Решение № 395 от 24.11.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Смолян, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440100684 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от ТПДГС, представлявано от инж. СД срещу КР. Б. К. от с. М, общ. НЗ. Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, вр. чл. 51 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 440 лв., представляващи стойността на кошута, убита от ответника на 25.07.2020 г. в м. С, земл. на с. О, общ.

Смолян, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2020 г. до окончателното плащане и 515,29 лв., представляващи законната лихва върху главницата за периода 25.07.2020 – 30.06.2021 г..

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свежда до следното:

Ответникът е извършил престъпление по чл. 237, ал. 1, пр. 1 НК, за което е осъден с влязло в сила решение № 31/01.03.2021 г. по НАХД № 1/2021 г. на РС – Смолян. Отстреляното без надлежно разрешително животно от ответника – кошута на възраст 4-7 години, с тегло 150 кг е на стойност 5 440 лева, определена по реда на чл. 2, т. 1 и чл. 8 от НРОЩНД и утвърден със заповед на МЗХ ценоразпис. За ищеца е настъпила вреда, тъй като кошутата е убита на територия, стопанисвана от ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че не са налице причинна връзка между деянието и сочената неблагоприятна последица – прекъсване на хранителната верига, както и нанасянето на вредите на ищеца. Счита, че след като вече му е наложено административно наказание, е следва да му се налага и санкция по НРОЩНД.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юр. Б, който поддържа исковете и 1 моли да бъдат уважени по изложените в пледоарията съображения.

Ответникът не се явява, за него адв. Т моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като счита, че след като на ответника е наложена глоба по реда на чл. 78а НК за извършеното деяние, то не следва да заплаща обезщетение в размер, определен по реда на НРОЩНД. Признава факта, че деянието е извършено на територията на ТП ДГС Смолян.

Въз основа на събраните по делото доказателства Съдът установи от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила на 16.03.2021 г. решение № 31/01.03.2021 г. по АНД № 1/2021 г. по описа на СмРС, ответникът КР. Б. К. е признат за виновен в това, че на 25.07.2020 г., около полунощ, в местността „С“, землището на с. О, общ. Смолян, обл. Смолянска, без надлежно разрешение, изискващо се по чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, е убил чрез отстрел със собствената си ловна карабина, марка „Т“, ****, едър дивеч, а именно:

Благороден елен, пол женски /кошута/, полово зряла, на възраст около 4-7 години, с тегло около 150 кг., на стойност, съгласно чл. 2, т. 1 и чл. 8 от Наредбата за размера на обезщетенията за щети, нанесени на дивеч и утвърден ценоразпис на минималните цени на дивечовото месо със Заповед МЗХ № РД-48-5/07.01.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, общо в размер на 5 440 /пет хиляди четиристотин и четиридесет/ лева, собственост на ТП ДГС - гр. Смолян, като деянието представлява престъпление по чл. 237, ал. 1, пр. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК КР. Б. К. е освободен от наказателна отговорност за извършеното деяние по 237, ал.1, пр. 1 от НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева. Постановено е веществените доказателства - 4 броя полиетиленови торби, съдържащи общо 28,285 кг. месо, оставени на съхранение в МБАЛ- гр.Смолян, да се унищожат.

Със заповед № 477/02.08.2012 г. на ИД на АГ е утвърден горскостопански и ловностопански план на ТП ДГС – Смолян, според който в територията на стопанството обхваща изцяло землището на с. О. Следователно местността С, земл. на с. О попада в територията на ищеца

Правни изводи:

Ищецът ТП ДГС – Смолян като териториално поделение на ЮЦДП, въпреки че не е самостоятелно юридическо лице, притежава специална процесуална правоспособност да предявява от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела по силата на чл. 174, т. 5 от Закон за горите. Ето защо исковете са предявени от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с правен интерес от предявяването им, поради което са допустими.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД включва следните елементи: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата.

Безспорно се доказа по делото на основание чл. 300 от ГПК наличието на 2 фактическия състав за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Безспорно се доказа виновно извършения от него деликт, с който виновно е причинил на ищеца имуществени вреди от отстрела на кошутата.

Съгласно т. 15 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. В мотивите по т. 15 от решението е прието, че с присъдата и с решението по чл.

78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд.

На основание чл. 300 от ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 1, 2 и 3 от НПК съдът приема за безспорно установено въз основа на влязлото в сила решение № 31/01.03.2021 г. по АНД № 1/2021 г. по описа на СмРС, че ответникът КР. Б. К. на 25.07.2020 г., без надлежно разрешение, е убил чрез отстрел едър дивеч - Благороден елен, пол женски /кошута/, на стойност 5 440 лв.. Безспорно се установи също, че деликтът е извършен в местност, попадаща в ловната територия, стопанисвана от ТП ДГС – Смолян, което предприятие стопанисва дивеча в тази местност, съгл. чл. 34, ал. 2, т. 1 ЗЛОД.

Неоснователно е възражението на ответника, че след като е наказан с глоба по реда на чл. 78а НК за извършеното престъпление, то не дължи обезщетение за вредите. Това е така, тъй като с наложената глоба по АНД № 1/2001 г. на СмРС ответникът е наказан за извършеното от него престъпление с административно наказание, като това обстоятелство не променя вида и характера на извършеното престъпление. Претендираното обезщетение от ищеца е за причинените в резултат от престъплението вреди и е с граждански характер.

