Решение № 1066 от 27.09.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1066 гр. Варна, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20223100502493 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба с рег. № 261408/03.02.2022 год. по рег. на РС-Варна от Р. П. Д. и Д. И. Д., двамата от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260011/07.01.2022 год., постановено по гр. дело № 9403/2019 год. по описа на РС-Варна, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 260390/02.09.2022 год. по същото гр. дело, с което са допуснати до делба следните имоти:

1) поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.

Варна, общ. Варна, обл. Варна, местност „Банала чешма“, к. к. „Чайка“, с площ по скица от 1107 кв. м., а по предходен документ за собственост – 900 кв. м., с номер по предходен план - 3386, при граници имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, при квоти: 1 / 2 ид. ч. (една втора идеална част) за Я. С. Я. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, и 1 / 2 ид. част съвместно за Р. П. Д. ЕГН 5805291079, с адрес: гр. Варна, ул. „Под игото“ бл. 1, вх. А, ет. 5, ап. 14 и Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „Под игото“ бл. 1, вх. А, ет. 5, ап. 14, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС;

2) сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Варна, рн Приморски, к. к. „Чайка“, разположена в поземлен имот с ид. № ***, със застроена площ по схема от 29 кв. м., а по предходен документ за собственост и удостоверение за търпим строеж– 30 кв. м., а по удостоверение за данъчна оценка – представляващ жилище с площ от 29 кв.

1 м. и мазе с площ от 29 кв.м., брой етажи – един, предназначение: жилищна страда – еднофамилна, при квоти: 10 / 12 ид. ч. (десет дванадесети идеални части) за Я. С. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***; 1 / 12 ид. ч. (една дванадесета идеална част) – за Р. П. Д., ЕГН: 5805291079, с адрес: гр. Варна, ул. „Под игото“ бл. 1, вх. А, ет. 5, ап. 14 и 1 / 12 ид. ч. (една дванадесета идеална част) – за И. П. И., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ***, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.

В жалбата са наведени оплаквания че решението относно делбата на построената в поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна жилищна сграда е неправилно и незаконосъобразно, тъй като неправилно е определен и индивидуализиран заявения за делба обект – изградената в поземления имот жилищна сграда, оспорен е като незаконосъобразен изводът на съда, че надстройката, разположена в горната част на процесното дворно място (която надстройка е заснета в КК като самостоятелен обект с отделен идентификатор), представлявала самостоятелна, отделна, вещ, като не е съобразено, че съделителите Д.и – ответници по исковете за делба са поискали делба на сградата, отразена с два отделни идентификатора, а освен това не е съобразено и заключението по повторната СТЕ, според което сградата в поземления имот, макар и в КК да е отразена с два идентификатора, е една, а не са налице два отделни, самостоятелни имота.

Изложени са и оплаквания, че неправилно и в нарушение на закона са определени и квотите на съделителите в процесната заявена за делба сграда, а също и че неправилно от делбата на сградата е изключен съделителят Д. Д..

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, съделителят Я. С. Я., оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено.

Съделителят И. П. И. не е подал писмен отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

В хода на производството, след постановяване на първоинстанционното решение, е починал съделителят Д. И. Д. и с Определение от 05.07.2023 год. по настоящото въззивно гр. дело № 2493/2022 год. на ОС-Варна са конституирани наследниците му Р. П. Д. от гр. Варна – преживяла съпруга и участник в производството, В. Д. И. от гр. Варна и И. Д. Д. от гр. Варна.

В съдебно заседание съделителите – въззивници Р. П. Д., В. Д. И. и И.

Д. Д., чрез процесуален представител, поддържат въззивната жалба.

Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание съделителят Я. С. Я., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор; счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на разноски.

Съделителят И. П. И. не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище.

2

Съдът съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по допускането.

Образувано е по предявени от Я. С. Я. ЕГН ********** от гр. Варна срещу Р. П. Д. ЕГН 5805291079 от гр. Варна, Д. И. Д. ЕГН ********** от гр.

Варна, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Р. П. Д. ЕГН 5805291079 от гр. Варна, В. Д. И. ЕГН ********** от гр. Варна и И. Д. Д.

ЕГН ********** от гр. Варна, и срещу И. П. И. ЕГН ********** от гр. Варна искове за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, местност „Банала чешма“, к. к. „Чайка“, с площ по скица от 1107 кв. м., а по предходен документ за собственост – 900 кв. м., с номер по предходен план - 3386, при граници имоти с ид. № ***, № ***, № ***, №

***, № *** и на построената в поземления имот жилищна сграда, съставляваща обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, със застроена площ по схема от 29 кв. м., а по предходен документ за собственост и удостоверение за търпим строеж– 30 кв. м., а по удостоверение за данъчна оценка – представляващ жилище с площ от 29 кв.м. и мазе с площ от 29 кв. м.

Ищецът твърди, че по силата на договор за замяна от 1964 год. П. И. П. придобива правото на собственост върху лозе с площ от 0, 9 дка в гр. Варна, местност „Банала чешма.“ След сключване на договора, П. П., заедно със съпругата си К. П. П.а построяват в имота вилна сграда, с площ от 30 кв. м., призната за търпима, на основание § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ. С договор от 2003 год. П. и К. П.и продават на ответницата Р. Д. (тяхна дъщеря) 1 / 2 ид. част от гореописания поземлен имот, представляващ имот с пл. № 289 по действалия към момента на сключване на договора КП, а по стария план – имот с пл. № 3386, целият с площ от 900 кв. м., в гр. Варна, местност „Банала чешма“ /к. к.

„Чайка“/. Към момента на сделката, купувачът Р. Д. е в брак с ответника Д.

Д..

След смъртта на П. И. П., през 2004 год. наследниците му по закон продават на П. И. П. останалата им в наследство общо 1 / 2 ид. част от имот с пл. № 289 по КП, както и 1 / 2 ид. част от построената в имота вилна сграда с площ от 30 кв. м.

С договор за продажба от 2015 година К. П.а /преживяла съпруга и наследник по закон на П. И. П./ продава на П. И. П. собствените си 4 / 12 ид. части от вилната сграда.

С договор за дарение от 19.01.2018 год. П. И. П. дарява на ищеца Я. С.

Я. 1 / 24 ид. ч. от поземления имот и от построената в него вилна сграда, а след това, на същия ден, по силата на договор за продажба, му прехвърля и собствеността по отношение на останалата притежавана част от терена и вилата.

Въз основа на изложеното счита, че между него и ответниците е налице съсобственост по отношение на поземления имот и построената в него вилна сграда и настоява за допускането им до делба съобразно установените в закона квоти.

3

В писмени отговори с идентично съдържание, подадени в срока по чл.

131 ГПК, ответниците Р. П. Д. и Д. И. Д. / последният починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Р. П. Д., В. Д. И. и И. Д. Д./ оспорват исковете, считат, че са недопустими – евентуално – неоснователни. Навеждат, че по силата на правна сделка от 2003 год., ответницата Р. Д. и съпругът й Д.

И. Д. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1 / 2 ид. част от поземления имот и построената в него вилна сграда. Останалата 1 / 2 ид. част от терена и построената в него сграда, е собственост на наследниците на П. И. П., починал през 2018 г. Оспорват твърденията на ищеца за валидно придобИ.е идеални части от недвижимите имоти на посочените основания, като твърдят, че към 19.01.2018 г., респ. към датата на упълномощаването – 09.01.2018 г., П. И. П. е бил в изключително лошо здравословно състоЯ.е, не е бил в състоЯ.е да различава хора и да разбира смисъла и значението на постъпките си. Оспорват истинността на пълномощното, по силата на което П. И. П. е упълномощил баща си И. П. И. да дари и да продаде идеални части от терена и сградата на ищеца Я. С. Я.. Твърдят също, че са придобили по давност в режим на СИО, изтекла на 18.06.2014 г., 38, 10 кв. м. реална част от построената в поземления имот масивна жилищна сграда на две нива, с идентификатор ***, цялата с площ от 76, 20 кв. м., с отделни входове за имота откъм улицата и отделни стълбища със самостоятелни входове за всяка една от двете части на сградата, заедно със самостоятелно складово помещение с площ от 21 кв. м. в същата сграда и реална част с площ от 29 кв. м. в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, която според ответниците не е жилищна сграда, а се използва за изба, като достъпът до избените помещения за двете реални части на жилищната сграда се осъществяват по отделни стълбища и отделни входове, всеки откъм съответната реална жилищна част.

Съделителят И. П. И. не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът Я. Я., чрез процесуален представител, поддържа исковете си за делба. Оспорва твърдението в отговора, че ответниците притежават и други законно изградени сгради върху терена, които биха могли да бъдат годен обект за делба, тъй като същите са били построени в нарушение на закона, след 2004 г. и влизане в сила на ЗУТ, както и че не отговарят на никакви строителни и технически норми, нямат разрешение за строеж. Оспорва и твърдението, че процесната вилна сграда, останала в наследство на праводателите на ищеца, е придобита по давностно владение. Твърди, че процесната сграда е владяна от бащата И. П. И. и от праводателя на ищеца – П. И. П., като по повод на това владение са имали многобройни спорове, което изключва придобИ.ето й по давност от ответниците Р. и Д. Д.и.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид станвовищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С нот. акт № 9/11.01.1964 год. на ВнН, П. И. П. е признат за собственик по замяна на лозе, находящо се в землището на гр. Варна, в местността „Банала чешма“, с площ от 0, 9 дка /девет ара/, бивша собственост на А.П.В., 4 при описани в нот. акт граници на лозето, дадено му от ТПС комисия срещу имот на П., включен в ТКЗС.

Не е спорно по делото, че към януари 1964 год. и към 13.11.1963 год.

/датата на издаване на протокола на комисията по ТПС, материализиращ замяната, представен пред нотариуса и описан в нот. акт № 9/1964 год./, П. И.

П. е бил в брак с К. П. П.а.

От Позволителен билет за строеж № 799/24.07.1964 год. е видно, че на П. И. П. е позволено да построи стопанска постройка до 12 кв. м. в лозето си в местността „Банала чешма“.

С договор за продажба, скл. с нот. акт № 120/20.10.2003 год. на нотариус № 224 с район на действие района на РС-Варна, П. И. П. и К. П. П.а са продали на дъщеря си Р. П. Д. /в брак към момента на продажбата с Д. И.

Д./ следния свой собствен недвижим имот, представляващ СИО, а именно: 1 / 2 ид. част от имот с пл. № 289, а по стария план – с пл. № 3386, находящ се в гр. Варна, община Варна, обл. Варна, в местността „Банала чешма“ /к. к.

“Чайка“/, целият с площ от 900 кв. м. по нот. акт, а по скица – 1108 кв. м., ведно с трайни насаждения и подобрения, находящи се в имота, при граници на имота: път; имоти с пл. № № 290; 291; 285 и 288.

Не е спорно по делото, че описаният в нот. акт № 9/1964 год. имот е идентичен с имота, описан в нот. акт № 120/20.10.2003 год.

От удостоверение за наследници изх. № 6399/21.11.2012 год., изд. от община Варна, е видно, че П. И. П. е починал на 09.04.2004 год. и призовани да го наследят са наследниците му по закон: К. П. П.а – преживяла съпруга и двете му деца – И. П. И. и Р. П. Д..