Определение № 4161 от 12.07.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4161 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120101675 по описа за 2024 година

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по повод Определение № 7256/15.02.2024 г. поправено с Определение № 7289/15.02.2024 г. и двете по описа на Софийски районен съд (СРС), с което е прекратено производството по гр. д. № 60768/2023 г. по описа на СРС, образувано по иск с правно основание чл. 500 Кодекс на застраховането (КЗ).

Ищецът ЗД „Б.И.“АД е предявил иска си срещу ответника Х. К. Г., ЕГН **********, пред СРС, който служебно е констатирал неподсъдност на делото пред себе си съгласно чл.

119, ал. 3 от ГПК, тъй като настоящият адрес на ответника е бил в района на Районен съд Бургас, поради което е прекратил пред себе си образуваното по исковата молба производство и е изпратил делото по правилата на местната подсъдност за разглеждане от Районен съд – Бургас.

В разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК е уредена особена местна подсъдност на преките искове за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, пред съда, в чийто район към релевантния момент на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или неговото седалище, ако е юридическо лице, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Действително, тя изключва общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК по постоянния адрес или седалището на ответника, за която съдът не следи служебно, и която се релевира само по възражение на ответника за местна неподсъдност на делото, направено най-късно в срока за отговор на исковата молба (чл. 119, ал. 4 ГПК) и за разлика от нея, отвод за неподсъдност на делото чл.

115, ал. 2 ГПК действително може да се направи и служебно от съда до приключване на 1 първото по делото заседание, което правомощие съставът на Софийския районен съд е упражнил.

Цитираната от СРС разпоредба чл. 113 от ГПК е предвидена да урежда подсъдността при специфични правоотношения, в които участва като страна лице, имащо качеството „потребител“. Такъв, по смисъла на § 13 т. 1 от ЗЗП, където е дадена легалната дефиниция на понятието, е „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“. Понятието е стеснено в КЗ - чл. 2 ал. 2 от КЗ § 1 т. 1, като за целите на застраховането „ползвател на застрахователни услуги“ е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Поради това е видно, че ответникът, според изложената в исковата молба фактология, не е потребител на застрахователни услуги, нито обикновен потребител, тъй като не отговаря на критериите за това, такова качество не може да се признае и на ищцовото дружество, което също не попада в нито една от законовите хипотези.

В конкретния случай е налице предявен иск по чл. 500 КЗ, т. е. касае се за упражняване на регресни права на застрахователя срещу деликвента, възникнали след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице, претърпяло вреди, вследствие на противоправното поведение на прекия причинител. За разлика от общите норми на чл. 410 и чл. 411 КЗ, уреждащи право на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона, от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане застраховката срещу гражданска отговорност. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу застрахования възниква, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, регламентирани точно от действащата правна уредба, като в тези случаи, застрахователят е задължен пак по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице. То не е право, което е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно 2 облигационно основание за неоснователно обогатяване - чл. 500 КЗ и при наличие на изрично предвидените предпоставки. След като отговорността на ответника не е породена от застрахователен договор, а произтича пряко от закона на извъндоговорно основание, то той няма качеството потребител по застрахователна услуга по см. на чл. 2, ал. 2 КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Поради това и същият не попада в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Ето защо и спрямо предявения иск не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК.

Тук не става дума за икономически по-слабата страна в правоотношението. Регресното право на застрахователя възниква по силата на самия закон и преди това страните не са били в някакво правоотношение помежду си. Затова и в случая нито ищецът, нито ответникът имат качеството на потребител на застрахователна услуга по смисъла на цитираните разпоредби на КЗ и ЗЗП.

Отделно от гореизложеното, липсва отправено от ответника възражение в срока по чл.

119, ал. 4 ГПК за неподсъдност на делото, което да основава прекратяването му и изпращането по подсъдност на друг съд, различен от СРС, пред който първоначално е предявен искът, доколкото в случая е неприложим текста на чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 115, ал. 2 ГПК, т.е. въпросът за местната подсъдност не може да се повдига служебно от съда.

С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да повдигне спор за подсъдност пред Окръжен съд - Бургас, който да определи кой е местно компетентният съд да разгледа и да се произнесе по подадената искова молба.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 122 ГПК, Районен съд - Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за подсъдност пред Окръжен съд - Бургас за определяне на местно компетентния съд, който следва да разгледа и да се произнесе по исковата молба на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ......, срещу Х. К. Г., ЕГН **********, депозирана пред Софийски районен съд, като по нея е образувано гр. д. № 60768/2023 г. по описа на същия съд.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд - Бургас за разрешаване на спора за подсъдността, на основание чл. 122 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3