Решение № 17 от 09.08.2024, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Белоградчик, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20241310200076 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Т. И. от гр. Б., обл.В., с ЕГН **********, срещу НП № 61/09.04.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ , за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ.

В жалбата се т в ъ р д и не законосъобразност и неправилност на наказателното постановление и иска отмяната му, отрича се фактическата обстановка , сочена в него, излага се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при съставяне на акта и издаване на НП. В с.з. жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител в с.з., който изразява становище по казуса - за неоснователност на жалбата, поради доказано нарушение, правилно проведена процедура – действия, в хода на админ. нак. производство пред АНО, вина на жалбоподателя, и правилно, и справедливо определено наказание, с оглед 1 включително многобройни подобни прояви на П. И., липса на малозначителност на това деяние. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. Т. И. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика – обстоятелство, за което на съда не бяха представени изрични доказателства, но и не се оспори от заинтересованата страна.

Същият, в това си качество, на получил три позволителни за сеч: с № 0741501/27.09.2023 г., № 0745380/27.10.2023 г. и № 0756051/17.01.2024 г., всяко едно от тях за едно и също сечище – в отдел 286, „г“, ДГФ, в землището на гр. Б. обл.В., в което сечище било позволено на ЮЛ „Божков 60“ ЕООД да добива дърва, а И. – бил нает от това ЮЛ като лицензиран лесовъд. Съгласно така издадените три поредни позволителни, сечта е следвало да се извърши в периода 30.09.2023 г. до 30.06.2024 г. / съобразно указаните срокове по първото и последното позволително/, като добитите материали да се извозят от сечището в същия период.

На 23.01.2024 г. служители на ИАГ – РДГ – Ловеч и ТП ДГСБелоградчик, правили проверки на терен в землището на гр. Б, и конкретно в отдел 286 „г“ видели отсечени, немаркирани по надлежния ред дървета – с липсваща КГМ в долната част на дървото /оставаща на пъна при отрязване/.

Но не обходили цялото сечище, респ. не установили точния брой така отрязани дървета / били видели над 30 такива/. За констатираното съставили КП № 737/23.01.24 г. и дали указания да се направи пълна проверка върху цялата площ в отдела, и проведената там до момента сеч, която същевременно спрели от този ден.

По повод това, на 25.01.2024 г. трима служители на РДГ-Берковица /вкл. и свидетелят по делото В. А./ и един от ТП ДГС – Белоградчик, извършили обход и проверка на място на имота, в землището на гр. Б – отдел 286 „г“, ДГФ. Проверяващите констатирали действително отсечени, немаркирани в основата на пъните с КГМ, общо 88 бр. дървета от видовете „цер“ и „зимен дъб“, като преброили по отделно двата вида и измерили на всички така отрязани дървета диаметрите / в пъните/. Своите констатации, след това 2 отразили в констативен протокол от същата дата – 25.01.24 г. / № 147850/, ведно с указания за следващи се действия – да се съставят сортиментни ведомости относно дървесината, предмет на нарушенията и да се състави АУАН на виновните лица. П. И. не присъствал на тази проверка, въпреки, че бил изрично уведомен и поканен.

На основание този констативен протокол, и КП 737/23.01.23 г. на своите колеги от РДГ-Ловеч, В. А. от РДГ- Берковица, по-късно на 25.01.2024 г., в присъствие на нарушителя вече, съставил АУАН № 61 от същата дата на П. Т.

И., за това, че “в периода 30.09.2023 г. / момента на разрешаване сечта по позволително за сеч № 0741501 от 27.09.23 г. / до 23.01.2024 г. / извършване на първата проверка на терен и спиране в този момент на водената сеч/, като лицензиран лесовъд към „Божков 60“ ООД и вписан в публичния регистър на ИАГ-София за упражняване на лесовъдска практика, след като е получил позволителни за сеч № 0741501/27.09.2023 г., № 0745380/27.10.2023 г. и № 0756051/ 17.01.2024 г., всички за отдел „286“, подотдел „г“, землище на гр. Б, обл.В, е допуснал незаконна с е ч на общо 88 бр. дървета, немаркирани в основата на пъна с КГМ, като били посочени в акта диаметрите и вида на всяко едно дърво, и че общо така добитата дървесина възлизала на 15,314 пл. куб. м., съгласно сортиментна ведомост. Като цифрова квалификация на деянието, свид. А. посочил – „чл.257 ал.1 т.1 ЗГ вр. чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ“. В акта са вписани – и го подписали, двамата свидетели – Вл. А и М.

