Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 76 от 30.01.2013, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
124/2010
Подписан
30.01.2013

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

13

Година

25.02.2011 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.13

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Славея Топалова

Й. Г. Я.

Ангел Фебов Павлов

Прокурор:

Димитрина Делчева като разгледа докладваното от

Георги Стоянов Милушев

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20105100600295 по описа за

2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №8 от 11.11.2010 год., постановена по НОХД №1077/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Д. С. М. с ЕГН **********, за виновен в това,че: 1.На 23.07.2010 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив свождал към съвкупление Й. К. Н. с ЕГН ********** от гр.Сливен и В. Р. М. с ЕГН-********** от гр.Сливен, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на две лица, поради което и на основание чл.155, ал.5, т.З и 5, във вр. с ал.З, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."а" и "б", във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, както и ГЛОБА в размер на 15 000 лева. В периода от м.януари 2010 година до 23.07.2010 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, приел и транспортирал отделно лице-В. Р. М. с ЕГН ********** от гр.Сливен, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, поради което и на основание чл.159г, във вр. с чл.159а, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."а" и "б", във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 години, както и на наказание „глоба” в размер на 30 000 лева. В периода от м. март 2010 година до 23.07.2010 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, приел и транспортирал отделно лице-Й. К. Н. с ЕГН ********** от гр.Сливен, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, поради което и на основание чл.159г, във вр. с чл.159а, ал.1,във вр. с чл.29, ал.1 ,б."а" и "б ,във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, го e осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, както и на наказание „глоба” в размер на 30 000 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия едно общо наказание, най-тежкото от трите, а именно: "лишаване от свобода" за срок от 6 години, както и „глоба” в размер на 30 000 лева. На основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е постановил така определеното най-тежко наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален "строг" режим. На основание чл.59, ал.1 от НК, от така определеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА", считано от 30.07.2010 год., а на основание чл.59, ал.2 от НК и 24 часовото задържане, считано от 23.07.2010 год. по Заповед с рег.№ 277 на ОД"МВР"-Кърджали, както и задържането му с Постановление на РП-Кърджали от 29.07.2010 год. На основание чл.53, ал.1, б."а" от НК е отнел в полза на държавата - 1 бр.лек автомобил марка "Деу Тико" с ДК № К 6974 АР - на съхранение в ОД на МВР гр.Кърджали. На основание чл.53, ал.2, б."б" от НК е отнел в полза на държавата 120 лв. - придобити чрез престъплението, като е постановил останалите веществени доказателства, приобщени по делото да се върнат на собственика Д. С. М. Осъдил е ´одсъдимия М., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на КРС, направените по делото разноски в размер на 69.50 лв.

