Акт от 30.06.2020, съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.Никопол, 30.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА при секретаря Поля Видолова като разгледа докладваното от председателя НАХД № 7 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.В.Д. ***, против Наказателно постановление № 19 – 0270 – 000654 от 25.11.2019г. на Началника на РУ към ОДМВР Плевен, РУ Гулянци, с което за извършено нарушение на чл.79, т.1,2 и 4 от ЗДвП , са му наложени на основание чл. 185 от ЗДвП, общо 3 бр. административни наказания „глоба“ в размер на по 20.00лв., всяка и за нарушение на чл. 79, т.3, му е наложено на основание чл.183, ал.4, т.4 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв.Твърди се, че издаването НП е неправилно. В с.з. се явява лично и поддържа жалбата, представя доказателства, че е инвалид, и обяснява, че поради този факт, се предвижва единствено с велосипед, който е изправен и оборудван с всичко необходимо. Твърди, че велосипеда му няма единствено фар и динамо за него.Твърди също, че в момента на установяване на проверката, велосипеда му бил поставен на степенка пред хранителен магазин и когато излязъл от него, патрулният автомобил спрял до него и полицаите без да слизат, му съставили акт за нарушения които не отговарят на действителността.Моли НП да се отмени или измени. Представя доказателство – решение на ТЕЛК.

Представителят на административнонаказващият не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното.

Безспорно се установява, че на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия АА, бланков номер 343657 10.11.2019г., в 10.37ч., в гр.Гулянци, по ул.В.Левски, до дом № 108, управлява ППС, велосипед, който нямал монтирани светлоотразители отпред и отзад, нямал монтиран звънец, няма монтирани спирачки, както и няма монтирани светлоотразители отстрани на колелата. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл.79, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражение, както и от това по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е квалифицирано така, както е в акта, като по отношението на т.1 и т.2, едновременно е посочено, че велосипеда няма монтирани спирачки и звънец, и същевременно, са осъществени състава на чл.79, т.1 и т.2 от ЗДвП, съгласно които велосипеда няма изправни спирачки и изправен звънец!?.

На жалбоподателя, на основание чл. 185 от

ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т. 4 от същия закон са наложени общо 4бр. наказания – глоба в размер от 3бр. по 20лв. и една от 50.00лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.79, т.1,2, 3 и т.4 от ЗДвП:,

„За да участва в движението по пътищата, всеки велосипед трябва да има изправни спирачки, звънец, устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.“ Ако велосипеда се бута, до водача, то той е пешеходец.

Жалборподателя твърди, че велосипеда му е оборудван с всички, необходими елементи, както и че в момента на проверката същият е бил паркиран на степенка пред хранителен магазин.Твърди, също , че е инвалид и велосипеда му е необходим за да се придвижва, т.к. няма инвалидна количка.

От показанията на разпитания по делото свидетели – Ю.У./актосъставител/ и А.Д., се установява, че нарушенията били, установени визуално от актосъставителя и свидетеля, по акта, през деня.

Установява се също, че велосипеда бил до хранителен магазин. Св.У. изнася също в с.з., проведено на 25.02.2020г., че предната капла на велосипеда, бил оборудван със светлоотразител.

Св.Д. пък заявява в с.з., при разпита си, че докато съставили АУАН, жалбоподателя влязъл в магазина да си напазарува.

По делото е представено от жалбоподателя експертно решение на ТЕЛК, съгласно което на същият е определена, 66 % трайно намалена работоспособност, при преосвидетелстване и т.н. оценка на работоспособността 99% без чужда помощ. Видно от същата жалбоподателя има за спастична долна парапареза, заболване на дванадесетопръстника, налични деормитети на ходилото и радикулопатия.

От така, установената фактическа обстановка не се установи, по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна административните нарушения, за които е наказан по административен ред.

По смисъла на Допълнителни разпоредби на § 6, на ЗДВП: 19. „Велосипед“ е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички.

