Решение № 4869 от 14.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9344/2025
- Вид
- Решение № 4869
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 2, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4869 гр. София, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ваня Н. Иванова
Членове:
Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100509344 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 9799/28.05.2025 г. по гр.д. № 49166/2024 г. на Софийски районен съд е признато за установено, че М.Г. Д.А дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1 638,81 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 244.02 лв., представляваща мораторна за периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г., като са отхвърлени исковете за: мораторна лихва за горницата над 244,02 лв. до пълния предявен размер от 245,95 лв., за сумата 59,52 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 13,25 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 09.05.2024 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „********“ 11, ет.1 – северозападната част, апартамент, аб.№ ********, по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.06.2024 г. по ч.гр.д. № 29796/2024 г. по описа на СРС.
Срещу решението в частите, с които исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от А. К. Д. и О. К. Д. – като наследници на ответницата М.Г. Д.а.
С жалбата е представено удостоверение за наследници на М.Г. Д.а, съгласно което същата е починала на 23.04.2025 г. и нейни наследници по закон са А. К. Д. и О. К. Д..
1
С определение на СРС от 23.06.2025 г. А. К. Д. и О. К. Д. са конституирани на мястото на починалата ответница, на основание чл. 227 от ГПК.
Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която са уважени предявените срещу М.Г. Д.а искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, е недопустимо. Видно от представеното удостоверение за наследници ответницата М.Г. Д.а е починала на 23.04.2025 г.
– след предявяване на иска, но преди даване ход на устните състезания по делото.
В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, както и кога това обстоятелство е станало известно на съда, пред който делото е висящо. Практиката на ВКС, и по сега действащия, и по отменения ГПК, е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното решение е недопустимо обаче в случай, когато е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания. Посоченото разрешение съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна-правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно.
Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. В този смисъл решение № 14 от 02.03.2022г. по гр.д. № 997/2021г., III г.о. на ВКС, в което е цитирана изобилна съдебна практика, решение № 50181 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 3885/2021 г., IV г. о. на ВКС и др.
След като ответницата М. Д.а е починала преди съдебното заседание, на което е бил даден ход на устните състезания, и спрямо нея е постановено решение, същото е постановено срещу ненадлежен ответник - лицето, срещу което е постановено решението, е изгубило правосубектността си поради настъпилата смърт. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно.
Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. Този порок не може да бъде саниран от настоящата инстанция – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от 2 долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника, вече с участието на процесуалните му правоприемници, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора с участието на правосубектните ответници. След връщане на делото първоинстанционния съд трябва да извърши /да повтори/ след призоваване на страните всички процесуални действия, извършени след смъртта на М.Г. Д.а, с участието на процесуалните й правоприемници А. К. Д. и О. К. Д., с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт.
Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на спора съобразно изхода му.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 9799/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 49166/2024 г. на Софийски районен съд, в обжалваната му част, с която е признато за установено, че М.Г.
Д.А дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1 638,81 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 244.02 лв., представляваща мораторна за периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „********“ 11, ет.1 – северозападната част, апартамент, аб.№ ********, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 29796/2024 г. по описа на СРС, като недопустимо - постановено по отношение на неправосубектна страна, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3