Решение № 66 от 13.03.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Шумен, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20263600500007 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба рег. № 19880/11.11.2025 г. на ШРС, депозирана от „А1 България“ ЕАД, гр. София, представлявано от А.Д. и М. М., действащо чрез пълномощника – юрк. М. К. против решение № 809/17.10.2025 г. по гр.д. № 16/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което предявените от него обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за сумите 879,56 лв., представляваща цената на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане – телевизор и 157,72 лв. – мораторна лихва върху тази сума, депозирани срещу С. Ж. К. са отхвърлени. Жалбоподателят счита, че постановеното решение се явява неправилно, като излага подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част и постанови друго, с което да уважи предявените искове, като му бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – С. Ж. К., действащ чрез пълномощника си – адв. А. Д. от ШАК, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на 1 насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 16/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „А1 България“ ЕАД, гр. София, представлявано от А. Д. и М.

М. с искане да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищеца срещу ответника С. Ж. К., за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2449/2024 г. по описа на ШРС: в размер на 112,39 лв., представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 23.06.2022 г. – 13.12.2022 г. по договор от 12.08.2020 г., сключен между страните и анекси към него; в размер на 21,53 лв., представляваща задължение за плащане на мораторна лихва върху посочената сума за периода 14.07.2022 г. – 18.09.2024 г.; в размер на 879,56 лв., представляваща неплатени вноски по сключения между страните договор за продажба на изплащане от 31.05.2022 г. за периода 23.06.2022 г. – 13.12.2022 г.; в размер на 157,72 лв., представляваща задължение за плащане на мораторна лихва върху посочената сума за периода 14.07.2022 г. – 18.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главните задължения, считано от депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.

Твърденията в исковата молба са, че на 31.05.2022 г. ищцовото дружество сключило с ответника С. К. допълнение към договор № .... за предоставяне на електронни съобщителни услуги. През периода 23.06.2022 г. – 13.12.2022 г. ответникът преустановил плащането на месечните такси, като дължал сума в общ размер 112,39 лева. На същата дата, между страните бил сключен и договор за продажба на изплащане на телевизор марка „Самсунг“ модел „...“. К., обаче, не извършил никакви плащания по договорите. Поради това, на 19.09.2024 г. ищецът депозирал пред РС – Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2449/2024 г. по описа на съда. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, длъжникът депозирал възражение срещу заповедта.

В срока за отговор, пълномощника на ответника депозирал отговор на исковата молба, с който оспорил предявените искове като неоснователни. Позовал се на неизпълнение на задълженията по договорите от страна на ищеца, като твърдял, че същият не доставил далекосъобщителна услуга на посочения от К. адрес. Според уговореното в договора за продажба, телевизорът, предмет на същия, следвало да се ползва на този адрес, но поради липса на предоставяна услуга, това не се осъществило.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК, като с решението си ги е отхвърлил. Приел е, че по делото не било доказано предоставяне от страна на ищцовото дружество на услуги, дължими по процесния договор. Относно претенцията за плащане на цена на продадена вещ, отразил, че според клаузите в него закупуването било обвързано с ползването на далекосъобщителните услуги и тъй като такива не били доставяни, купувачът не дължал цената.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

2

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото договор № ../12.08.2020 г., както и допълнения към приложение № 1 от 31.05.2022 г. е, че „А1 България“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, при Общи условия за взаимоотношенията с абонатите, на С. Ж. К. електронни услуги, които да се заплащат съгласно избрания от абоната тарифен (абонаментен) план. Съдът констатира, че на същата дата страните подписали и договор за продажба на изплащане. Според приетото в раздел 1, чл. 2 от договора, вещта се определя в приемо-предавателен протокол, който се подписва като неразделна част от договора, а собствеността върху вещта преминава върху купувача с предаването й. Представен е и приемо-предавателен протокол от 31.05.2022 г., в който вещта е конкретизирана – телевизор марка „Самсунг“ модел „...“.

Съгласно чл. 3, закупуването на вещта при условията на този договор е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставени на купувача на основание договор за услуги, сключен с продавача. В договора е включен план на месечните вноски, възлизащи общо на 930,00 лв. за срок от 23 месеца.

От приложеното ч.гр.д. № 2449/2024 г. по описа на ШРС се установява, че ищецът „А1 България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 19.09.2024 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1129/20.09.2024 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, както и за разноски в общ размер 75,00 лв., направени по заповедното производство.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Първоинстанционният съд бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предмет на въззивното производство са претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.

1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД:

Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба и от съвкупността от доказателства, намира, че в случая се касае за сключена между „А1 България” ЕАД и С. К. сделка – договор за продажба на изплащане. Въз основа на същата, ищецът, в качеството му на продавач бил длъжен да предостави на купувача телевизор, подробно индивидуализиран, срещу цена в размер общо на 919,53 лв., платима на 23 месечни вноски. Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че продавачът изпълнил задължението си по чл. 187 от ЗЗД, като на 31.05.2022 г. предал вещта на 3 ответника. По създалото се между страните облигационно правоотношение, на купувача (в случая – К.) е вменено като основно задължение плащането на уговорената цена. Не се спори, че плащане, освен на първата вноска, от страна на последния не е осъществено.

Възражението на ответника, възприето от първоинстанционния съд е, че този договор няма действие, поради обвързаността си с договора за предоставяне на електронни услуги.

Действително, в клауза от договора за продажба, страните са предвидили, че „закупуването на вещта е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставяни от купувача“. Това възражение, според ШОС, е неоснователно. Тълкувайки волята на страните, настоящият състав счита, че сключването на договор за услуги е условие за сключване на договора за продажба на изплащане. Става въпрос за два отделни договора (договор за услуги и договор за продажба на изплащане), с различен предмет, права и задължения произтичащи от договорите. Тези договори пораждат различни задължения, всеки от тях е самостоятелно основание за плащане съгласно уговореното, въпреки, че са сключени между едни и същи страни. По делото не са налице твърдения, нито доказателства за разваляне на обсъждания договор за продажба или за прекратяването му. Собствеността върху вещта е преминала върху С. К. на 31.05.2022 г., като същият не изпълнил основното си задължение като купувач – да плати уговорената цена.

Предвид всичко изложено, намирайки възраженията на ответника за неоснователни, съдът намира, че страните по делото били изцяло обвързани от действието на сключения между тях договор за продажба.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан.

Решението на Районен съд – Шумен, с което претенцията е отхвърлена се явява неправилно и следва да бъде отменено. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „А1 България“ ЕАД от С. Ж. К. за парична сума в размер на 879,56 лв., представляващо парично задължение за плащане на цена по договор за продажба от 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.

Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че С. К. не изпълнил в срок задължението си за плащане на уговорената продажна цена за придобитата от него вещ. Ето защо, съдът приема, че искът е следвало да бъде уважен, като решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен е неправилно. Поради това, по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника за парична сума в размер на 157,72 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 1879,56 лв. за периода 14.07.2022 г. – 18.09.2024 г.

4

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски пред ШРС за разликата над 35,08 евро (68,61 лв.) до присъдената сума в размер на 306,78 евро (600,00 лв.). В частта му, с която са присъдени разноски в размер на 35,08 евро, решението на ШРС следва да бъде потвърдено.

По разпределението на разноските по делото:

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в първоинстанционното производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 51,13 евро (100,00 лв.).