Решение № 133 от 22.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Росица Г. Дапчева като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Частно наказателно дело № 20252100200591 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Образувано е въз основа на писмо от Министерството на правосъдието на Република България, към което е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., за иницииране на производство за признаване и изпълнение на територията на Република България на Съдебно решение-присъда № 02 Ls 303 Js 137212/21 от 05.03.2022 г по наказателно дело на районен съд - Аугсбург , Германия , влязло в законна сила на 25.03.2022г,с което *** гражданин Р. Г. Д. , ЕГН:**********, е осъден на едно общо наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода за кражба с оръжие в реална съвкупност с непозволена търговия с упойващи вещества в немалко количество.

В съдебно заседание прокурорът от БОП пледира, че в случая не са налице условията за признаване и изпълнение на посочения в удостоверението съдебен акт. Посочва, че в случая са налице, визираните в чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ ,тъй като към момента на получаване на съдебния акт в българския съд за изтърпяване са останали по–малко от 6 месеца,което било основание за отказ да се признае и изпълни наложното от компетентните немски власти наказание "лишаване от свобода" на *** гражданин Р. Д..

Защитата пледира ,че са налице основанията предвидени в специалния закон за признаване и изпълнение на присъдата на Германия.Липсвали основания за отказ,като доизтърпяването на присъдата в България от осъденото лице би било изцяло в негов интерес.

Бургаски окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и становището на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящето производство е по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като съдът е 1 сезиран с искане относно решаване на въпроси, свързани с изпълнение на присъда, постановена от съд на държава член на ЕС срещу български гражданин.

Осъденото лице Р. Г. Д. е роден на ********г в гр.Б.,живее в България,настоящ адрес : с . Д., общ.Средец, ж.к.*** № ***, вх.***, ет.***,ЕГН:**********,***,осъждан многократно в България.

По отношение на Р. България като изпълняваща държава е било издадено Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Същото е относимо към влезлия в сила съдебен акт – присъда 02 Ls 303 Js 137212/21ОТ 05.03.2022 г, по наказателно дело на районен съд Аугсбург,Германия , влязло в законна сила на 25.03.2022г, който представлява съдебен акт по смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съдебният акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на съвета на ЕС от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, така и изискванията на Приложение 1 от българския ЗПИИСАННЛСМВЛС,като видно от справка за постоянен и настоящ адрес компетентен да разгледа съдебното производство е Бургаски окръжен съд.

С присъда № 02 Ls 303 Js 137212/21 от 05.03.2022 г, по наказателно дело на районен съд - Аугсбург, Германия , влязло в законна сила на 25.03.2022г, *** гражданин Р. Г. Д. , ЕГН:********** е осъден на едно общо наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода за кражба с оръжие в реална съвкупност с непозволена търговия с упойващи вещества в немалко количество,за това,че:

1. На 02.11.2021 г. към 18:00 ч. обвиняемият Д. взел в служебните помещения на фирма Карщадт, Бюргермайстер-Фишер-Щрасе 6, 86150 Аугсбург, четири парфюма и дълги долни гащи на обща стойност 353,91 евро, за да задържи същите трайно за себе си без право.При извършването на деянието обвиняемият е носел със себе си, както е знаел и искал, в задния джоб на панталона си един джобен нож, който във всеки момент му е бил под ръка и готов за използване.

2. На 02.11.2021 г. към 21:40 ч. обвиняемият съхранявал съзнателно и умишлено 3,61 грама марихуана, 39 хапчета Екстази и 15,28 грама метамфетамин в жилището на *** 9, 86179 Аугсбург, за да реализира печалба чрез последваща препродажба.Марихуаната съдържала активна съставка между 11,0 - 17,1% тетрахидроканабинол (ТНС), Екстази съдържал такава от 35,9% метилендиоксиметамфетаминова (МDМА) основа, а метамфетаминът такава от 58,0% метамфетаминова основа.Задържаните упойващи вещества съдържали общо 0,598 грама ТНС, 5,374 грама МDМА-основа и 8,862 грама % метамфетаминова основа като чиста активна съставка.

Поради това Д. е признат за виновен за кражба с оръжия в реална съвкупност с непозволена търговия с упойващи вещества в немалко количество съгласно член 1, алинея 1 във връзка с Приложение I, II към ЗУВ, член 29а, алинея 1 № 2 на ЗУВ, член 242, член 244, алинея 1 № 1а, член 53 от НК.

С горепосочената присъда първоначално наложеното наказание на Р.Д. е условно осъждане.С Решение по същото наказателно дело ,влязло в законна сила на 2

13.01.2023г,районен съд Аугсбург е отменил условното отлагане на изпълнението на наказанието и определил наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца да се търпи ефективно.Видно от приложеното удостоверение т.2.4./стр.76/ наказанието ще бъде изтърпяно на 16.10.2025г

Съдът отчете,че двете деяния по които Д. е признат за виновен и осъден съответстват на българския наказателен закон,а именно на чл.194 ал.1 от НК и на чл.354а ал.1 предл.4 НК и съставляват престъпления, независимо от разликите , основните им признаци на съставите съвпадат.

Не се нарушава принципа "ne bis in idem" и не е изтекла давността както по немското, така и по българското законодателство.

Осъденото лице не се намира на българска територия, но в друга държава, членка на ЕС и изрично е пожелал да търпи в Р. България наложеното му наказание от чужд съд. Не са налице и възрастови ограничения по отношение на наказателната отговорност.

От удостоверение по чл. 4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС изрично се установява, че осъденият е участвал в наказателното дело, по което е бил признат за виновен и осъден на ЛОС от районния съд в гр. Аугсбург, Р. Германия.

В случая обаче наказанието е започнало да се търпи от Р.Д. на територията на Р.

Германия, като видно от удостоверението се касае за остатък на изтърпяване по-малък от 6 месеца,което представлява пречка да се уважи молбата на осъдения,съгласно чл.15 ал.1 т.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Видно от приложеното удостоверение по чл.4 / т.2.4.стр.76/ наказанието ще бъде изтърпяно към 16.10.2025г. Към момента на получаване на съдебния акт от компетентния съд за признаване и изпълнение - пред Окръжен съд Бургас като компетентен съд на 14.05.2025г,а пред Софийски градски съд първоначално на 05.05.2025г., до изтърпяване изцяло на наказанието, оставащия период е по-малък от 6 месеца.В този смисъл към дата 16.10.2025г,когато следва да изтърпи изцяло наказанието си Д., остава за изтърпяване срок по-малък от 6 месеца,която законова предподтавка е посочена като основание за отказ от признаване и изпълнение на чужда присъда-пр.аргумент чл.15 ал.1 т.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Съдебните актове,с които се признават решенията на издаващата държава целят да се продължи изпълнението на наложеното с присъдата на издаващата държава наказание на територията на изпълняващата държава с цел по-лесна социална интеграция на осъдения в изпълняващата държава,която в конкретния случай е държава по неговото местоживеене и присъствие на семейството.Правилно законодателят е преценил,че ако срокът ,който остава е по-малък от 6 месеца от момента на получаване на съдебния акт в изпълняващата държава до фактическото предаване на осъденото лице,при евентуално въззивно обжалване ,оставащото време от 3-4 месеца е недостатъчно да изпълни целите на изтърпяване и постигане на пълна интеграция на осъденото лице в изпълняващата държава.Предвид горното това основание е залегнало като основание за отказ ,съблюдавайки постигане пълноценно целите на изпълнение на наказанието.

Предвид гореизложеното налице е основание за отказ за признаване на присъдата, 3 предвиден в чл. 15 ал.1 т.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съдът приема, че така направеното предложение от прокурор от прокуратура Аугсбург не следва да бъде уважавано, съответно не следва да бъде приета за изпълнение оставащата част от наложеното наказание на *** гражданин Р. Г. Д. , ЕГН:********** с присъда № 02 Ls 303 Js 137212/21ОТ 05.03.2022 г, по наказателно дело на районен съд - Аугсбург,Германия , влязло в законна сила на 25.03.2022г,с което *** гражданин, е осъден на едно общо наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 15 ал.1 т.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът

РЕШИ:

ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Съдебно решение – присъда № 02 Ls 303 Js 137212/21ОТ 05.03.2022 г, по наказателно дело на районен съд Аугсбург, Германия , влязло в законна сила на 25.03.2022г,с което *** гражданин Р. Г. Д. , ЕГН:********** е осъден на едно общо наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода за кражба с оръжие в реална съвкупност с непозволена търговия с упойващи вещества в немалко количество.

Да се уведоми осъденото лице Р. Г. Д. за постановеното решение чрез прокуратурата на издаващата държава,както и издаващата държава и Министерство на правосъдието.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаския апелативен съд в 14-дневен срок .

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

4