Решение № 580 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. С., 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100604077 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 16.06.2022г., постановена по НЧХД № 6157/2021г. по описа на СРС, НО, 134- ти състав съдът е подсъдимия Г. Л. Х. за невиновен в това, че на 02.06.2018г. и на 08.07.2018г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, като с две деяния, които осъществяват поотделено един и същ състав на престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като родител на детето И.Г. Х., роден на ****г. не е изпълнил влязло в сила съдебно решение № 334016, постановено на 08.02.2018г. на Софийски районен съд, III ГО, по гр.д. № 267/2017г. относно режима на лични контакти на бащата Г. Л. Х. с малолетния И.Г. Х., както следва:

На 02.06.2018г., в 18,00 часа, в гр.С., ул.“****, като родител /баща/ на И.Г. Х., не е изпълнил съдебно решение № 334016, постановено на 08.02.2018г. на Софийски районен съд, III ГО, по гр.д. № 267/2017г. относно режима на лични контакти на бащата Г. Л. Х. с малолетния И.Г. Х., като не предал в 18,00 часа И.Г. Х., роден на ****г. на майка му Н. И.

С.

На 08.07.2018г., в 18,00 часа, в гр.С., ул.“****, като родител /баща/ на И.Г. Х., не е изпълнил съдебно решение № 334016, постановено на 08.02.2018г. на Софийски районен съд, III ГО, по гр.д. № 267/2017г. относно режима на лични контакти на бащата Г. Л. Х. с малолетния И.Г. Х., като не предал в 18,00 часа И.Г. Х., роден на ****г. на майка му Н. И.

1

С., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.182, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия подсъдимия Г. Л. Х. за невиновен в това, че на 02.06.2018г. и на 08.07.2018г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, като с две деяния, които осъществяват поотделено един и същ състав на престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като родител на детето С.Г.Х., роден на ****г. не е изпълнил влязло в сила съдебно решение № 334016, постановено на 08.02.2018г. на Софийски районен съд, III ГО, по гр.д. № 267/2017г. относно режима на лични контакти на бащата Г. Л. Х. с малолетната С.Г.Х., както следва:

На 02.06.2018г., в 18,00 часа, в гр.С., ул.“****, като родител /баща/ на С.Г.Х., не е изпълнил съдебно решение № 334016, постановено на 08.02.2018г. на Софийски районен съд, ГО, по гр.д. № 267/2017г. относно режима на лични контакти на бащата Г. Л. Х. с малолетната С.Г.Х., като не предал в 18,00 часа С.Г.Х., роден на ****г. на майка й Н. И. С..

На 08.07.2018г., в 18,00 часа, в гр.С., ул.“****, като родител /баща/ на С.Г.Х., не е изпълнил съдебно решение № 334016, постановено на 08.02.2018г. на Софийски районен съд, ГО, по гр.д. № 267/2017г. относно режима на лични контакти на бащата Г. Л. Х. с малолетната С.Г.Х., като не предал в 18,00 аса С.Г.Х., роден на ****г. на майка й Н. И. С., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.182, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е осъдил частната тъжителка Н. И. С. да заплати на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от частната тъжителка Н. И. С., чрез адв.Б. П., в която са изложени доводи, че същата е незаконосъобразна и неправилна. Моли присъдата да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, а евентуално да върне делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка адв.Б. моли съда да отмени обжалваната първоинстанционна присъда, като счита, че същата е неправилна, тъй като е незаконосъобразна, постановена при допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа, че от мотивите към присъдата било видно, че първоинстанционният съд е приел, че не е извършено противоправно деяние нито от обективно, нито от субективна страна, но доказателствата по били са обратния смисъл. По делото били приложени всички съдебни решения, влезли в сила, касаещи режима на лични контакти на подсъдимото лице с неговите деца. От основното решение било видно какъв е определеният режим, ангажиментът на майката относно предаването на децата, и ангажиментът на подсъдимия при връщането на децата, което означавало, че тъжителката не е била длъжна да присъства, когато подсъдимият Г. Х. връща децата и обратно–подсъдимият не е длъжен да присъства при вземането на децата. Счита, че подсъдимият е бил наясно с режима на лични контакти и умишлено е нарушил съдебното решение. Твърди, че не са събрани доказателства какви са мотивите му да държи на присъствието на госпожа Н. С. и в двата случая – и при предаването, и при връщането на децата, но това изключително силно затруднявало упражняването на професионалните й ангажименти. Поддържа, че по делото са събрани доказателства, че тя е началник отделение в 2 психиатрична клиника, неврологична, също така университетски преподавател и този й ангажимент, който също не е по решението, изключително много затрунявало професионалното й ежедневие. Твърди, че на първо място в съдебното решение относно режима за лични контакти пишело: „Децата ще бъдат вземани от дома на майката заедно и ще бъдат връщани отново в дома на майката заедно, като предаването на децата ще се извършва от майката, а връщането им– от бащата“ и това било е становището на съда по въпроса. Моли съдът да отмени присъдата и да постановите осъдителна такава. Претендира направени по делото разноски.

