Решение № 4246 от 13.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4246 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100508017 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение от 08.02.2021 г. по гр.д. № 16548/2020 г. на СРС, ГО, 178 състав е отхвърлен предявеният М. А. С. срещу Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“ - МВР иск с правно основание чл.234, ал.1 ЗМВР за сумата от 7 012, 50 лв., представляваща незаплатено еднократно парично обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение на ищеца със заповед № 1983к-1823/21.012.2018 г., поради навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 г., считано от 09.01.2019 г. в размер на 5 месечни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 749, 95 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.04.2019 г.

– 29.04.2020 г.

Ответникът Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“ – МВР е осъдена да заплати на М.

А. С. сумата от 400 лв., представляваща равностойност на непредоставено униформено облекло за 2018 г., в който период ищецът е заемал длъжността началник на дежурна смяна в 02 група „Спасителна дейност“ на сектор „Спасителни дейности“ към отдел „Пожарогасителна и спасителна дейност“, ведно законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2020 г., до окончателното изплащане.

Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата 16 лв. държавна такса по делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК – на М.

А. С. сумата от 36, 17 лв. – разноски по делото. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 95, 10 лв. разноски по делото.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът на ищеца за сумата от 400 лв., представляваща равностойност на непредоставено униформено облекло за 2018 г., 1 е депозирана въззивна жалба от ответника. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е необосновано. Излага съображения за неправилност на изводите на съда, че с представените писмени доказателства ответникът не е доказал плащане на сумата в полза на ищеца. Твърди, че сумата от 400 лв. е била изплатена в полза на ищеца. В тази връзка поддържа, че представеният по делото фиш за заплата за м.01.2019 г. не съдържа подпис на ищеца, но фиш се издава след като сумата, освен че е начислена, е била и изплатена по банков път, т.е. фишът е следствие от обработване на ведомостите за заплата, разпечатва се от автоматизирана информационна система и няма как да бъде издаден, ако сумата не е била платена. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца М. А. С..

Решението в частта, с която са отхвърлени предявеният иск с правно основание чл.234, ал.1 ЗМВР за сумата от 7 012, 50 лв., представляваща незаплатено еднократно парично обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение на ищеца със заповед № 1983к-1823/21.012.2018 г., поради навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 г., считано от 09.01.2019 г. в размер на 5 месечни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата от 749, 95 лв. мораторна лихва за периода 10.04.2019 г. – 29.04.2020 г., е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Предявен е иск с правно основание чл.181, ал.2 ЗМВР.

Съгласно посочената норма на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.

Не се спори пред настоящата инстанция, че в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на сумата от 400 лв., представляваща равностойност на непредоставено униформено облекло за 2018 г., в който период ищецът е заемал длъжността началник на дежурна смяна в 02 група „Спасителна дейност“ на сектор „Спасителни дейности“ към отдел „Пожарогасителна и спасителна дейност“.

Спорен по делото единствено въпросът доказва ли ответникът плащане на задължението.

По силата на разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ получаването на трудови възнаграждения от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу 2 разписка /решение № 141 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г., IV ГО на ВКС; решение № 171 от 3.10.2016 г. по гр. д. № 1407/2016 г. на ВКС, III ГО./, която практика намира приложение и по отношение на процесното вземане.

Същевременно, изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици. Изброяването в чл.270, ал.3 КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно. Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, каквито са ведомостта и платежното нареждане, удостоверяващи плащане, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др. /решение № 69 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 1742/2020 г. на ВКС; решение № 41 от 26.02.2019 г. по гр. д. № 2525/2018 г на ВКС, IV ГО.

В случая ищецът представя с исковата молба служебна бележка от 10.01.2019 г., издадена в уверение на това, че му се полага допълнително вещево доволствие, както и че от лимита за 2016 г. му е изплатена сума от 110, 22 лв., а от лимитите за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са му изплатени 0 лв. Служебната бележка е подписана от ищеца М.

С. и от лице представител на МВР, на длъжност „организатор ВО“ – А.С.. Документът не е оспорен от ответника.

Към отговора на исковата молба е представена служебна бележка, идентична с представената от ищеца, но с ръкописна добавка срещу „от лимита за 2018 г. – 0 лв.“ – 400 лв. Не е извършено удостоверяване от кого е нанесена тази ръкописна добавка, нито ищецът с подписа си е удостоверил извършването й.

От страна на ответника е представен фиш за заплата за м.01.2019 г. на М. А. С., в един от редовете на който е посочено „сума ун./облекло – 400,00 лв.“, който не е подписана от ищеца.

С определение на въззивния съд от 09.07.2021 г. е оставено без уважение доказателственото искане на ответника за приемане на служебна бележка с рег. № 7641294/24.02.2021 г. на директора на СД-ПБЗН, с оглед липсата на предпоставките на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК.

С оглед изложеното не може да се приеме въз основа на ангажираните по делото доказателства, че от страна на ответника се установява погасяване на задължението чрез плащане. При наличието на две идентични служебни бележки, издадени от ответника, за получаване на сума 0 лв., във втората от които е извършена ръкописна добавка – 400 лв., за която не може да се направи извод от кого е направена, нито получаването на сумата е удостоверено от ищеца, и при наличието на неподписан от последния фиш, не може да се приеме за доказан фактът на плащане на процесната сума.

При това положение и с оглед приетото за неоснователно правопогасяващо възражение за плащане от страна на ответника, предявеният иск се явява основателен, в какъвто смисъл са и изводите на първата инстанция.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските:

3

С оглед изхода на спора жалбоподателят няма право на разноски по делото.

На ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв. разноски по делото.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.02.2021 г. по гр.д. № 16548/2020 г. на СРС, ГО, 178 състав в ЧАСТТА, с която Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“ – МВР е осъдена да заплати на М. А. С., ЕГН ********** сумата от 4 0 0 лв., представляваща равностойност на непредоставено униформено облекло за 2018 г., в който период ищецът е заемал длъжността началник на дежурна смяна в 02 група „Спасителна дейност“ на сектор „Спасителни дейности“ към отдел „Пожарогасителна и спасителна дейност“, ведно законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2020 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“ – МВР да заплати на М. А. С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв. разноски по делото.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявеният иск с правно основание чл.234, ал.1 ЗМВР за сумата от 7 012, 50 лв., представляваща незаплатено еднократно парично обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение на ищеца със заповед № 1983к-1823/21.012.2018 г., поради навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 г., считано от 09.01.2019 г. в размер на 5 месечни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата от 749, 95 лв. мораторна лихва за периода 10.04.2019 г. – 29.04.2020 г., е влязло в сила като необжалвано.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4