Решение № 957 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №

20241100901873 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Софбилд Груп“ ООД, с която са предявени срещу „Интерхолд“ ООД искове с правно основание чл.57 ал.2, вр. с чл.233 ал.1 ЗЗД, чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 16.08.2021 г. е сключил с ответника договор за наем, по който е предоставил на ответника ползването на 350 бр. кули/кофраж на височина 4 метра срещу наемна цена от 8750 лв. /без ДДС/ на месец. Сочи се, че ищецът е изпълнил задълженията си на наемодател и е предал реално на ответника наетите вещи, за което са съставени приемо-предавателни протоколи, но ответникът е върнал само част от тях и не е платил дължимата наемна цена след м.06.2023 г., поради което на 05.09.2023 г. до ответника е изпратено покана по чл.15 ал.2 от договора, с което ищецът е развалил поради неизпълнение договора, считано от 09.09.2023 г. Въпреки прекратяване на договорната връзка ответникът не е върнал наети вещи на стойност 71 123 лв. без ДДС. При проведена среща с ответника през м.07.2024 г. управителят на ответника е заявил, че не знае къде се намират вещи и предполага, че са били откраднати или изгубени. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 75 123 лв. - стойността на вещите, които ответникът не е върнал след разваляне на договора за наем; сумата от 29 250 лв. – обезщетение за ползване на вещите за периода 09.09.2023 г. - 13.09.2024 г., както и сумата от общо 4834,80 лв. – неустойка за забава върху неплатената за м.06, м.07 и за м.08 на 2023 г. наемна цена за периода до 09.09.2023 г.

Ответникът е подал в срок писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че по процесния договор не са му предадени кули за кофраж, защото приложените с исковата молба протоколи не са подписани от негов представител. Оспорва да е налице забава по отношение на задължението за плащане на наемна цена. Оспорва се процесният договор за наем да е прекратен на 09.09.2023 г., както и че са ползвани кули за 1 период след прекратяване на договора.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че вещите по договора за наем са били предадени на ответника, както и че с ответника е водена кореспонденция, в която се съдържа признание на факта, че не са върнати всички вещи, предадени му от ищеца по процесния договор за наем.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията и възраженията срещу исковете с довода, че размерът на предявените претенции за стойността на процесните „кули“ не е подкрепен с годни доказателства. Оспорва се по „вайбър“ да е била проведена между страните кореспонденция по процесния договор. Сочи се, че не са били предадени от ищеца „кули“, защото представените с исковата молба приемопредавателни протоколи не са подписани от надлежен представител на ответника, както и че тези протоколи не касаят процесния договор. Поддържа се, че договорът за наем е сключен за срок от три месеца, а заявените претенции на ищеца са за период след края на договора.

Навежда се довод, че представените от ищеца фактури и платежни нареждания не са за процесните „кули“. По отношение на наемната цена се сочи, че съгласно клаузата на чл.16 ал.2 от процесния договор измененията се правят в писмена форма, а споразумение за изменение на наемната цена не е сключвано.

Представен е договор за наем на подпорен кофраж за високо строителство от 16.08.2021 г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно наемно правоотношение, по което ищецът е поел в качеството на наемодател задължението да предостави на ответника като наемател ползването на 350 бр. кули /кофраж за високо строителство/ срещу наемна цена от 8750 лв. без ДДС на месец.

Представени са приемо-предавателни протоколи от 13.08.2021 г., 16.08.2021 г., 17.08.2021 г., 15.08.2021 г., 23.08.2021 г., 26.08.2021 г., 28.08.2021 г., 30.08.2021 г., 29.10.2021 г., 15.05.2023 г., 25.05.2023 г., 02.11.2023 г., 05.10.2023 г., 02.10.2023 г., 31.03.2022 г., 29.03.2022 г., 07.03.2022 г., в които се сочи, че ищецът е предал на ответника строителни елементи.