Недоволни от така постановената присъда са останали прокурорите по делото, които в протеста си твърдят, че присъдата е неправилна - постановена при явна несправедливост на наложените наказания. Считат, че извършените от подсъдимия деяния се отличават с изключително висока степен на обществена опасност, която не е преценена при определяне на наказателната му отговорност и това е довело до налагането на санкция, очевидно несъответстваща на извършеното и недостатъчна за постигане целите на наказанието. Намират, че подсъдимият е следвало да понесе наказателна отговорност, съобразена с изключително високата степен на обществена опасност на извършените престъпления на дееца, както и с общественото значение на водения наказателен процес, предвид ангажираността на обществото с проблемите, които пораждат този род престъпни посегателства. Ето защо считат за справедливи и адекватни на извършените от Д. М. престъпления, следните наказания, определени след допустимото от чл.58а, ал.1 от НК - намаляване с една трета: по първото обвинение за престъпление по чл. 155, ал.5, т.3 и 5 във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1,6.„а" и „б" от НК, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието да бъде увеличено на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 години и 6 месеца, както и ГЛОБА в размер на 15 000 лв.; по второто обвинение за престъпление чл.159г във вр. с чл.159а, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, 6.„а" и „б" от НК, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието да бъде увеличено на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 години, както и ГЛОБА в размер на 60 000 лв. и КОНФИСКАЦИЯ на цялото имущество, установено като собственост на Д. М. - лек автомобил марка „Мерцедес" с ДК № К 2051 АТ, лек автомобил марка „Ваз" с ДК № К 3843 АВ, 1/2 дружествени дялове в „Дженар" ООД гр.Пловдив и парична сума в размер на 244 лева, последната установена и иззета от подсъдимия в хода на досъдебното производство; по третото обвинение за престъпление чл. 159г, във вр. с чл.159а, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, 6. „а" и „б" от НК, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието да бъде увеличено на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 години, както и ГЛОБА в размер на 60 000 лв. и КОНФИСКАЦИЯ на цялото имущество, установено като собственост на Д. М. - лек автомобил марка „Мерцедес" с ДК № К 2051 АТ, лек автомобил марка „Ваз" с ДК № К 3843 АВ, 1/2 дружествени дялове в „Дженар" ООД гр.Пловдив и парична сума в размер на 244 лева, последната установена и иззета от подсъдимия в хода на досъдебното производство. На основание чл.23, ал.1 от НК да бъде определено общо най-тежко наказание измежду отделно наложените, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 години, както и ГЛОБА в размер на 60 000 лв. и КОНФИСКАЦИЯ на цялото имущество, установено като собственост на Д. М. - лек автомобил марка „Мерцедес" с ДК № К 2051 АТ, лек автомобил марка „Ваз" с ДК № К 3843 АВ,1/2 дружествени дялове в „Дженар" ООД гр.Пловдив и парична сума в размер на 244 лева, последната установена и иззета от подсъдимия в хода на досъдебното производство. В съдебно заседание, представителя на окръжна прокуратура, поддържа протестта.

Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимия Д. М. , който чрез защитниците си обжалва същата. Искането е да се отмени изцяло присъдата по НОХД №1077/2010 год. на Кърджалийския районен съд, като се постанови нова такава, с която наказанието му бъде намалено под предвидения законов минумум за повдигнатите му обвинения, в съответствие с редакцията на чл. 58а НК, действуващ до 06.04.2010 год. В съдебно заседание тримата защитници поддържат жалбите като единодушно твърдят, че наказанията са завишени, и че следва да се приложи разпоредбата на чл.58а в редакцията й преди изменението. Доста пространно излагат съображения за материално правния характер на тази норма, грешното становище на представителя на прокуратурата за нея и надеждите си, че съдът ще следва да наложи наказания под предвидения от закона минимум и по трите повдигнати обвинения на подсъдимия М., както относно наказанието „лишаване от свобода”, така и относно глобите.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в протеста и жалбите, на основание чл.313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протеста е неоснователен.

Първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл.373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани нови доказателства. От признанието на подсъдимия и събраните на досъдебното производство доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

През м. януари 2010 год. свидетелката В. Р. М. от гр.Сливен, пристигнала в гр.Кърджали с намерение да проституира. Запознала се с подсъдимия Д. С. М., за когото знаела, че се занимава със сводничество. Свидетелката М. и подсъдимия се уговорили той да намира клиенти, с които тя да прави секс, като си поделят наполовина платената от клиента сума. Подсъдимият определил сумата за сексуалните услуги - 60 лв. за един час и 100 евро за цяла нощ. Уговорката включвала подсъдимият да осигурява превозването на св.М. до местата, където тя ще прави секс със съответния клиент. Първоначално св.М. отседнала във вила, собственост и ползвана от подсъдимия Д. М., а по-късно заживяла на квартира в апартамент, находящ се в гр.Кърджали, кв."Веселчане". Още на следващия ден след пристигането на св.В. М. в гр.Кърджали, подсъдимият Д. М. й осигурил клиент за платен секс. Съобразно уговорката им, през следващите месеци подсъдимият намирал клиенти за платен секс и транспортирал св.В. М. до конкретното място, управлявайки някой от собствените му автомобили - лек автомобил "Деу Тико" с per. № К 6974 АР или лек автомобил "Мерцедес" 190 Д с per. № К 2051 АТ. Най-често клиентите наемали стая в хотел в гр.Кърджали или в гр.Момчилград като подсъдимият отвеждал М. до съответния хотел, а понякога и до домове на клиенти. Обикновено клиентите плащали предварително парите за сексуалната услуга на подсъдимия Д. М. и по-рядко заплащали на св.В. М., след което тя предавала половината от сумата на подсъдимия. Така за времето от м. януари 2010 год. до 23.07.2010 год. подсъдимият Д. С. М. намерил около 80 (осемдесет) клиента за платен секс и ги свързал със св. В. М. като я превозвал с описаните автомобили до съответните места. Заплатените от клиентите пари за сексуалната услуга подсъдимият и св.В. М. разделяли по равно.

