Решение № 11 от 05.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20221000501878 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С Решение № 260209/17.01.2022г. постановено по гр.д.№ 5474/2020г. на Софийски градски съд ЗАД“Далл Богг: Живот и здраве“АД е осъдено да заплати на И. Н. Д. сумата от 16 325 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди и сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.01.2020 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.03.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл.

86 от ЗЗД и е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до претендираните 150 000 лева.

Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс“ АД, в качеството на трето лице помагач на ответника ЗАД“Далл Богг: Живот и здраве“АД.

Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни в производството.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД във въззивна жалба с вх. Рег. № 271308 от 25.02.2022г. оспорва правилността и обосноваността на решението в частта, в която е уважен иска за имуществени вреди над 8176.63 лева до присъдените 16 325.25 лева и неимуществени вреди над 40 000 лева до присъдените 90 000 лева, както и законната лихва 1 върху разликата. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и е постановено при пропуск на съда, да отчете приноса на пострадалия пешеходец, която счита, че е доказана със заключението на САТЕ. Излага още, че степента на увреждането, периода на възстановяването и здравословно състояние на ищеца към момента на приключване на устните състезания не съответства на присъденото обезщетение за нанесени неимуществени вреди.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и в съдебно заседание поддържа жалбата и искането.

Трето лице помагач на ответника, ЗК ”Лев Инс” в писмен отговор с вх. Pег. № 278036 от 30.03.2022г. изразява становище за основателност на въззивнажа жалба подадена от лицето, което подпомага.

Ищецът И. Н. Д. е подал насрещна въззивна жалба с вх. Рег. № 277468 от 28.03.2022г. срещу решението, в частта, в която съда е отхвърлил иска за неимуществени вреди за горницата над 90 000 лева до 120 000 лева и моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което съда да уважи иска за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева. Излага, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон - разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Решение № 260209/17.01.2022г. постановено по гр.д.№ 5474/2020г. на Софийски градски съд в частта, в която ЗД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на И. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди и за сумата от 8176.83 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 01.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2020г. до окончателното плащане на тези две суми, като необжалвано от страните е влязло в сила към датата на образуване на настоящото производство.

Съобразно предметните предели на въззивната проверка настоящият съд приема, че решението е валидно и допустимо.

Относно оспорената от страните правилност и обоснованост на съдебния акт в обжалваните части, съдът приема да установено следното от фактическа страна:

На 01.01.2020 г. в гр. София лек автомобил марка „Опел-Вектра“ с рег.№ ********, управляван от С. С. се е движел по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение бул.

“Вардар“ -бул. “Константин Величков“. На 30 метра преди кръстовището с ул. „Никола Сукнаров“, настъпил удар със спрял автомобил марка „Ауди-А6“ с рег.№ ********, чиито водач е М. Б.. В следствие на удара е пострадал качващия се в спрелия автомобил пешеходец - И. Н. Д.. От заключението на приетата като доказателство и не оспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че Д. е получил открита фрактура на костите на лявата подбедрица в долната им част и мекотъканен и кожен дефект на задната и външна страна на ставата и лявото ходило. Непосредствено след ПТП е откаран в УМБАЛСМ “Пирогов“, където след хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и консултации с различни лекари е извършена операция по спешност, с която е наместена фрактурата на лявата подбедрица, като костните фрагменти са били временно обездвижени с 2 външен фиксатор. На 22.01.2020г. е извършена втора операция при която фиксатора е бил свален, а фрактурата е била стабилизирана с метални остеосинтезни средства. На 11.02.2020г. Д. е опериран за трети път. При тази операция е свалена превръзката на оголената повърхност на фрактурата, извършен дебридман на некротизиралите тъкани и е извършена кожна аутопластика с 200 кв.см. кожа.

Ищецът е изписан от болницата на 19.02.2020г., като лечението му е продължило амбулаторно с назначени превръзки, контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи средства. В началото на петия месец след удара е започнала рехабилитация с дозирано натоварване на левия крак. Придвижването на пострадалия е осъществявано с патерици.

Общия оздравителен пероид за ищеца е продължил осем месеца. Болките са били интензивни през първите 30 дни от момента на удара. Пострадалият не е могъл да стъпва на левия си крак. Движил се е с патерици. Грижи в ежедневието за неговите естествени нужди са полагани от бременната по това време негова приятелка. Към датата на ПТП бременността е била последните месеци.

От приетото и не оспорено от страните заключението по СМЕ изготвено след освидетелстване, се установява, че са зараснали счупените кости, но металните остеосинтези не са били отстранени. Отстраняването им предстои да се извърши оперативно и е свързано с болки и страдания за около две-три седмици след операцията. Обикновено тази манипулация се следва и от рехабилитация. Установено е, че пострадалия И. Д. се придвижва самостоятелно, но с накуцваща походка. Движението на лявото ходило при шпиц е в норма, но разгъването е с трайно намален обем от около 15 градуса, което ограничение се предполага, че ще отпадне след отстраняването на металните синтези.

Ротационните движения на лявата глезенна става са възможни, но затруднени. Констатирано е затруднение при клякане и качване на стълби. На 05.07.2021 г. ТЕЛК е признала на И. Д.

76% трайно намалена работоспособност, като 20 % са се дължали на уврежданията от настоящото ПТП. Останалите 56% са се дължали на други болести.