Със законовите разпоредби е задължително да се съобразяват всички участници в пътното движение.Факта, че жалбоподателя е инвалид, не го освобождава от това задължение.

В случаят обаче, предвид представеното експретно решение на ТЕЛК, както и от възприетото от съдията доклачик, лично в с.з. при явяването на самият жалбоподател, същият е трудно подвижен.В крайна сметка, възражение на жалбоподателя, че е инвалид, трудно подвижен, поради заболяване на долните крайниците, както и че се придвижва единствено с велосипед, което не означава автоматично, че го управлява, не бе оборено от наказващият орган, доколкото същият не установи, степента на инвалидност на жалбоподателя до каква степен му позволява да привежда в движение с мускулна сила велосипеда или просто се подпира на него, бутайки го?!

Не се установи, безспорно и жалбоподателя да е управлявал велосипеда, при установяване на нарушенията. Съдът дава вяра на твърденията на жалбоподателя, че велосипеда му е бил паркиран на степенка пред хранителен магазин, когато полицейският патрул го е забелязал и е изчакал жалбоподателя да излезе от магазина за да установи собственика му. Те са логични и последователни, въпреки безспорната заинтересованост на жалбоподателя. Свидетелите изнасяха своите показания колебливо, неуверено и предпазливо, обмисляйки значението на изнесената от тях информация.От цялостният им съвкупен анализ оставиха у съда, впечатлението, че полицейските служители са целели, да изпълнят поставеният им план за съставяне на определен брой АУАН по поставеният план за СПО, велосипеди и каруци в периода ноември 2019г., поради което и след като са видели при обхода с патрулният си автомобил, поставеният на степенка велосипед на жалбоподателя, пред хранителният магазин са изчакали появата на неговият собственик, след което са му вменили съставите на всички възможни предвидени в чл.79 от ЗДвП, нарушения.

Убедили ли са жалбоподателя, че няма да има за него последствие, констатираните нарушения, поради което и той се е подписал, без възражения.

В крайна сметка свидетелите не установиха еднозначно, и същественият елемент от вменените нарушения, а именно, дали велосипеда е бил управляван, по време на проверката от жалбоподателя, бил е бутан от него, като пешеходец или е бил подпрян на степенка пред магазина.

Съдът недава вяра на показанията на свидетелите и поради факта, че самият актосъставител, разпитан като свидетел в залата, твърди, че велосипеда, който не се установи по делото дали е каран или е бутан от жалбоподателя, с цел да го ползва за упора при предвижването си, е оборудван със светлоотразител на задната капла?!?.

Не се установи безспорно и в крайна сметка, дали въобще велосипеда на жалбоподтеля, не е имал монтирани звънец и спирачки или същите са били налични, но неизправни, както в последствие е посочено в НП. В разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено наказание за неспазване на разпоредбите на чл.79, т.3 и т.4 от ЗДвП, но само, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. В останалите случаи, ако няма възникнала опасност, нарушението на чл. 79, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, според съда, не се наказват. Дори и да беше управлявал велосипеда си, несъмнено, обществената опасност на деянието е значително ниска, доколкото, в резултат на нарушенията няма създадена непосредствена опасност за движението и същите са извършени в светлата част на деня.

При тези изводи, обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 – 0270 – 000654 от 25.11.2019г. на Началника на РУ към ОДМВР Плевен, РУ Гулянци, с което на Н.В.Д. с ЕГН ********** ***, са му наложени, следните наказания:

1/ на основание чл.185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20лв., за нарушение на чл.79,т.1 от ЗДвП;

2/ на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20лв., за нарушение на чл.79,т.2 от ЗДвП;

3/ на основание чл.183, ал.4, т.4 от ЗДвП административно н наказание „глоба“ в размер на 50лв., за нарушение на чл.79,т.3 от ЗДвП и 4/ на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20лв., за нарушение на чл.79,т.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: