Решение № 2438 от 20.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2438 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110162066 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Р. Ц. срещу К. Т.

П. за осъждане на ответника да й заплати сумата от 4000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и негативни емоции, безпокойство, преживян страх, притеснения, главоболие, безсъние и повишено кръвно налягане през периода от 27.01.2017 г. до м.юни 2017 г., както и сумата от 475,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане от страна на ответника – нанесен побой и закани, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 27.01.2017 г. около 16:30 ч. в {*********}, на площадката между ет.3 и ет.4, ответникът й се заканил с убийство с думите „Ще ви убия, ще ви унищожа цялото семейство“, като й нанесъл удари с юмруци в областта на лицето, причинявайки и болка и телесни увреждания, довели до временно разстройство на здравето. Поддържа, че за горепосочените деяния на ответника било повдигнато обвинение по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 НК и образувано НОХД 20812/2017 г. по описа на СРС, 21-ви състав, по което на 05.10.2021 г. била постановена присъда, с която ответникът бил признат за виновен. Разказва още, че на горепосочената дата ответникът нападнал нея и синът й Даниел Ц., след направена 1 забележка от страна на ищцата. С изключителна агресивност й нанесъл удари, избил й два зъба и отправил закана за убийство. Единствено намесата на сина й, който чул виковете й за помощ, предотвратила да се стигне до по-тежък инцидент. Ищцата поддържа още, че след инцидента се почувствала зле и посетила специалист по съдебна медицина. След извършения преглед било издадена съдебномедицинско удостоверение, в което били описани констатираните наранявания. Ищцата поддържа, че освен физическите болки преживяла и силен стрес, довел до безсъние и стягане в областта на сърдечната област. Предходното обусловило ново посещение при лекар на 30.01.2017 г. Във връзка с избитите й зъби, ищцата провела дентално лечение в продължение на 4 месеца, за което заплатила сумата от 435,00 лева. Според ищцата, противоправното поведение на ответника довело до продължително влошаване на здравословното й състояние /физическо и психическо/, като освен физическите болки, изпитвала постоянно безпокойство, тревожност, главоболие, имала стягане в сърдечната област и повишено кръвно налягане. В резултат на отправените й закана за убийство от страна на ответника, ищцата твърди, че у нея се породил основателен страх за осъществяването й, тъй като с ответника живеят в един и същи вход.

Предходното довело до промяна и в начина й на живот, тъй като се изолирала от околните и не смеела да излиза навън. По изложените в исковата молба обстоятелства и доводи ищцата моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че присъдата, на която се позовава ищцата все още не е влязла в сила, поради което следва да докаже всички елементи от състава на деликта. В случай, че ищцата се позовава на разпоредбата на чл.300 ГПК, изразява становище, че са налице предпоставки за спиране на производството. Поради липса на влязла в сила присъда, ответникът оспорва изцяло изложените в исковата молба факти и обстоятелства – относно нанесен побой и отправяни закани. Не се спори, че страните са съседи. Твърди се, че отношенията им са влошени трайно до степен нетърпимост, като са подавани жалби до различни институции и от двете страни. Сочи се, че съпругът на ищцата е осъден за закана за убийство на ответника, както и да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, а настоящата претенция е насочена към постигане на своеобразно „възмездие“. Разказва, че на процесната дата и място между него и ищцата е възникнало словесно противоречие във връзка с ползване на общи части – поставени картини от страна на ответника, които последната премахвала. Поддържа, че ищцата била агресивно настроена, като започнала да му нанася удари по главата с дръжка на парцал. Докато ответникът звънял на вратата на друг съсед за съдействие, на площадката излизал синът на ищцата – служител на МВР, който без да й оказва съдействие започнал да снима с телефона си твърдяното „нападение“. Ответникът твърди, че взел парцала, използван от ищцата като оръжие и се прибрал в дома си, без каквито и да било вербални заплахи, а 2 последната го последвала с репликите, че ще бъде осъден преди съпруга й. Оспорва твърдяните в исковата молба увреждания на зъбите да са в резултат на виновно и противоправно деяние от страна на ответника, като излагат доводи, че се касае за коронки и мъртви зъби, които предвид възрастта на ищцата, е достатъчно да паднат и от минимално съприкосновение с твърд предмет. Сочи се, че в представената фактура за дентално лечения фигурира лечение на кариес, което няма как да се намира в причинна връзка с твърдяното деяние. Оспорва твърденията на ищцата за преживяна стресова реакция с доводи, че на монтираните на етажната площадка камери ясно се вижда как непосредствено след инцидента ищцата гони ответника до жилището му, рита обувките пред вратата и отправя неприлични жестове, което поведение не отива на уплашен и стресиран човек. Оспорва получената от ищцата хипертонична криза да е във връзка с инцидента, като се излагат доводи, че ищцата вероятно страна от хронична хипертония, а по делото няма данни хипертоничната криза да е на стресова основа. Сочи се, че в представения по делото документ няма резултат от прегледа и заключение на лекаря. Оспорват се твърдения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, страх, главоболие, стягане в сърдечната област, страх за живота и изолация. В условията на евентуалност се навеждат доводи за съпричиняване от страна на ищцата и се излагат доводи за прекомерност на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Оспорва се претенцията за лихва като погасена по давност за периода по-голям от три години. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № С-9/2017 г., издадено от доц.д-р Н. А.С. – д.м. – специалист по съдебна медицина при Съдебномедицинска катедра, гр.София, в което са отразени констатации при извършен на 27.01.2017 г., от 17:25 часа преглед на М. Р. Ц. /настоящ ищец/ по повод сведение, че е бита /удряна с ръце и юмруци/ от познат мъж – неин съсед. Видно от удостоверението е, че при прегледа е констатирана спонтанна и палпаторна болка по челото, отляво. Първи и втори горни зъби отляво са с налични корени и липсващи коронки /които пострадалата показала – металокерамични изкуствени коронки/. По ръба на долната челюст, отляво е установено червеникаво кръвонасядане, около 4/3 см., с палпаторна и спонтанна болка. Съгласно заключението, уврежданията, изразяващи се в контузия на челната област на главата, отляво, счупване на изкуствени коронки на първи и втори горни зъби, отляво, кръвонасядане и контузия на долната челюст, отляво, се дължат на действието на твърди предмети, и по време и начин могат да се получат както се сочи в предварителните данни. На освидетелстваната е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