През м. февруари 2010 год. свидетелката Й. К. Н. от гр.Сливен, пристигнала в гр.Кърджали и заживяла на квартира в апартамент в кв."Възрожденци". По-късно се преместила в апартамент в кв."Веселчане", където по същото време живяла и свидетелката В. М. Скоро сред пристигането си в гр.Кърджали, свидетелката Й. Н. се запознала с подсъдимия Д. С. М. и разбрала, че се занимава със сводничество. През м. март 2010 год. свидетелката Й. Н. решила да проституира в гр.Кърджали. Предложила на подсъдимия Д. М. да й намира клиенти за платен секс, с което той се съгласил. Двамата се уговорили подсъдимия Д. М. да взема от клиентите за секс със св.Й. Н. по 60-70 лв. за един час, а за цяла нощ - 200 - 300 лв., а впоследствие да си разделят получените суми. Според уговорката им, подсъдимият намирал клиенти за секс със св.Й. Н. и я превозвал с личният му лек автомобил "Деу Тико" с per. № К 69 74 АР до хотели в гр.Кърджали или гр.Момчилград, където клиентът наемал стая. Понякога подсъдимият транспортирал свидетелката Н. до самите домове на клиентите. Най-често последните плащали на подс.Д. М. предварително сумата за сексуалните услуги, по- рядко заплащали на свидетелка‗а Й. Н. Последната и подсъдимият си разделяли по равно парите, заплатени за извършените от нея сексуални действия. По този начин за времето от м. март 2010 год. до 23.07.2010 год. подс.Д. С. М. осигурил около 20 (двадесет) клиента за платен секс със свидетелката Й. Н., транспортирал я с лек автомобил до съответния клиент, като всеки път разделял с нея получената сума.

На 23.07.2010г. около 20.00 - 21.00 часа свидетелите Х. Ю. М. и Д. Х. Ф. се срещнали пред бл.12 в кв."Възрожденци" гр.Кърджали. Двамата решили да наемат две момичета за платен секс и с тях да прекарат вечерта в жилището на св.Х. М., намиращо се в посочения бл.12 на кв."Възрожденци". Свидетелят Х. М. се свързал по мобилния телефон със свидетеля К. С. М. и го помолил да намери две проститутки за него и приятеля му Джунейт Фаик. К. М. телефонирал на мобилния телефон на подсъдимия Д. С. М. и му казал, че двама негови приятели ще го чакат до 12-ти блок в кв."Възрожденци". Подсъдимият казал на К. М., че ще отиде до местото с таксиметров автомобил "Тико". Веднага след това Д. М. се свързал със свидетелките В. Р. М. и Й. К. Н., казал им, че е намерил клиенти за тях и им заръчал да го чакат в близост до квартирата им, от където ще ги вземе с лекия си автомобил "Тико". Управлявайки лекия автомобил "Деу Тико" с per. № К 69 74 АР, подсъдимият М. отишъл при св.В. М. и св.Й. Н. Последните се качили в автомобила и подс.Д. М. ги превозил до бл.12 в кв."Възрожденци", където чакали свидетелите Х. М. и Джунейт Фаик. Всеки от тях платил на подсъдимия по 60 лв., за един час секс със свидетелките. След това отишли със св.В. М. и св.Й. Н. в жилището на св.Х. М. и правили секс с тях. След като свидетелките М. и Н. осъществили съвкупления със св.Х. М. и св.Джунейт Фаик, те напуснали дома на свидетеля М. След това се намесват органите на реда.