Защитата на подсъдимия адв.Б. моля да оставите в сила съдебното решение, като счита същото за законосъобразно и правилно. Фактическите обстоятелства, които е приел за установени първоинстанционният съд, не се оспорват от противната страна, но въз основа на тях те правят неправилния извод, че в задължението на бащата е да предаде децата в дома на майката, независимо кой се намира там. Точният прочит на решението показвал, че това не е така, тъй като изрично било посочено, че предаването и приемането на децата става от бащата и от майката и че те трябва да участват както в предаването, така и в приемането на децата и това точно и стриктно било спазвано от подзащитния му, така че както от обективна, така и от субективна страна той е изпълнил задължението, което му е вменено със съдебното решение. Безспорно е установено, че на посочените дати, за които е обвинен, той е завел децата, за да ги върне и да ги предаде на майката, но тъй като тя не е била в дома си, а там са били нейните родители, предаването не се е осъществило. С оглед на тези съображения моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд. Претендира направени по делото разноски.

Подсъдимият Г. Х. моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда. Смята, че е невинен, не виждал децата извън контактите и през лятото, което го имало по решение.

Твърди, че винаги викал полиция, за да проверяват неговите действия, че е на адреса и те му казвали какво да направи. По отношение на трудовата заетост на частната тъжителка твърди, че и той е университетски преподавател, лекар и началник отделение.

В последна дума на подсъдимият Г. Х. заявява, че решението на съда касае две лица и индиректно още две – неговите деца близнаци.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата намира за установено следното:

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 29.04.2011г. частната тъжителка Н. С. и подсъдимият Г. Х. сключили граждански брак. От брака страните имали родени две деца- С.Г.Х., с ЕГН ********** и И.Г. Х. с ЕГН **********.

В течение на времето отношенията между страните се влошили и на 06.12.2016г. частната тъжителка Н. С. поискала съдействие от страна на своя баща, свидетелят И.С. и органите на МВР подсъдимият Г. Х. да бъде изведен от семейното жилище, находящо се в гр.С., ул.“****.

На 15.12.2016г. по гр. дело № 72228/2016г. по описа на СРС, 83-ти състав била 3 издадена заповед за незабавна зашита, с която подсъдимия Г. Х. бил задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на Н. И. С.- Х.а и на същия било забранено да е приближава на разстояние не по-малко от 200 метра.

С решение от 07.08.2017г., постановено по гр. дело № 72228/2016г. по описа на СРС, 83- ти състав на подсъдимия Г. Х. били наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от домашно насилие, за срок от четири месеца, считано от 07.08.2017г.

С определение от 28.11.2017г., постановено по гр. дело № 267/2017г. по описа на СРС, 92- ри състав съдът изменил постановените привременни мерки относно режима на лични отношения между Г. Л. Х. с малолетните деца С.Г.Х. и И.Г. Х. , като при осъществяването му децата да бъдат взимани и връщани от и в дома на майката в присъствието на представител на Контактен център за работа с деца и семейства към фондация „Анимус“, включително и на личните празници на децата.

На 04.01.2017г. частната тъжителка Н. С. подала искова молба за развод, като било образувано гр. дело № 267/2017г. по описа на СРС.

С Решение № 334016/08.02.2018г., постановено по гр.д.№ 267/2017г. по описа на СРС, съдът прекратил брака между страните, като предоставил родителските права над децата от брака на тяхната майка- частната тъжителка Н. С.. По отношение на подсъдимия Г. Х. бил определен режим на лични отношения, както следва- до навършване на 3 годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа без преспиване; след навършване на 3 годишна възраст на децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване, през Коледните празници /24.12. и 25.12/- всяка четна година за времето от 10,00 часа на 24.12 до 18,00 часа на 25.12: на Новогодишните празници /31.12- 01.01- всяка нечетна година за времето от 10,00 часа 31.12 до 18,00 часа 01.01: на Великденските празници- за времето от 10,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден от Великден; личните празници на бащата /рожден и имен ден/- за времето от 10,00 часа до 16,00 часа- в случай, че децата в тези дни не посещават учебно заведение, а в случай, че в този период са в такова заведение- за времето след приключване на учебните занятия за период от 2 часа; личните празници на децата да бъдат прекарвани в присъствието на двамата родители, както и 30 дни през лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Децата следвало да бъдат вземани от дома на майката заедно и да бъдат връщани отново в дома на майката заедно. До отпадане на забраната съгласно издадената заповед за незабавна защита по гр. дело № 72228/2016г. по описа на СРС, 83- ти състав предаването на децата на бащата за осъществяване на горепосочения режим на лични контакти следвало да се извършва чрез посочено и подсигурено от майката трето лице, а връщането им от бащата на майката- чрез трето лице посочено и подсигурено от бащата. След отпадане действието на забраната по гр. дело № 72228/2016г. по описа на СРС, 83- ти състав предаването на децата следвало да се извършва от майката, а връщането им от бащата.

До 02.06.2018г. в изпълнение на решението в частта за личните контакти и въпреки отпадането на заповедта за незабавна защита частната тъжителка Н. С. предавала децата на 4 свидетелката В. Х.а, която от своя страна ги водела при подсъдимия Г. Х..