Ищецът като пострадало от престъплението лице не е участвало в наказателното производство и не е имал възможност да предяви в неговите рамки иск за обезщетение на причинените от деянието вреди, поради което и е предявил същите в самостоятелно исково производство по настоящото дело.

Съгласно чл. 81, ал. 4 ЗЛОД о безщетенията за щети, нанесени на дивеча, се заплащат на лицата, стопанисващи дивеча, в чиито ловностопански райони е причинена вредата.

Разпоредбата на чл. 83 ЗЛОД предвижда р азмерът на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, да се определя с наредба, приета от Министерския съвет. На посоченото основание е издадено Постановление № 283 на МС от 27.12.2000 г. за приемане на Тарифа за таксите, които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча, и на Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча. С т.2 от същото постановление /приложение № 2/ е приета Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча. Съгласно чл. 2, т. 1 от наредбата, за щетите, нанесени на благороден елен, какъвто вид е кошутата, но от женски пол, виновното лице заплаща обезщетение в размер на 5 000 лв. за един брой елен. В чл. 3, т. 1 от наредбата е предвидено, че обезщетението по чл. 2 се дължи във всички случаи на убиване, улавяне и нараняване на дивеч, а съгласно чл. 7 обезщетенията за 3 щетите, нанесени на дивеча, се заплащат на лицата, стопанисващи дивеча, в чиито ловностопански райони е причинена вредата.

Няма спор между страните и видно от представените решение по АНД № 1/2021 г., както и горскостопански и ловностопански план, че на ищцовата страна е причинена вреда от убийството на кошутата и че е налице причинна връзка между деянието и причинената вреда. Вредата се изразява в това, че на територията, стопанисвана от ищеца, от една страна е прекъсната хранителната верига, а от друга е нарушена веригата по възпроизводството на биологичния вид благороден елен на тази територия.

В разпоредбата на чл. 8 от наредбата е предвидено, че когато месото на иззетия убит дивеч или на разпознаваеми части от него е негодно за консумация, освен обезщетението по чл. 2 се заплаща и равностойността му по цени, определени с ценоразпис, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите.

Общото тегло на кошутата е било около 150 кг., но колко килограма от него е месото, не е установено от ищеца. Не може да се приеме за безспорно установено посоченото в СВМЕ, назначена в досъдебното производство, водено във връзка с извършеното от ответника престъпление, че месото на убитото животно е 75 кг, тъй като вещото лице е определило осреднено тегло за кошута около 4-7 годишна, след като е взело предвид свидетелските показания и остатъците от убитото животно и е приспаднало определения рандеман за костната маса, вътрешните органи и кожата, като вещото лице изрично е посочило, че няма необходимата квалификация за извършване на оценъчни експертизи.

Категорични данни за действителното тегло на месото не са установени и в настоящото производство. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за установяване на теглото на месото на кошутата, а представената към исковата молба СВМЕ по досъдебното производство не може да се използва като годно доказателствено средство за установяването на този въпрос в настоящия исков процес, тъй като не е събрано непосредствено от настоящия съд и не е изготвено по реда на ГПК.

В случая съдът приема, че негодното за консумация месо от убитата кошута е иззетото при установяването на престъплението количество от 28,285 кг., съгласно решението по НАХД № 1/2021 г. на СмРС, което е постановено да бъде унищожено. С т.

1.1. от заповед № РД48-5/07.01.2020 г. на МЗХГ е утвърдена минимална цена за продажба на месо от сърна от районите на ДЛС, стопанисвани от ДГС, валидни за 2020 г. в размер на 3 евро на килограм с ДДС. Според валутния курс на БНБ на евро спрямо лева 3 евро се равняват на 5,86 лева. Стойността на иззетото негодно за консумация месо е в размер на 165,75 лева.

Неоснователно е възражението на ответника, че следва да заплати само стойността на иззетото месо. Обезщетението по чл. 2 се дължи за това, че животното е убито, а обезщетението по чл. 8 се дължи за иззетото месо когато е негодно за консумация. Тези две обезщетения са различни по своя характер и се дължат кумулативно на самостоятелно основание.

4

Ответникът дължи обезвреда на ищеца за всички причинени от противоправното му виновно поведение имуществените вреди, за които отговаря на основание 45, вр. чл. 51 ЗЗД.

Предвид изложеното, основателен е искът за главницата в частта на претендираното обезщетение по 2, т. 1 от наредбата в размер на 5 000 лв., както и обезщетението по чл. 8 от наредбата до размера от 165,75 лв.. Така искът е основателен до сбора на двете суми в размер на 5 165,75 лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021 г. – датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане. В частта за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5 440 лв. главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и предявеният иск за лихва за забава, тъй като съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай се касае за парично задължение и няма спор, че същото не е изпълнено. Не се твърди и не се доказва от ответника до приключване на съдебното дирене да е платил стойността на отстреляния дивеч, респ. на иззетото и негодно за консумация месо. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, но според чл.