Представени са фактури с N-ра: 007/01.09.2021 г., 010/06.10.2021 г., 012/04.11.2021 г., 013/03.12.2021 г., 014/09.01.2022 г., 015/04.02.2022 г., 017/22.03.2022 г., 020/27.04.2022 г., 021/25.05.2022 г., 022/30.06.2022 г., 025/27.07.2022 г., 027/25.07.2022 г., 028/29.09.2022 г., 029/26.10.2022 г., 030/29.11.2022 г., 036/15.05.2023 г., 040/15.06.2023 г., 042/15.07.2023 г., 045/14.08.2023 г., 054/14.08.2023 г.

Представено е банково извлечение от сметката на ищеца за периода 10.09.2021 г. 14.06.2024 г., в което са посочени извършените от ответника плащания по издадените от ищеца фактури.

Установява се от заключението на ССЕ, че описаните в табличен вид фактури, издадени от ищеца на стойност от 136 662 лв., са били включени от ответника в подадените от него справки-декларации по ЗДДС и в дневници за покупки; фактура N 015/14.02.2022 г. за наем за м.02.2022 г. в размер на 10 500 лв. не е била осчетоводена при ответника, както и фактура N 020/27.04.2022 г. за приспадане на депозит и фактура N 054/14.06.2024 г. за 2 възстановяване на депозит. Според в.лице средната пазарна цена на движимите вещи по процесния договор за наем възлиза на 42 647,99 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, както и иск по чл.233 ал.1, предл.2-ро ЗЗД.

По иска с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД. Установи се от представения по делото договор за наем на подпорен кофраж за високо строителство от 16.08.2021 г., че между страните е възникнало облигационно наемно правоотношение, по което ищецът е поел в качеството на наемодател задължението да предостави на ответника като наемател ползването на 350 бр. кули /кофраж за високо строителство/ срещу наемна цена от 8750 лв. без ДДС на месец, която по размер се формира от наема за 1 бр. кула - 25 лв.

По делото са представени множество приемо-предавателни протоколи - от 13.08.2021 г., 16.08.2021 г., 17.08.2021 г., 15.08.2021 г., 23.08.2021 г., 26.08.2021 г., 28.08.2021 г., 30.08.2021 г., 29.10.2021 г., 15.05.2023 г. и 25.05.2023 г., , в които се сочи, че ищецът е предал на ответника кофражни елементи /рамки, вилици, пети, разпънки, основи и диагонали/.

Доколкото липсват данни за друго правоотношение между страните, съдът намира, че тези протоколи са съставени по процесния наемен договор и с нарочната цел да служат на ищеца /наемодател/ за доказване на факта на изпълнение на задължението му по чл.228 ал.1 ЗЗД да предостави вещите на наемателя.

Ответникът е повдигнал възражение за липса на представителна власт по отношение на лицата, подписали от негово име приемо-предавателните протоколи - че не са негови представители. Според съда това възражение е неоснователно, защото е направено несвоевременно. Страните по сделката са търговци, поради което за извършените от името на ответника действия без представителна власт следва да се прилага правилото на чл.301 ТЗ, което изисква търговецът да се противопостави веднага след узнаването на извършеното от ненадлежен представител действие.

В случая липсва своевременно противопоставяне, защото от заключението на ССЕ се установи, че издадените от ищеца фактури в размер на 136 662 лв., в които е включена наемна цена за периода 06.10.2021 г. -14.08.2023 г., са записани в търговските книги на ответника, който ги е включил в справки декларация по ЗДДС и в дневници за покупки.

Тази фактическа констатация на в.лице е основание за доказателствения извод, че кофражното оборудване по процесния договор за наем е било реално предадено от ищеца на ответника, който на основание чл.301 ТЗ следва да се приеме, че е потвърдил извършените от негово име действия по подписване на приемо-предавателните протоколи. Записването на фактурите за наемна цена в търговските книги на ответника представлява форма на 3 извънсъдебно признание на дълга му за наемна цена, което имплицитно съдържа признанието на факта на изпълнение на задълженията на наемодателя да предостави вещите, доколкото то е основание за възникване на признатото от ответника задължение за плащане на наемна цена.

