Определение № 850 от 26.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. П., 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500891 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 2755/19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 907/2025 г. Пазарджишкият районен съд е изменил решение №1010 от 06.08.2025 г. по гр. д. №907/202 5 г. по описа на РС – П. в частта за разноските, както следва:

Осъдил е ответника Д. С. П. с ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул.

„Р.п.“ №20 да заплати на ищецът „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, съдебни разноски в исковото производство размер на 260 лв. и съдебни разноски в заповедното производство в размер на 130 лв.

Осъдил е ищеца „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В да заплати на ответника Д. С. П. с ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул.

„Р.п.“ №20 съдебни разноски в размер на 760 лв.

Против така постановеното определение в законния срок е постъпила въззивна частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, чрез юрк. Г. С. – К. с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

Оплакванията в жалбата се свеждат до твърдения за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, дължимо на ответната страна и занижен размер на възнаграждението, определено за труда на юрисконсулта, представлявал дружеството – ищец. Изложени са твърдения за равностойност 1 на труда на юрисконсулта с този на адвоката, както и възражения относно позоваването на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед практиката на СЕС по този въпрос.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в значително по-нисък размер.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответника Д. С. П., ЕГН **********.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение, районния съд е приел, че с една искова молба ищецът е предявил установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 6220.77 лв., от които 4000 лв. - главница на задължение по договор за потребителски кредит; 1597.04 лв. – договорно възнаграждение за периода 10.05.2023 г. – 09.05.2024 г.; 459.30 лв. – лихва за забава за периода 11.05.2023 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ – 09.05.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост на кредита/; 164.43 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.12.2024 г. до плащането.

Съобразил е, че освен това ищецът е предявил и осъдителен иск по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК за заплащане на сумата 4600 лв. – дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1600 лв. и „Флекси“ в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2025 г. до плащането.

Съобразил е също, че осъдителният иск е изцяло оттеглен от ищеца, въпреки че претендираното с него вземане не е погасено и не е била постигната спогодба между страните. Ето защо на основание чл.78, ал.4 ГПК е 2 приел, че ответникът има право на разноските, които е направил във връзка с този иск и ги е определил в размер на 760 лв.

Принципно вярно е възражението, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да бъде основание за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

Независимо от това въззивният съд приема за правилен размера на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение, като се има предвид, че макар и приключило в едно съдебно заседание, производството, разгледано от районния съд не е с ниска правна сложност. Упълномощеният адвокат се е явил в съдебното заседание и е пледирал по съществото на спора.

При определянето на този размер на адвокатското възнаграждение въззивният съд съобрази и обичайното заплащане на адвокатския труд по този вид дела, наложил се в практиката на съдилищата.

Що се отнася до твърдението, че заплащането за труда на адвоката и юрисконсулта не трябва да се различава много, защото имат еднакво образование и са положили сходен труд по един и същи казус, въззивният съд намира за необходимо да отбележи следното:

Не се касае за подценяване на труда на юрисконсулта и надценяване на труда на адвоката, а противопоставянето и сравняването на заплащането им в случая е неуместно. Следва да се посочи, че юрисконсултът извършва действията по процесуална защита в исковото производство на основание сключен с работодателя си трудов договор и получава заплата за престираната дейност независимо от крайния резултат по делата, като наред с това законът допуска допълнително да му бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение по всяко дело. За разлика от юрисконсулта адвокатът се договаря с доверителя на пазарен принцип и размерът на договореното и платено адвокатско възнаграждение зависи както от фактическата и правна сложност на казуса, така и от очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на процесуалната защита.

Именно тези специфики е имал предвид и законодателят, за да предложи различно разрешение на въпроса за разноските, дължими на адвокат и юрисконсулт, регулирайки тези правоотношения в ГПК.

При тези данни районният съд правилно е определил размера на дължимите разноски в полза на ответницата с оглед отхвърлената част от 3 исковите претенции. Така определеният размер на разноски не противоречи нито на практиката на СЕС, нито на практиката на ВКС. Отчетена е фактическата и правна сложност на делото и положения от адвоката труд., поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2755/19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 907/2025 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. П., 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500891 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 2755/19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 907/2025 г. Пазарджишкият районен съд е изменил решение №1010 от 06.08.2025 г. по гр. д. №907/202 5 г. по описа на РС – П. в частта за разноските, както следва:

Осъдил е ответника Д. С. П. с ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул.

„Р.п.“ №20 да заплати на ищецът „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, съдебни разноски в исковото производство размер на 260 лв. и съдебни разноски в заповедното производство в размер на 130 лв.

Осъдил е ищеца „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В да заплати на ответника Д. С. П. с ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул.

„Р.п.“ №20 съдебни разноски в размер на 760 лв.

Против така постановеното определение в законния срок е постъпила въззивна частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, чрез юрк. Г. С. – К. с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

Оплакванията в жалбата се свеждат до твърдения за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, дължимо на ответната страна и занижен размер на възнаграждението, определено за труда на юрисконсулта, представлявал дружеството – ищец. Изложени са твърдения за равностойност 1 на труда на юрисконсулта с този на адвоката, както и възражения относно позоваването на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед практиката на СЕС по този въпрос.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в значително по-нисък размер.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответника Д. С. П., ЕГН **********.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение, районния съд е приел, че с една искова молба ищецът е предявил установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 6220.77 лв., от които 4000 лв. - главница на задължение по договор за потребителски кредит; 1597.04 лв. – договорно възнаграждение за периода 10.05.2023 г. – 09.05.2024 г.; 459.30 лв. – лихва за забава за периода 11.05.2023 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ – 09.05.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост на кредита/; 164.43 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.12.2024 г. до плащането.

Съобразил е, че освен това ищецът е предявил и осъдителен иск по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК за заплащане на сумата 4600 лв. – дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1600 лв. и „Флекси“ в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2025 г. до плащането.

Съобразил е също, че осъдителният иск е изцяло оттеглен от ищеца, въпреки че претендираното с него вземане не е погасено и не е била постигната спогодба между страните. Ето защо на основание чл.78, ал.4 ГПК е 2 приел, че ответникът има право на разноските, които е направил във връзка с този иск и ги е определил в размер на 760 лв.

Принципно вярно е възражението, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да бъде основание за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение.