Решение № 1427 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330113308 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявен от ищеца Д. Д. Г., ЕГН **********, гр. ********, ул. „*********“ № *** против С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. „*********“ № *** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2330 лв.- обезщетение за имуществени вреди – заплатени услуги за ЗД изследване на ************ и за изработване и поставяне на 2 ************ вследствие на причинени му на 27.08.2022 г. в гр. ******** чрез нанасяне на телесна повреда, изразяващи се в това, че по хулигански подбуди ответникът е счупил **********************, налагащо премахване на ******, поставяне на ****** и последващо ******* на ********** и поставяне на 2 ************ вследствие от причинени му на 27.08.2022 г. в ******** чрез нанасяне на средна телесна повреда, изразяваща се в това, че по хулигански подбуди ответникът е счупил **********************, налагащо премахване на ******, поставяне на ****** и последващо ******* на ********** и поставяне на ********, както и наличие на фрактурна линия в средната трета на *********, довело до ******** на *****, без които се затруднява ********** във фазата на ********* и *********** във фазата на *************** за ищеца, ведно със законна лихва от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане.

Претендират се и разноски.

Ищецът посочва, че на 27.08.2022 г. в град *******, ответникът му е нанесъл виновно телесна повреда, изразяваща се в това, че по хулигански подбуди е счупил **********************, налагащо премахване на ******, поставяне на ****** и 1 последващо ********* на ********** и поставяне на ********, както и наличие на фрактурна линия в средната трета на *********, довело до ******** на *****, без които се затруднява ********** във фазата на ********* и *********** във фазата на ***************.

За деянието ответникът е осъден като виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 във вр. с чл.129, ал.2, вр. ал. 1 НК по НОХД *****/2023 г. по описа на РС – ******** и му е наложено наказание лишаване от свобода.

Твърди, че ответникът му е причинил множество физически и психически страдания, като за продължително време е претърпял физически болки от *************, бил е с ******* лице от *********, причинени от побоя, не е могъл да общува нормални. Освен неимуществени вреди се сочи, че се претърпени и имуществени такива за отстраняване на последиците от причиненото му, като се сочат извършените манипулации и тяхната стойност, като 110 лв.за ЗД изследване на ************ и 2200 лева за ******** и поставяне на 2 ************.

Моли се иска да се уважи. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва да е причинил на ищеца множество физически и психически страдания, както и имуществени вреди в размер на 2330 лева. Оспорва стойността на ********* услуга, посочена във фактурата, като твърди, че същата е завишена.

Оспорва авторството на представената фактура, като сочи, че е създадена за целите на настоящото производство.

Във второто по делото съдебно заседание ответникът заявява, че признава иска по основание и размер, като от ищеца е поискано да се постанови решение при признание на иска.

Съдът е уважил искането и е постановил, че ще се произнесе с решение, съобразно направеното признание на иска.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати имуществени вреди вследствие на причинена му телесна повреда, установена с влязло в сила споразумение по образуваното НОХД.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за 2 постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск.

Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в първото и единствено по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.

Ответникът изрично заявява, че не претендира разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 46,60 лв. – държавна такса върху уважения иск за присъждане на имуществени вреди.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. „*********“ № *** да заплати на Д. Д. Г., ЕГН **********, гр. ********, ул. „*********“ № *** сумата от 2330 лв.- обезщетение за имуществени вреди – заплатени услуги за ЗД изследване на ************ и за изработване и поставяне на 2 ************ вследствие на причинени му на 27.08.2022 г. в гр. ******** чрез нанасяне на телесна повреда, изразяващи се в това, че по хулигански подбуди ответникът е счупил **********************, налагащо премахване на ******, поставяне на ****** и последващо ******** на ********** и поставяне на 2 ************ вследствие от причинени му на 27.08.2022 г. в ******** чрез нанасяне на средна телесна повреда, изразяваща се в това, че по хулигански подбуди ответникът е 3 счупил **********************, налагащо премахване на ******, поставяне на ****** и последващо ****** на ********** и поставяне на ********, както и наличие на фрактурна линия в средната трета на *********, довело до ******* на *****, без които се затруднява ********** във фазата на ********* и *********** във фазата на *************** за ищеца, ведно със законна лихва от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. „*********“ № *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 46,60 лв.- държавна такса върху уважения иск за присъждане на имуществени вреди.

Решението е постановено на основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/П/___________

4