Решение № 9584 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9584 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело № 20241110167452 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ за признаване за установено, че В. Н. К. дължи на „Д.З.“ АД сумата 160,01 евро/312,95 лева – главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета №************ по договор за имуществена застраховка за търговски обект магазин „Л.Д.“ ЕООД за причинени имуществени вреди на 27.07.2022 г. в ***********, представляващи счупено ляво крило (стъкло) на плъзгаща врата, ведно със законна лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №33409/2024 г. по описа на СРС.Ищецът твърди, че вземането произтича от встъпването му като застраховател по имуществена застраховка в правата на застрахования срещу делинквента-ответник, след изплащане на обезщетение по договор за имуществена застраховка за сумата 312,95 лв. – стойност на счупено стъклено крило/врата. Вредите са настъпили в резултат от виновно и противоправно поведение на длъжника - на 27.07.2022 г. в *********** е отнел противозаконно вещи от магазина, като при бягството е счупил лявото крило (стъкло) на плъзгаща се входна врата. Сочи, че за това е в образувано нак. дело, приключило със споразумение по НОХД №5591/2023 г. по описа на СРС.

Ответникът, чрез особен представител, оспорва иска по основание и размер с доводи, че няма данни за повреждане на чуждо имущество при реализираната кражба в който смисъл са представените от ищеца документи, в т.ч. споразумението по нак.дело, искане за оценка на вреди, констативен протокол от оглед, ликвидационни актове, които са относими за друго застрахователно събитие; евентуално платеното е при липса на основание, доколкото в представената по делото полица има само подписи за застраховател.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Общият фактически състав по чл. 410, ал.1, т. 1 от КЗ, правопораждащ суброгационното право на застрахователя на риска по имуществената застраховка включва няколко елемента: наличие на имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото застраховано лице, настъпил застрахователен риск или съществуващо основание за ангажиране гражданската отговорността на увреждащото лице към собственика на увреденото имущество по силата на чл. 45 ЗЗД или сл. ЗЗД по време, място и начин твърдян в искова молба, плащане от застрахователя към застрахования на дължимо застрахователно обезщетение. Тези обстоятелства, както и размера на вредите от конкретното застрахователно събитие следва да се установят от ищеца.

Видно от застрахователна полица № ********** от 30.09.2021 г. по застраховка „Всички рискове на имуществото и прекъсване на дейността“, сключена между ищцовото дружество „Д.З.“ АД, като застраховател, и „Л.Д.“ ЕООД, като застрахован, със срок на застрахователно покритие от 02.10.2021 г. до 01.10.2022 г., сред застрахованите активи са дълготрайни материални активиоборудване, климатизация и подобрения по сградите, извършени от застрахования за негова сметка, и краткотрайни материални активи -стоки, пари в каса и стъкла, находящи се в търговски обекти и складове на застрахования.

Съгласно застрахователния договор застрахования има самоучастие в размер на 250 лева от всяка щета по всички покрити рискове. Застрахователната полица, в която е обективиран застрахователния договор, с което е изпълнено изискването за форма (арг. чл. 344, ал. 1 КЗ), представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните с оглед обективираните в застрахователната полица волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. При това е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Всички рискове на имуществото и прекъсване на дейността“.

За установяване на елементите от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД по делото ищецът представя – Протокол № 542 от 11.05.2023 г. по н.о.х.д. № 5591/2023 г. по описа на СРС, 8 състав. От предметното му съдържание се установява, че на 11.01.2023 г. между прокурор при СРП, подсъдимия В. Н. К. и служебния защитник на последния, на основание чл. 384, ал. от НПК е било сключено споразумение за решаване на съдебното производство по н.о.х.д. № 5591/2023 г. по описа на СРС, 8 състав, пр. пр. № 38299/2022 г. по описа на СРП, ДП № 1519/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР, съгласно което подсъдимият В. Н.

К . e признат за виновен за това, че на 27.07.2022 г.,около 19:00 часа в ***********, от търговски обект – магазин „Л.Д.“ отнел чужди движими вещи – един брой парфюм марка „Benetton Colors Purple“, 80 мл. на стойност 45,99 лева, един брой парфюм марка „Karl Legerfeld Fleur Orch“, 50 мл. на стойност 69,99 лева и един брой парфюм марка „Burbbery Weekend“, 100 мл. на стойност 119,99 лева, всички стоки на обща стойност 235,97 лева, собственост на „Л.Д.“ ЕООД, от владението на М.А.И., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието било извършено при условията на опасен рецидив престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б” от НК. Причинените от престъплението съставомерни имуществени вреди –стойността на отнетите вещи, са възстановени. Споразумението има последиците на влязла в сила присъда на 11.05.2023 г.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, в т. ч. актовете на районния съд по гл. 28 и гл. 29 от НПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на 2 дееца. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. Зачита се деянието на ответника, причинната връзка между него и вредите. Присъдата в частта досежно размера на вредите, ако са елемент от фактическия състав на престъплението, формира сила на присъдено нещо и е задължително за гражданския съд, като е противопоставимо на всички, а не само на участниците в наказателното производство (в този смисъл тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 53/02.11.1981 г. по н.д. № 41/1981 г. на ОСНК на ВС; решение № 55/30.05.2009 г. по т.д. № 728/2008 г. на ВКС, І т.о..; решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010 г. на ВКС, І т.о.; решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.

№ 411/2010 г. на ВКС, ІІ т.о .).

Съдът намира, че в настоящия случай от така ангажираните доказателства не се установява деянието и неговото авторство. Действително, чрез присъдата на наказателния съд се изяснява, че на посочените време и място ответникът е бил в тъговския обект и е отнел неправомерно вещи, но не е удостоверен правнорелевантния факт, че ответникът е причинил счупено ляво крило (стъкло) на плъзгаща врата в магазина. Този въпрос не е бил предмет на обвинението и на наказателното производство, като друго би било, ако се касаеше за взломна кражба или обвинение по чл. 216 НК (повреждане на чужда вещ), нито е описано увреждане на стъкло. При това положение съдът приема, че не е доказано, че ответникът е причинил твърдяната вреда на застрахованото лице, както и че е налице причинно-следствена връзка между действията му и увреждането.

Авторството на деянието, изразяващо се в счупването на стъклото на вратата не се установява и от останалите писмени доказателства, като гласни доказателства не са поискани. С тези съображения съдът счита исковата претенция за недоказана и неоснователна.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.З.“ АД, с ЕИК:*************, срещу В. Н.

К., с ЕГН:**********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, за признаване за установено, че В. Н. К. дължи на „Д.З.“ АД сумата 160,01 евро (312,95 лева) – главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета №************ по договор за имуществена застраховка за търговски обект магазин „Л.Д.“ ЕООД за причинени имуществени вреди на 27.07.2022 г. в ***********, представляващи счупено ляво крило (стъкло) на плъзгаща врата, ведно със законна лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №33409/2024 г. по описа на СРС.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3