Решение № 196 от 23.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100501916 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано пред БОС по повод въззивна жалба,подадена от К. Х. М., ЕГН **********, с адрес: *** ,чрез пълномощника и адв.Дрегнев срещу съдебно решение № 280 от 08.08.2025г.,постановено по гр.д.№1476/2024г.по описа на НРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от К. Х. М., ЕГН **********, с адрес в ***, срещу В. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 243 и сл. вр. чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума по договор за заем за послужване между страните от 30.11.2019 г., предадена на 04.12.2019 г. със срок за връщане до м. септември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.11.2024 г. до окончателнотоизплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на оспореното съдебно решение,като на първо място се излагат съображения за неправилна правна квалификация на предявения иск по чл.240 ал.1 вр.с чл.243 и сл. Вр.с чл.75 ЗЗД,с която е изразил несъгласие и упълномощения адв.Нейчев,който е пояснил в съдебна зала,че счита,че се касае за договор за поръчка,а не договор за заем.Това становище въззивницата поддържа и в жалбата,като излага подробни правни и фактически доводи,че твърденията и установените по делото факти обосновават именно правна квалификация на иска по облигационно правоотношение по договор за поръчка,а не договор за заем.На следващо място се оспорва становището на съда относно недопустимостта на свидетелските показания съобразно чл.164 ал.1 т.3 ГПК ,като в тази връзка се прави довод,че тази забрана се преодолява в случаите,когато има документ за предаване на сумата,в какъвто смисъл е 1 съдебната практика на ВКС. Счита,че след като по делото са представени ПКО с разписка за сумата от 7000 лв.,както и нотариална покана,тези доказателства е следвало да бъдат тълкувани в съвкупност със свидетелските показания,а не изолирано,както е сторил съдът.Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на решението на НРС и постановяване на въззивно решение,с което искът да бъде уважен.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете инстанции.

В писмения отговор е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на решението на НРС.Въззиваемият А. намира за голословни и неподкрепени с доказателства твърденията на въззивницата,че твърдяното облигационно правоотношение между страните е по договор за поръчка,а не по договор за заем. В отговора са изложени правни и фактически доводи в подкрепа на изводите на съда,като се подчертава,че всички договори с адв.Киселичков въззиваемият А. е сключвал лично и в тях е изрично отбелязвано,че плащанията той е извършвал лично и в брой.

Въззиваемият не е възлагал на ищцата да извършва каквото и да било плащане ,тя не го е уведомила за извършено плащане,нито е поискала неговото съгласие или потвърждение. В отговора се сочи,че липсват доказателства за предаване на сумата,тъй като представения ПКО и квитанция от 04.12.2019г.не удостоверяват заемно правоотношение между страните,нито възлагане от въззиваемия.Това плащане касае адм.дело №2586/2019г.на БАдмС,по което А. не е страна.В тази връзка се споделя становището на НРС относно недопустимостта на свидетелските показания и крайните изводи на съда,като се сочи,че дори хипотетично да се приеме,че ищцата е платила процесната сума на адв.Киселичков,то плащането е било извършено без възлагане и одобрение от ответника,поради което не може да създаде задължение за него. Моли решението на НРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиввицата,редовно уведомена,се представлява от адв.Драгнев,който поддържа въззивната жалба,не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,се представлява от адв.Кличанова,която оспорва въззивната жалба,не сочи нови доказателства,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

Оплакванията във въззивната жалба за неправилна правна квалификация на предявения иск БОС намери за неоснователни.

