Решение № 273 от 08.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Варна, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110204308 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на К. С. Н., чрез адв. П. П.-ВАК, против НП №25-0819-004057/29.09.2025г. на *** ОД на МВР, с-р ''Пътна полиция“, с което й е наложено на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание "Глоба" в размер на 20.00 лева (10.23 евро) за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗдвП й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 80.00 лева (40.90 евро) и административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи, че не били отразени правилно обстоятелствата, при които било извършено нарушенито. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззиваната страна, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П. П. от ВАК. Поддържа жалбата на посочените в нея основания. Пледира за отмяна на постановлението и по двете възведени нарушения по чл. 5, ал.1 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки, с които се оспорва въззивната жалба, изложено е становище за потвърждаване на наказателното постановление, моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 27.08.2025г., в гр. Варна, по ул. „*“, посока с. Каменар, възз. управлявала собствения си автомобил „*“, с рег. № *, като при движение на заден ход блъска бетонна ограда, находяща на ул. „*п“ №100. Следствие на удара част от оградата паднала върху паркиран лек автомобил марка „Киа“, с рег №*, с което нанесла следните имуществени вреди:деформация на бетонна ограда и деформация на задна, дясна част на автомобила. За да не пречи на движението възз. Н. изместила автомобила си на около 25 м от произшествието, след което се върнала обратно. На място пристигнал св. Д. А. на длъжност –мл. автоконтрольор, който съставил АУАН за нарушение на чл.

5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на който е възз. е отразила, че има възражения, но такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили. Въз основа на АУАН, АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с което изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и наложил на възз. Н. горепосочените административни наказания.

Очевидец на произшествието станал св. Б. Н., чийто показания, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства и липсват доказателства, които да ги оборват. Същият завява, че на посочената дата възприел въззивницата, като водач на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, като твърди, че преди пристигането на служителите на реда, жалбоподателката се е върнала на местопроизшествието.

Съдът не кредитира показанията на св. А. единствено, в частта в която заявява, че жалбоподателката е напуснала мястото на ПТП, тъй като са в противоречие с останалите доказателства по делото.

Гореописаната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка: Заповед 8121з1632/02.02.2021г., сведения от 27.08.2025г., Протокол за ПТП №1921390, вкл. НП и АУАН, както и събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви (с изключение на тези в частта, в която съдът не кредитира) и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 25-0819-004057/29.09.2025г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор ПП при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

2

По отношение на наложеното наказание за нарушение по чл. 5, ал.

1, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

На плоскостта на конкретния казус извършването на посоченото нарушение е безспорно установено. Нарушението се установява, както от приложените писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните свидетели. Тези показания съдът цени като последователни, достоверни и логични. Не са събрани доказателства, които да ги оборват или поставят под съмнение.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката, като водач на моторно превозно средство, при участие в движението е осъществила поведение, довело до удар в каменна ограда и до причиняване на имуществени вреди на оградата и лек автомобил. Това обективно поведение е несъвместимо с дължимата от водача повишена грижа и внимание при управление на МПС и обосновава извод за най-малкото непредпазлива форма на вина. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на случайно деяние, непреодолима сила или друго обстоятелство, което да изключва вината на нарушителя. Поведението на жалбоподателката сочи на отклонение от нормативно установените правила за безопасно участие в движението и изключва възможността настъпилите последици да се дължат на обективни, независещи от волята на водача фактори. При липса на доказателства в противна насока съдът приема, че деянието е извършено виновно.

Настъпилото събитие правилно е квалифицирано като пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата. Макар засегнатото МПС да е било в покой към момента на удара, произшествието е възникнало в процеса на движението на друго моторно превозно средство, управлявано от нарушителя, и е довело до причиняване на имуществени вреди. За да е налице пътно-транспортно произшествие, законът не изисква всички участници да се намират в движение, а единствено събитието да е резултат от движението на пътя и да са настъпили вредни последици. Паркираните автомобили, макар и пасивни участници, са обекти на увреждане, като обстоятелството, че същите не са се движели, не изключва правната квалификация на събитието като пътно-транспортно произшествие. Ето защо съдът приема, че при наличие на движение на моторно превозно средство и причинени имуществени вреди на ограда и паркиран автомобил са налице всички обективни признаци на пътнотранспортно произшествие.

От събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на разпитаните лица, които съдът обсъди поотделно и в тяхната съвкупност – 3 се установява по несъмнен начин, че при осъществяване на процесното деяние е било засегнато паркирано моторно превозно средство, чрез сблъсък на заден ход в каменна стена/ограда, като по него са настъпили увреждания, изразяващи се в деформация на л.а. „Киа“, с рег. №*, видно от приложения по АНО преписка протокол за ПТП. Увреждания са настъпили и по оградата, която е паднала върху автомобила. Свидетелските показания са логични, непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Настъпилите увреждания представляват увреждане на чуждо имущество и обективират настъпването на имуществени вреди. За съставомерността на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата законът не поставя изискване за минимален размер или за стойностна оценка на вредите, а изисква единствено установяване на факта на причиняване на такива. Поради това липсата на изготвена експертна оценка относно стойността на щетите не представлява съществено процесуално нарушение и не води до накърняване правото на защита на санкционираното лице. С оглед на изложеното съдът приема, че наличието на имуществени вреди е доказано по категоричен начин, като същите, макар и с ограничен интензитет, са релевантни за реализиране на административнонаказателната отговорност за вмененото нарушение, поради което намира, че процесното НП в тази му част, следва да бъде потвърдено.

По отношение на наложеното наказание за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Досежно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП , разпоредбата на закона е категорична, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. По делото се доказа по несъмнен начин, че възз. Н. не е напуснала мястото на ПТП. Същата е паркирала на подходящо място и веднага се е върнала. Следователно не е налице осъществен състав на посоченото административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Предвид посоченото, съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част, доколкото по делото не се установи описаната от АНО фактическа обстановка.

От събраните по делото доказателства, както гласни, така и писмени такива, се установява, че възз. Н. е била на местопроизшествието и не го е напускала. Подписала е Протокол за ПТП, връчен й е АУАН и е била видяна на местото от св.Н., чийто показания съдът кредитира изцяло и отчитайки го като лице без интерес от изхода на делото.

Съвкупния анализ на доказателствата по делото, сочи че въззивникът е преустановил управлението на автомобила непосредствено след инцидента и не е напускала мястото на ПТП.

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП в обсъжданата част е издадено в нарушение на материалния закон.

4

Визираните в настоящото изложение доводи налагат НП да бъде отменено в частта по възведеното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като всяка от тях прави искане за присъждането им.

Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 430 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв. минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. Следователно възражението за прекомерност е неоснователно.

От доказаните релевантни разноски в размер на 430 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, въззивникът има право на 344 лв. (триста четиридесет и четири лева) или 175,88 евро (сто седемдесет и пет евро и осемдесет и осем евроцента) съобразно уважената част от оспорването на наказателното постановление на основание чл. 63д, ал.