Механизмът на процесното пътно-транспортно произшествие е изяснен чрез приетата пред първата инстанция и неоспорена от страните Съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че причината на удара е несъобразената скорост при предприетата маневра и следствие на тази скорост, невъзможността да се види и осмисли наличието на препятствие, каквото се явява спрял лек автомобил.

Спорно в настоящото производство е дали водачът на спрелия автомобил, в който се е качвал пострадалия и самият пострадал са нарушили нарушили правилника за движение и съответно са съпричинили вредоносния резултат. Не е спорно, че автомобила, в която е следвало да се качи пострадалия е спрян след пътен знак В-27, който забранява „престоят и паркирането“ . Този знак се поставя на места, в който се забранява престой и паркиране, защото спрелите ПТС затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. Използва се за сигнализиране на пътен участък, в който не е осигурено минималното разстояние за видимост. Въведената забрана е в сила до следващото кръстовище или до пътен знак отменящ забраната. Забраната по 3 отношение на престоя не се отнася за ПТС, обслужващи лица, които притежават документ за инвалидност, за ПТС от редовните линии за обществен превоз на пътници, движещи се по утвърдения им маршрут, както и за ППС, превозващи болни до или от здравно заведение, за времето, необходимо за слизане или качване на болния. От това следва, че забраната за престой и паркиране не е абсолютна и следователно, спрял автомобил за качване или слизане, представлява престой и паркиране на автомобил. Спирането за качване и слизане не е забранено действие, поради което правилно първоинстанциония съд е приел за не основателно възражението за съпричиняване.

Решението е обосновано в частта, в която е присъдено обезщетение за нанесени имуществени вреди. Представени са писмени доказателства за извършени медицински манипулации и тяхната цена, която съответства на представените разходни документи.

Относно обосноваността на решението в частта, в която е присъден размера на обезщетението за нанесени неимуществени вреди съдът, намира следното: От заключението към приетата като доказателство медицинска експертиза, се установява, че травмата получена в следствие на удара е много тежка по вид. Описана е като „открита фрактура на костите на лявата подбедрица в долната им част. Мекотъкънен кожен дефект на задната и външна страна на ставата и лявото ходило“. Вещото лице е посочило, че тази травма е рядко срещана в ортопедичната практика. Получено е разчленяване на ставата, която травма е различна от счупване на костта. Разчленяването на ставата е било свързано с разкъсване на меките тъкани – кожа, подкожие и ставна капсула. Фрактурата на лявата подбедрица е довела да трайно затруднение движенията на левия крайник за срок от около осем месеца. Лечението е било продължително и е свързано с три отделни операции, първата по спешност, втората планувана, а последната представяща и не извършена към датата на приключване на устните състезания в първата инстанция. Отделно от тях се е наложила и операция за възстановяване на меките тъкани, поради което ищецът е бил приведен в Клиника по пластична хирургия. Операцията е извършена под обща анестезия е свалена превръзката на оголената повърхност над фрактурата, отстранени са некрозиралите тъкани и е извършена кожна аутопластика с 200 кв. см кожа. Пластиката е била покрита с ненокристално сребро и пациентът е останал в болничното заведение около 10 дни, през които е приемал обезболяващи медикаменти. Към датата на освидетелстването, болките са отшумели, но когато се появи болка, ищецът приема обезболяващи медикаменти. Остатък от травмата е накуцваща походка.

От правна страна, след анализ на съдебната практика, настоящия съд приема, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съобразно приложимото ППВС № 4/1968г. е паричен еквивалент на претъплените болки и страдания, понесени от пострадалото лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Отчетени са вида и характера на травмите, естеството на проведеното лечение, вида на операциите, продължителността на болката, дълго обездвижване, съпътстващите го дискомфорт и нужда от чужда помощ, обстоятелството, че ищецът е загубил работата си и е безработен към момента на процеса, както и факта, че 4 към дата на постановяване на съдебния акт, здравето не е напълно възстановено. По изложените съображения присъдено обезщетение за неимуществени вреди отговаря на критериите за справедливост, когато е в съответствие с аналогични случаи. Аналогични случаи са трудно установими, предвид особеностите на травмата. При счупване на глезени в следствие на ПТП паричните обезщетения обичано са ориентирани в диапазон между 15 000 – 30 000 лева, като конкретната цифра се определя в следствие на съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Съдът след като отчита особения вид травма, рядко срещана в ортопедичната практика, наложила няколко последователни операции в това число отстраняване на меки тъкани и оперитивното им възстановяване чрез присъждане на кожа приема, че двойния размер на обезщетение, ориентирано към неговия абсолютен максимум, т.е. сумата от 60 000 лева, покрива критериите за справедливост. Следва да се има предвид, че се обезщетяват неимуществени вреди, които са настъпили, а не такива, които биха на стъпили. Затова накуцващата походка съда приема като временно състояние свързано с незавършилия цикъл от операции и рехабилитация, а ако стане постоянна последица, ще представлява ново основание за претендиране на вреди. Същото се отнася и до третата предстояща операция и свързаните с нея болки и страдания, рехабилитация и т.н., която е самостоятелно основание за претендиране на вреди. Имуществените вреди са установени с разходни документи, чиито математически сбор надвишава осъдителната претенция. Относно относимостта на тези разходни документи към нанесените вреди, съдът обосновава решението си за неоснователност на въззивната жалба в тази част върху заключението на СМЕ, което кредитира като обективно, компетентно и не оспорено от страните.