Решение № 94 от 09.07.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Поморие, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100552 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.М. С., против Т. Б. Т. от гр.Поморие.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, за установяване по отношение на ответника на вземане на ищеца в размер 5 176.28 лв., представляващо платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗГО), за щети по лек автомобил „Дачия“ с рег. № ... и лек автомобил „Пежо“ с рег. № ..., от пътнотранспортно произшествие (ПТП), възникнало на 09.06.2021 г., в общ.Несебър, вина за което имала ответника, управлявал при ПТП лек автомобил „Алфа Ромео Жулиета“ с рег. № ..., застрахован при ищеца по ЗГО, като ответникът напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 20.02.2023 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 30/23.02.2023 г., по ч. гр. дело № 83/2023 г. по описа на РС – Поморие.

Претендират се от ищеца и разноските по делото, както и тези по заповедното производство.

Ответникът се представлява по делото от особен представител адв.В. К., назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е подал отговор, с който предявеният иск е оспорен като допустим, но неоснователен, при изложени в отговора подробни съображения в подкрепа на застъпеното становище.

1

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Негов процесуален представител – адвокат, представя писмена молба, с която не възразява по даване ход на делото в отсъствието на ищеца, поддържа исковата молба и заявената с нея претенция и моли същата да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.

Особеният представител на ответника също не се явява в съдебно заседание, депозира писмена молба, с която поддържа отговора на исковата молба и застъпеното с него становище за неоснователност на иска.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.

По делото е приложено ч.гр.дело № 83/2023 г. по описа на РС – Поморие, в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 30/23.02.2023 г., с която е разпоредено ответникът Т. Б. Т. да заплати на заявителя и ищец сумата 5 176.28 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за щети от ПТП възникнало на 09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.02.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 703,60 лв., представляваща разноски по делото.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в съответствие с указанията на заповедния съд, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът предявява настоящата претенция за установяване на вземането си, която е допустима.

По съществото на претенцията от фактическа страна съдът намира следното.

По делото е представен препис от протокол за ПТП № 1760762/10.06.2021 г., съставен от младши автоконтрольор в РУ – Несебър, ОДМВР - Бургас, съгласно отразяването в който на 09.06.2021 г., около 14.55 ч., на път І-9, км.178, община Несебър, е настъпило ПТП, при което ответникът Т. Б. Т., като водач лек автомобил „Алфа Ромео Жулиета“ с рег. ..., не спазва дистанция и удря движещият се пред него лек автомобил „Дачия“ с рег. № ..., който отскача и удря спрелия пред него автомобил лек автомобил „Пежо“ с рег. № ..., като е допуснато ПТП с материални щети и ответникът е напуснал мястото на произшествието.

Видно от представения препис от наказателно постановление № 21-0304-00589/18.06.2021 г., издадено от началник сектор в РУ – Несебър, ОДМВР – Бургас, на ответника са наложени административни наказания за извършените на 09.06.2021 г.,нарушения на правилата на ЗДвП.

Съгласно представеното по делото писмо до ищеца от РУ – Несебър, ОДМВР – Бургас, наказателното постановление е връчено на ответника на 05.01.2022 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 20.01.2022 г.

Установява от представения по делото препис от застрахователна полица № BG/03/120003306405, че по време на ПТП ищецът е бил в застрахователно правоотношение с П. П. Ч., собственик на управлявания от ответника автомобил, по застрахователен договор за застарховка „Гражданска отговорност“, със срок на покритие от 02.12.2020 г. до 2

01.12.2021 г.

Във връзка с ПТП при ищеца била образувана преписка по щета № 471020212103599, препис от материалите по която е представен по делото, по която преписка ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 683.88 лв., за увредения автомобил Пежо“ с рег. № ... както и застрахователно обезщетение в размер на 4 492.40 лв., за увредения автомобил „Дачия“ с рег. № ..., или общо обезщетение в размер на исковата претенция от 5 176.28 лв.

Извършените от ищеца плащания безспорно се установяват от представените по делото преписи от платежни нареждания от 21.06.2021 г. и 22.11.2021 г.

По делото е прието като доказателство неоспореното заключение на вещото лице инж.Ж. Г.

С. по изготвената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът изцяло кредитира като пълно, ясно и обосновано, съгласно което заключение на процесната дата 09.06.2021 г., управляваният от ответника автомобил „Алфа Ромео Жулиета“ с рег. ... се е движил по главен път І-9, Е 87, като около 14.55 ч., се намирал на км. 178, с посока на движение към гр.

Бургас. По същото време пред него са се намирали лек автомобил „Дачия“ с per № ... и лек автомобил „Пежо“ с per № .... Произшествието е възникнало в светлата част на денонощието, когато видимостта се счита за неограничена в правия пътен участък. Преди произшествието лекият автомобил Дачия се е намирал в полезрението на водача Т., но той е пропуснал момента в който лекият автомобил е намалил скоростта си и е бил в процес на спиране, като няма данни ответникът Т. да е употребил спирачки и управляваният от него автомобил се ударил в спиращия лек автомобил „Дачия“, който от удара се преместил напред и ударил спрелия пред него лек автомобил „Пежо“. Произшествието е било предотвратимо ако водачът Т. се е движел на безопасна дистанция, която би му позволила да спре зад лек автомобил „Дачия“ при конкретните пътни условия. След ПТП водачът Т. напуснал местопроизшествието. Съгласно заключението описаните от вещото лице увреждания по автомобилите от ПТП кореспондират с механизма на произшествието и от техническа гледна точка се намират в причинно - следствена връзка с процесното ПТП. Действителната стойност на щетите по лек автомобил „Пежо“ с per № ..., определена по експертна оценка, според вещото лице е в размер на 694 лв., а тази на щетите по лек автомобил „Дачия“ с per № ... е в размер на 4435.54 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато водача е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

В производството безспорно се установи, че ищецът застраховал по риска „Гражданска 3 отговорност“ управляваният от ответника лект автомобил за периода от 02.12.2020 г. до 01.12.2021 г.

Безспорно се установи и виновно противоправно деяние от ответника при управление на застрахования автомобил в периода на действие на застрахователния договор, както и настъпването на имуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с това деяние, съставляващо административно нарушение, за което ответникът е санкционииран с влязло в законна сила накацателно постановление.

Съгласно чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, при причинени вследствие ПТП имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР работи на територията, на която е настъпило произшествието и изпълняват дадените им указания.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че ответникът след произшествието е напуснал същото, поради което според съда е възникнало регресното право на ищеца - застраховател по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение, ето защо искът е установен по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Относно възражението на особения представител за недължимост на лихви върху платеното застрахователно обезщетение, поради липса на покана към ответника за доброволно изпълнение, следва да се отбележи, че със заявлението си по чл.410 ГПК, както и в настоящото производство ищецът не е предявил претенция за лихви по чл.84 от ЗЗД, а претендира такива от предявяване на иска, който момент съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, е момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер 1512.41 лв., в това число 103.60 лв., заплатена държавна такса, 408.81 лв., възнаграждение на особен представител, 400 лв., депозит за възнаграждение на вещо лице и 600 лв., адвокатско възнаграждение.

В тежест на ответника следва да се възложат и разноските на ищеца в заповедното производство в размер 703.60 лв.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Поморие, бул.„П.К.Яворов“, № 40, вх.2, ет.3, ап.2, представляван по делото от особения представител адв.В. К., че дължи на „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр.София, ул„Позитано“, № 5, представляваноот изпълнителните директори Н. Д. Ч. и ...в ..., чрез пълномощника и съдебен 4 адресат адв.М. С., сумата от 5 176.28 лв. (пет хиляди сто седемдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, за щети по лек автомобил „Дачия“ с рег. № ... и лек автомобил „Пежо“ с рег. № ..., от пътнотранспортно произшествие, възникнало на 09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2023 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 30/23.02.2023 г., по ч. гр. дело № 83/2023 г. по описа на РС – Поморие.

ОСЪЖДА Т. Б. Т., ЕГН **********, да заплати на „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК 000694286, сумата от 1512.41 лв. (хиляда петстотин и дванадесет лева и четиридесет и една стотинки) представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Т. Б. Т., ЕГН **********, да заплати на „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК 000694286, сумата от 703.60 лв. (седемстотин и три лева и шестдесет стотинки), представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 83/2023 г., по описа на РС – Поморие.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

5