Следва да се отбележи и фактът, че ответникът е платил по процесния договор дължима за периода до м.08.2023 г. наемна цена, който се установява от представените с исковата молба банкови извлечения. Фактическата констатация, че ответникът е изпълнявал договорното си задължение за плащане на наемна цена, опровергава по категоричен начин неговото оспорване на факта на предаване на вещите, наети по процесния наемен договор /решение № 57 от 07.06.2011 г. по т.д. № 546/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 89 от 12.06.2013 г. по т.д. № 431/2012 г., ІІ Т. О. на ВКС/.

Процесният договор е сключен за срок от три месеца, но ответникът в качеството на наемател е продължил ползването на вещите и след изтичане на срока, поради което съдът намира, че действието на наемния договор е продължено - чл.236 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.5 ал.2 от договора.

С покана за плащане /лист 21/, изпратена чрез куриерска фирма „Еконт“ на 05.09.2023 г., ищецът е поискал от ответника да плати дължимата сума от общо 30 312 лв. - по фактури с N-ра; 040/15.06.2023 г., 042/15.07.2023 г. и 045/14.08.2023 г. и го е предупредил, че при неплащане в 3-дневен срок разваля договора на основание чл.15 ал.2 от него. Твърдението на ответника, че по посочените три фактури не е налице забава, е недоказано, защото не са представени доказателства за плащането на дължимите по тях суми в срока по чл.3 ал.2 по договора - до 5-то число от месеца. От установените чрез заключението на ССЕ факти се опровергава възражението, че фактурите не са издадени по процесния договор, защото в.лице е констатирало, че в търговските книги на ответника задълженията по фактурите са записани като задължения по „договор за наем на кофраж за високо строителство“.

През действие на договора ищецът е издавал фактури за по-висока по размер наемна цена, които са били записвани в търговските книги на ответника - напр. фактура N 045/14.08.2023 г. за сумата от 24 300 лв. Макар и съгласието за изменение на наемната цена да не е било оформено писмено, то е породило правни последици, защото за процесния договор се прилагат правилата за търговските сделки, а ответникът като наемател не е оспорвал към момента на записване в търговските му книги на фактурата действителността на задължението му да плати по-висок по размер наем - чл. 293 ал. 3, вр., ал. 2 ТЗ /решение № 95 от 24.06.2020 г. по гр.д. № 4449/2019 г., Г. К. на ВКС/.

Доколкото не се установи плащане по трите фактури на цялата сума от 30 312 лв. в уговорения в клаузата на чл.15 ал.2 от договора 3-дневен срок, съдът намира, че изявлението на ищеца за разваляне е породило конститутивни правни последици по прекратяване на договорната връзка.

От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че след разваляне на договора е изпълнил задължението си по чл.233 4 ал.1 ЗЗД да върне всички предадени му по договора движими вещи /кофражно оборудване/.

Това означава, че след разваляне на договора е налице „квазинаемно“ правоотношение, по което в полза на ищеца като наемодател е възникнало на основание чл.236 ал.2 ЗЗД вземане за обезщетение в размер на наемната цена /решение № 54 от 11.07.2011 г. по т.д. № 377/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. В договора е уговорена наемна цена от 25 лв. на месец за една „кула“, поради което за невърнатите 90 бр.кули се дължи наем в размер на 2 250 лв. на месец. Следователно за периода от 12 месеца /с начална дата 09.09.2023 г./ ищецът има право на обезщетение от 27 000 лв. и на още 225 лв. за три дни от след 09.09.2024 г. до предявяване на иска на 13.09.2024 г. Искът по чл.236 ал.2 ЗЗД е доказан по основание и размер за сумата от 27 225 лв.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0721e61-01a2-4209-aa2e-97365229326d