Г присъствали на теренната проверка на 25.01.24 г. и при съставяне на акта, но самият нарушител – отказал да подпише документа, въпреки, че приел копие о т същия. Не направил възражения по акта тогава. Отказът му да подпише акта бил удостоверен с три имена и подпис от трети служител на РДГБерковица – Д. В. А актосъставителят изготвил и друг КП - № 147851/25.01.24 г., в който удостовелил, че е запознал нарушителя П. И. с АУАН, И. подписал този протокол, а данните за него / протокола/ – също били вписани в акта.

На 09.04.2024 г. въз основа на акта на св. В. А., е издадено обжалваното НП № 61/2024 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

3

Съдът констатира на първо място, че съобразно събираните още в хода на административно-наказателното производство, а и в съдебното такова после доказателства – писмени, безспорно и неоспорвано от страните по делото се установяват, както качеството на жалбоподателя – имащ правото да упражнява лесовъдска дейност, така и фактите на – получени от него именно три позволителни за сеч, отнасящи се за имота в отдел на ДГФ, също извършваните две проверки от служители на ИАГ и РДГ – Берковица, в землището на гр. Б, обл.В, конкретно, които служители са констатирали нередности при провеждане на сечта, разрешена иначе с позволителните. В съдебна фаза на процеса – също няма пречка да не възприеме за истинни и гласните доказателства – думите на разпитания свидетел, той и актосъставител.

При съставянето на акта и при издаването на НП обаче, са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съдът констатира, че актосъставителят, и от АНО, описвайки провинението според тях на нарушителя, са употребили терминът “допуснал”, като конкретно изпълнително деяние, което означава според съда, че се вменява отговорност за “допустителство”, а в тези случаи нарушението е с особени субект, субектвина страна и участие на трети лица. Извършител на същото можеше да бъде само лице, съответно оправомощено, но и длъжно да се противопостави на незаконна дейност, извършвана от другиго. Такива правомощия може да има само длъжностно лице или работодател. Т.е. между субекта и другите лица трябва да са налице отношения на власт и подчинение.

За да се осъществи допустителство е необходимо едно или няколко лица да са започнали неправилната дейност, което е въпрос фактически. Последните вършат нарушение, което подлежи на установяване и санкциониране. / А в случая няма нито доказано, нито данни дори, кои са тези лица, извършили ли са и те нарушение и санкционирани ли са за него/. Изпълнителното деяние при допустителството се осъществява чрез бездействие, като субектът знае, че се извършва незаконна дейност и въпреки това не упражнява предоставените му от закона правомощия. В резултат на бездействието възниква едно трайно състояние, което ще трае непрекъснато до момента, в който деецът упражни своите правомощия или докато дейността на третите лица бъде прекратена от 4 друго оправомощено лице или от самите тях. Нарушението ще е довършено с факта на осъщественото бездействие. Формата на вината при допустителството е пряк умисъл. В този смисъл не може да се приеме за доказано, че жалбоподателят е знаел, че друго лице или лица, отпочнали фактическата сеч на дървета в сечището, са нарушили законови разпоредби при своите действия, за да отговоря той за допустителство. Съдът същевременно констатира, че актосъставителят в с.з. заяви, да е приел за извършено, и съставил акт за нарушение - изразено в „неупражнен контрол, вследствие на което са отсечени немарктирани дървета“ от страна на И. при провеждане сечта. Но в самия АУАН, а и в НП след това – не е направено такова текстово описание на нарушението / респ. липсва например обвинение за неупражнен контрол - въобще ! / , а е посочено изпълнитено деяние „допуснал незаконна сеч“. Поради това и съдът не приема за основателно твърдение на представителя на въззиваемата страна, че нарушителят не е санкциониран като „допустител“, а за неизпълнени негови задължения по контрол по см. чл.108 от ЗГ.

При така установените нарушения на материалния и процесуалния закон при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Разноските на въззиваемата страна по делото, с оглед заявяването им от представителя му в с. з. – следва да останат за нейна /на тази страна/ сметка, предвид решението на съда по същество на казуса.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 61/09.04.2024 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на П. Т. И. о т гр. Б, обл.В с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300 ,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ , за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането от страна на РДГ-Берковица, 5 с адрес гр. Берковица, обл. Монтана, ул. „Митрополит Кирил” № 13, за присъждане на разноски по делото / юрисконсултско възнаграждение /.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6