Определение № 689 от 13.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20265300900303 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „БРАТЯ НЕДЕЛЕВИ“ ЕООД, ЕИК: 160084452, чрез пълномощник адв. Ц. К., АК **, срещу Община Родопи, ЕИК: 000472200, гр. Пловдив, за установяване, че ответникът му дължи сумата от 127 111,26 лв. (сто двадесет и седем хиляди сто и единадесет лева и 26 стотинки) цена по сключен неформален договор за доставка и продажба на хранителни стоки на детски градини и социални заведения на територията на общината, ведно със законната лихва за период от 17.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1 568,03 лв. (хиляда петстотин шестдесет и осем лева и 03 стотинки), представляваща законна лихва, считано от деня на доставката до 17.09.2025 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 512 / 2025 г. по описа на РС – Кула.

Съдът е приел, след многократни указания за уточняване на обстоятелствата, на които се основава иска, както и с оглед посоченото от заявителя основание за издаване на заповед за изпълнение в заповедното производство, че се касае до обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на съществуване на вземания за цена за доставки на хранителни стоки, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, всяко от които е в размер под 25 000 лв., като производството пред ПОС е било прекратено и делото е изпратено на РС Пловдив. Това определение е отменено от АС – Пловдив след повдигнат спор за подсъдност, като с определение № 198/30.04.2026 г. по ч.гр.д.

226/2026 г. АС - Пловдив е приел, че се касае до предявен един иск с цена 127 111,26 лв., а не за множество обективно съединени искове, поради което компетентен да разгледа иска е ОС. Определението е задължително за настоящия съд, на осн. чл. 278, ал. 3 ГПК.

1

По делото се установява, че РС Кула е издал в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 512 / 2025 г., срещу длъжник Община Родопи. Като обстоятелствата, от които произтича вземането, са посочени сключени договори от месец юни, от детски градини на бюджетна издръжка на Община Родопи, които започнали да закупуват хранителни стоки и други предлагани от магазините на дружеството стоки, като стоките били закупувани от представител на съответната детска градина, с уговорката, че заплащането ще бъде извършено от финансовия отдел на общината, а за всяка покупка били издавани фактури, които били изпратени на Община Родопи, осчетоводени, но не били заплатени. В издадената заповед за изпълнение са описани всички фактури, които обективират сключени договори, по твърдения на заявителя. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника Община Родопи, поради което и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Пред настоящия съд е подадена искова молба с правно основание чл. 422 ГПК, от „БРАТЯ НЕДЕЛЕВИ“ ЕООД, ЕИК: 160084452, чрез пълномощник адв. Ц. К., АК **, срещу Община Родопи, ЕИК: 000472200, гр. Пловдив, с претенция за установяване на дължимост на сумата от 127 111,26 лв., представляваща главница по сключен неформален договор за доставка и продажба на хранителни стоки на общински детски градини и социални заведения на бюджетна издръжка, ведно със законната лихва за период от 17.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1 568,03 лв., представляваща законна лихва, считано от деня на всяка доставка до 17.09.2025 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 512 / 2025 г. по описа на РС – Кула.

С оглед твърденията в исковата молба, че е налице неформален договор с Община Родопи, по съглашение с кмета на общината за продължаване извършването на доставки на хранителни продукти, след приключване на предходен договор със същия предмет между страните, по силата на който са извършени описаните в приложените фактури доставки, се налага извод за наличие на един договор с ответника, по който са извършени множество доставки. Тези твърдения се различават от твърденията, направени в заповедното производство, с които ищецът е обосновал и предпоставките за издаване на заповедта пред заповедния съд, а именно, че се касае до множество обективно съединени претенции, с предмет, посочен в приложените фактури.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.

Тъй като издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК за 2 парична сума, искът за която е подсъден на окръжен съд, е извън правораздавателната власт на съда, то и същата не може да породи правни последици, съответно да бъде годно изпълнително основание (в този смисъл мотивите на ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк.дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това и липсва правен интерес от установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 512 / 2025 г. по описа на РС – Кула, в нарушение на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, съответно извън правораздавателната власт на съда, а предявения установителен иск по чл. 422 ГПК се явява недопустим. (така и в Решение № 10 от 10.01.2011 г. по в. т. д. № 713 / 2010 г. на Апелативен съд – Пловдив).

Отделно, с оглед приетото от съда, е налице и противоречие между обстоятелствата, на които се основават претенциите в двете производства – исковото и заповедното, доколкото в заповедното производство се твърди сключване на отделни договори за доставка на стоки с представители на детските градини на територията на Община Родопи, които са на бюджетна издръжка, а в исковото производство се твърди сключен устен договор с кмета на Община Родопи за продължаване на извършвани доставки по прекратен, поради изтичане на срока, договор, сключен след проведена обществена поръчка. Така приетите релевантни твърдения за квалификация на иска и посочване на обстоятелствата, на които се основават претенциите, са изяснени след многократни указания за уточняване на исковите претенции и правния интерес от предявяването им, както и за преценка дали е налице тъждество между заявените претенции в заповедното и исковото производство. Тъждеството на претенциите в заповедното производство и съответно в исковото, е основание за допустимост на исковото производство по чл. 422 ГПК, доколкото е негово продължение, съгласно разпоредбата на чл. 422 ГПК, ал. 1 ГПК и константната практика на ВКС. В конкретния случай е налице разлика в предмета на двете производства, посочено е различно основание за възникване на вземането, доколкото в настоящото се твърди сключване на един договор с представител на ответника, по силата на постигната устна договорка с кмета на Община Родопи за доставка на хранителни продукти, а в заповедното множество договори, сключени с представители на детски градини и социални заведения, по които е задължен ответника. Тази разлика в твърденията, засягаща и страните по възникналите договорните отношения в двете производства, обосновава не само различна правна квалификация на иска, а и различни факти, които подлежат на установяване, определящи и различен предмет на установяване в исковото производство, за разлика от заявения в заповедното.

Съгласно трайната и непротиворечива, включително задължителна практика на ВКС, исковият съд дължи самостоятелна преценка за допустимостта на иска, като една от предпоставките за допустимост, която следва да бъде установена, е идентичността между страните и предмета в исковото и заповедното производство. В конкретния случай страните са едни и същи, но има разлика в заявените факти в двете 3 производства, които обуславят различни вземания заявени в заповедното производство и предявени в исковото, поради което и липсва специална предпоставка за допустимост на предявения иск по реда на чл. 422 ГПК, поради което и производството, образувано по същия, следва да бъде прекратено.

Ето защо и на осн. чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А подадената, на осн. чл. 422 ГПК, искова молба от „БРАТЯ НЕДЕЛЕВИ“ ЕООД, ЕИК: 160084452, чрез пълномощник адв. Ц. К., АК **, за установяване, че Община Родопи, ЕИК: 000472200, гр. Пловдив, му дължи сумата от 127 111,26 лв. (сто двадесет и седем хиляди сто и единадесет лева и 26 стотинки), представляваща главница по сключен неформален договор за доставка и продажба на хранителни стоки на общински детски градини, ведно със законната лихва за период от 17.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1 568,03 лв.

(хиляда петстотин шестдесет и осем лева и 03 стотинки), представляваща законна лихва, считано от деня на доставката до 17.09.2025 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 512 / 2025 г. по описа на РС – Кула, и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 303/2026 г. по описа на ОС - Пловдив, ХХ т.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Апелативен съд – Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4