последствия. То е довело пострадалия до временно разстройство на здравето, неопасно за живота Получените мекотъканни увреждания (рана на главата и охлузванията на ръцете) са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Ø Спешна медицинска помощ и лечение на пострадалия са предоставени в Неврохирургичната клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Взето е решение пострадалият да бъде приет за наблюдение само поради претърпяното мозъчно сътресение, но след това той е изписан с подобрение на 21.08.2018г. и лечението му продължило амбулаторно.

Ø Зарастването на мекотъканните увреждания разкъсно- контузна рана на главата е завършило за 10-12 дни, а негативните прояви от претърпяното мозъчно сътресение са отзвучали окончателно за 30-40 дни. Тези оплаквания окончателно са изчезнали след употреба на седативни и обезболяващи средства. Към настоящият момент ищецът не търпи главоболие или физически болки от увреждания. От деня на процесната пътно-транспортна злополука вече са изминали повече от 1 година и 6 месеца.

Здравословното състояние на пострадалия вече е напълно възстановено без постравматични последици от претърпените увреждания. Към датата на експертното изследване, не са налични клинични или документални данни за това, ищецът да е претърпял някакви негативни последици или усложнения от процесиите увреждания, освен вече описаните.

В дадените пред съда показания, свидетелката М.К. В. заявява, че е съпруга на ищеца и възприела състоянието му малко след настъпването на процесния инцидент. Според свидетелката, самият ищец й съобщил по телефона за настъпилия инцидент, непосредствено след настъпването му. После, свидетелката посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД където бил настанен пострадалия. Според впечатленията на свидетелката, след настъпването на инцидента и до момента на изслушването й, пострадалият се оплаквал от спорадични болки в гърдите и главата, наблюдавали се епизодични случаи на загуба на паметта. Според свидетелката, дори преди настъпването на инцидента, ищецът изпитвал известна доза страх от МПС, но след настъпването на този инцидент, страхът започнал да повлиява още по- силно социалното му поведение.