3

Видно от приложената по делото квитанция е, че за прегледа и издаденото съдебномедицинско удостоверение, ищцата е заплатила сумата от 40,00 лева.

По делото е приложено медицинско направление, издадено на ищцата на 30.01.2017 г., като по делото няма данни да е прегледана от специалист по това направление, нито за предписано лечение.

От приложената по делото медицинска бележка се установява, че на 02.03.2017 г. ищцата е посетила частен дентален кабинет при ВМА относно преглед на съзъбието, при който е установено, че първи и втори горни зъби отляво са с налични корени без коронки, като корена от втория ляв зъб е покрит с лигавица.

По делото е приложен амбулаторен лист, от който се установява, че на ищцата е извършен преглед от стоматолог на 04.04.2017 г. По делото е приложена фактура от 02.05.2017 г. относно заплатени дентални услуги, описани като: вадене на зъб, корен, изграждане, сваляне на мост, пломби, изграждане на нов мост, всичко на обща стойност 435,00 лева.

Видно от приложената по делото присъда от 05.10.2021 г., постановена по НОХД № 20812/2017 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, влязла в законна сила на 29.06.2022 г. е, че К. Т. П. /настоящ ответник/ е признат за виновен в това, че на 27.01.2017 г., около 16:30 часа, в. {*********}, на площадката между ет.3 и ет.4, се заканил с убийство на М. Р. Ц. /настояща ищца/, като й нанесъл удари с юмруци в областта на лицето и й казал: „Ще ви убия!“, „Ще ви унищожа цялото семейство!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Ц. – престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 НК, поради което и на основание чл.303 НПК, вр.чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години.

С решение № 448/29.06.2022 г., постановено по ВНОХД № 20221100601287 по описа на СГС, присъдата е потвърдена.

По делото е приложено решение № 79398/29.03.2019 г. по описа на СРС, 125-ти състав, постановено по иск с правно основание чл.45 ЗЗД предявен от настоящия ответник против съпруга на ищцата. Видно от решение на СГС по гр.д.№ 7737/2019 г. е, че първоинстанционното решение е частично отменено в частта относно размера на вредите. От мотивите на двете съдебни решения се установява, че ищцата и ответника в настоящото производство са във влошени взаимоотношения, между ответника и семейството на ищцата са налице конфликти ситуации, които се опитват да уредят съдебно и извънсъдебно.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Р.Ц., М.В. П.а и Ц.Й.М..

В показанията си св.Ц. /внук на ищцата/ разказва, че през 2017 г. /не може да посочи дата и месец/ баба му се обадила по телефона, плачела и не можела „да говори 4 много добре“. Свидетелят я посетил на следващия ден и тя му показала, че двата и „предни зъба от ляво“ са избити. Споделила, че са избити от удар в лицето от съседа „Н.“ П.. Свидетелят разказва още, че баба му имала оток от лявата страна на лицето, била доста уплашена и разтроена. Знае, че в резултата на инцидента, баба му ходила на зъболекар и на психолог. Изпитвала затруднения при хранене, имала проблеми с кръвното налягане.

В показанията си св.П.а /съпруга на ответника/ разказва, че не е присъствала на инцидента между ищцата и съпруга й, но е разбрала от съсед за това и е гледала запис от монтираната на входната им врата камера. Свидетелката потвърждава за влошените взаимоотношения между страните, датиращи още от 2013 г. От друга съседка разбрала, че Ц. й е показала „две малки зъбчета“, но когато я видяла лично няколко дни след инцидента, според свидетелката ищцата била в добро състояние. Според свидетелката, от записите на камерата не се вижда съприкосновение между ищцата и съпруга й.

Ищцата го замерила с предмет и скъсала поставена от него картина във входа, а той й направил забележка.

В показанията си св.М. разказва, че с ищцата са съседи. Видяла я на следващия ден, след инцидента. Била подута и имала кръвонасядания на лявата страна на лицето.