В исковата молба се твърди,че през лятото на 2018г.ищцата се запознала с ответника по повод работата и като счетоводител с над 25 години стаж. Тя предоставяла счетоводни услуги на търговско дружество на майката на ответника по повод счетоводни проблеми,които то имало с НАП. През пролетта на 2019г. ответникът А. потърсил ищцата за съдействие по повод предстояща данъчна ревизия на В. А. като физическо лице,като в тази връзка той и предоставил нотариално заверено пълномощно от 03.05.2019 г. Ревизията приключила с ревизионен доклад и акт,който ответникът искал да обжалва и ищцата му препоръчала адв.Киселичков,за когото имала добри отзиви. При среща между страните в кафе „Моккай“, ж.к. „Зорница“, гр. Бургас на 30.11.2019 г. ,на която присъствали двама свидетели, ответникът споделил,че в момента няма възможност да заплати хонорара на адвоката и я помолил да му помогне ,като плати поне някаква част от възнаграждението. Тя му казала,че повече от 7000 лева не може да му даде и поставила условие А. да и върне парите в срок до три месеца – най-късно през м.март 2020 г. и той обещал да и върне парите в срок,след като продаде свой собствен недвижим имот. В изпълнение на уговорката, ищцата предала на адв. Киселичков на 04.12.2019 г. сумата от 7000 лева, за което бил съставен приходен касов ордер № 102830847/04.12.2019 г. В приходния касов ордер било 2 записано,че сумата се предава от ищцата К. Х. М. за процесуално представителство и защита по обжалване на ревизионен акт на стойност 118 123.09 лв. по образувано адм.дело № 2356/2019г.по описа на Адм.съд-Бургас. Адвокат Киселичков знаел,че това са пари на ищцата,тъй като му били известни финансовите затруднения на А.. На предаването на сумата на 04.12.2019г.присъствала същата свидетелка,която била с ищцата и на срещата с В..

Производството по административното дело продължило по касационна жалба пред ВАС, за което било образувано адм.д. № 7764/2020 г. по описа на ВАС.

Поради затруднения на ответника да погаси задълженията си спрямо ищцата в уговорения срок, страните постигнали договорка срокът да бъде удължен до края на летния сезон на 2020 г. – до м. септември 2020 г. Въпреки многократните обещания на ответника да върне на ищцата сумата,която тя платила вместо него на адвоката му, това не се случило, предвид което ищцата го поканила да плати с нотариална покана № 14012/21.10.2024 г., като му определила 7-дневен срок за доброволно изпълнение,но и тогава той не и върнал парите.

Тъй като до настоящия момент сумата не е платена, ищцата е поискала осъждането на ответника да и заплати сумата от 7000 лв.,ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение,даден му с нотариалната покана.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, с който ответникът е оспорил предявения иск с твърдения за неоснователността му.

Твърдял е, че дължимия хонорар във връзка с осъщественото от адв. Киселичков процесуално представителство по адм. дело № 2356/2019 г. по описа на Адм.съд-Бургас е бил в размер на 4356 лева и бил изцяло лично заплатен от ответника на адвоката му.

Оспорва твърдението на ищцата,че и е възлагал плащането на суми на адв.Киселичков от негово име,както и представения с исковата молба приходен касов ордер, като излага възражения и за неотносимостта му към предмета на спора,тъй като в него е посочено друго дело- адм.дело № 2586/2019г.на Адм.съд-Бургас,а не посоченото от ищцата адм. дело № 2356/2019 г. по описа на Адм.съд-Бургас,т.е. посочено е,че му се плаща по дело,по което А. не е страна. Намира за нелогични твърденията на ищцата,че е платила на адв.Киселичков процесната сума от 7 000 лв.,тъй като в договора за правна защита и съдействие,сключен с него е посочен друг размер на хонорара по адм. дело № 2356/2019 г. по описа на Адм.съд-Бургас – 4 356 лв.,а общият размер на разноските по делото е бил 4 716 лв.Твърдял е,че сумата няма как да е била платена и за касационното обжалване,защото към 04.12.2019г. адм.дело № 2356/2019г.по описа на Адм.съд-Бургас вече е започнало,но не е било приключило и не е било ясно как ще приключи и дали ще има обжалване пред ВАС,а ответникът е сключил лично договор за правна защита и съдействие с адвоката на 04.12.2020г.за обжалване пред ВАС и му е заплатил дължимия хонорар лично.Заплатил е лично и дължимата държавна такса в размер на 944.98 лв.и е ангажирал още един адвокат- адв.Дюлгерова за защита пред ВАС по адм.д.№7764/2020г.Твърдял е,че е заплащал всички разходи,свързани с предоставяните от ищцата счетоводни услуги,а тъй като не е имал близки лични отношения с нея ,а само служебни,няма логика тя да плати от негово име с нейни пари такава голяма сума.

Евентуално, заявява, че не се е възползвал от плащането на ищцата към адв.

Киселичков, същото не е било извършено в негов интерес и не е било потвърдено от него.

Претендират се съдебни разноски за производството.

С доклада си по чл.140 ГПК районният съд е дал правна квалификация на предявения главен иск по основание с чл. 240, ал. 1 вр. чл. 243 и сл. вр. чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.

В първото съдебно заседание по делото ищцата е възразила срещу доклада на съда и досежно дадената правна квалификация на иска, като счита, че отношенията между страните са били предмет на договор за поръчка,а не на договор за заем.Заявено е възражение,че в исковата молба ищцата не е твърдяла да е сключвала договор за заем с ответника,а отношенията им са се базирали на договор за поръчка,който не е бил оформен в 3 писмена форма.Твърденията на ищцата в исковата молба са били в смисъл,че тя е изпълнила поръчка,възложена и от А. – да заплати възнаграждението на адв.Киселичков със собствени средства.

Ответникът е възразил срещу твърденията на ищцовата страна,като е заявил,че това е опит за недопустимо изменение на иска,тъй като в исковата молба не са били наведени твърдения за сключен договор за поръчка,не е бил сключен и писмен договор,а при устна поръчка няма как да бъде ясно формулирана и обоснована.

Съдът е оставил без уважение искането на ищцата за изменение на дадената правна квалификация на предявения иск,като правилно е приел,че се прави недопустимо изменение на факти и обстоятелства,което ако се приеме от съда,би съставлявало предявяване на нов иск.

Въззивният съд споделя становището на НРС,че в исковата молба са наведени ясни и безпротиворечиви твърдения,които дават основание за извод,че се твърди възникването и съществуването на облигационно правоотношение между страните по договор за заем, а не по договор за поръчка.Правилно е приел НРС,че твърденията на ищцата,че е заплатила на адв.Киселичков процесната сума от 7000 лв. представляват уговорка по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД,като е изложил пространни правни съображения по този въпрос,включително се е позовал и на съдебна практика на ВКС.

Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба,че съдът неправилно е приел,че свидетелските показания са недопустими поради ограничението на чл.164 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като представеният ПКО за 7000 лева е бил тълкуван изолирано,а не в съвкупност със свидетелските показания. Въззивният съд намира,че правилно НРС е установил,че в ПКО за сумата 7 000лв. е посочено,че същата се плаща на адв.Киселичков по друго дело- адм.дело № 2586/2019г.на Адм.съд-Бургас,а не по посоченото от ищцата адм. дело № 2356/2019 г. по описа на Адм.съд-Бургас, поради което ПКО се явява неотносимо към предмета на настоящия спор писмено доказателство. Въззивницата твърди,че в ПКО е била допусната техническа грешка при изписване на номера на делото,но това твърдение не е доказано по делото.Не са ангажирани и доказателства дали ответникът е бил страна по посоченото в ПКО адм.дело №2586/2019г.,по което да е бил представляван от адв.Киселичков. НРС е взел предвид също така,че по делото не са били ангажирани и други писмени доказателства,които косвено да подкрепят твърденията на ищцата,тъй като всички договори за правна защита и съдействие с адв.Киселичков по адм.дело № 2356/2019г. са сключени лично от ответника и в тях е отразено,че адв.Киселичков е получил в брой от ответника дължимото му възнаграждение за защитата по това дело.Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК районният съд не е ценил показанията на св.Г.,тъй като същите се явяват недопустими за доказване на договора,който е на стойност 7000 лв.

Разпечатката съдържа 32 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e06f17ff-2054-48b3-930a-80e3b8a312fc