Решение № 5481 от 27.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5481 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110102526 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба на „З. Д. Е.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С......., представлявано от Й. Ц. председател на Съвета на директорите и Р. Б. - изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител К. Н. – юрисконсулт срещу ЗД “Б. И.” АД, БИК *********, гр. С......, представлявано от С. П. и К. К., чрез юрк. Ц. Д., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 643.40 лв.

(шестстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500863820/21.09.2021 г., образувана във връзка с ПТП настъпило на 13.09.2021 г., в района на гр.

Велинград, с включени ликвидационни разноски, в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху претендиралите суми от датата на завеждане на исковата молба – 16.01.2025 до пълното изплащане на сумите и мораторна лихва в размер на 238.87 лева (двеста тридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), за периода от 27.12.2021 г., денят, следващ изтичането на 30дневния срок от датата на получаване на втората поканата за доброволно изпълнение, до 13.01.2025 г., денят на подаване на исковата молба в съда.

Ищецът твърди, че на 13.09.2021 г., в района на гр. Велинград, ул, „Юндолска“, на паркинга на хотел „Е.“, е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦЦИ“ с per. № * **** **, вследствие на което са нанесени вреди на МПС марка „Пежо“, модел „806“ с per. № ** **** **, собственост на А. М. Л.. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1585588/13.09.2021 г., видно от който поради движение с несъобразни с пътните условия скорост, водачът на МПС с per. № * **** ** губи контрол над автомобила, като се отклонява вдясно от платното за движение и удря последователно четири автомобила, паркирани един зад друг, в т.ч. МПС с per. № ** **** **. Между „ЗД Е.“ АД и собственика на увредения лек автомобил марка „Пежо“, модел „806“ с per. № 1

** **** ** има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100430044/31.08.2021 г., валиден към датата на процесното ПТП. Сочи че във връзка с настъпилото застрахователно събитие към ЗД „Е.“ АД е предявена претенция под № 0500863820/21.09.2021 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица.

Нанесените имуществени вреди са описани в протокол за оглед и оценка на щети от 21.09.2021 г. Видно от приложеното банково извлечение, на 20.10.2021 г., застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, в размер на 628.40 лв., по сметка на правоимащото лице. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, за ищеца възниква право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Към момента на реализиране на ПТП, гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника. Ето защо на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, ищецът има право на регрес срещу застрахователя на виновния водач за платеното от дружеството застрахователно обезщетение, в размер на действителните вреди и обичайните разноски. С регресна покана, ведно с щетата в оригинал, ищецът е отправил покани към длъжника да плати. Поканата е получена но към настоящия момент ответникът не е изплатил претендиралата сума. Ето защо моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на МПС „Мерцедес” с per. № ******* Оспорва механизма на ПТП. Оспорва застрахования при него автомобил да е участвал в твърдяното ПТП. Сочи че същото е станало по вина на водача на застрахования при ищеца автомобил. Прави възражение за съпричиняване.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. II КЗ.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;

2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

В тежест на ответника е било да докаже въведените с отговора на 2 исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на водача на МПС „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦЦИ“ с per. № * **** ** .

Не е спорно в настоящото производство, че ответникът е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със собственика на МПС марка МПС марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦЦИ“ с per. № * **** **, валидна към датата на процесното ПТП.

Страните не спорят и че към датата на ПТП за „Пежо“, модел „806“ с per.

№ ** **** ** има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100430044/31.08.2021 г., във връзка която е била образувана щета

№ № 0500863820/21.09.2021 г., и изплатено застрахователно обезщетение в размер 628,40 лв., за което е представено по делото платежно нареждане от 20.10.2021 г.

Спорните въпроси в настоящото производство се концентрират върху механизма на ПТП, участието на застрахования при ответника водач и наличието на съпричиняване.

По отношение на механизма.

За изясняване на механизма на ПТП и участниците в него е изслушано и прието заключението на съдебно-автотехническа експертиза, и са разпитани свидетелите А. М. Л. и В. Г. П.

От свидетелските показания които съдът кредитира като пълни, подробни, логични и съответни на останалия доказателствен материал и от заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, пълно и обективно се установява, че на 13.05.2021 г., около 02:20 часа, лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с рег.

№ *******, управляван от В. Г. П. се движи по бул. „Хан Аспарух“, с посока от ул. „Байрон“ към ул. „Георги Бенковски“. В района пред Спа хотел „Е.“ водачът губи контрол над управлението на превозното средство, отклонява се вдясно и реализира ПТП с паркираните перпендикулярно автомобили един от които е и лек автомобил „Пежо“, модел „806“ с per. № ** **** **.

Свидетелката заявява В. Г. П. заявява, че не е свикнала да кара кола „автоматик“ и се е засилила при което причинила ПТП с паркираните автомобили.

При това положение виновен за настъпването на ПТП е водачът на „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с рег.№ *******, която е нарушила правилото на чл. 20, ал.1 и ал.2 ЗДВП според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

В. Г. П. е следвало да съобрази че управлява автомобил, който и е непознат, с автоматична скоростна кутия с която тя не е свикнала да работи.

Следвало е да съобрази че управлява в тъмната част на денонощието и да избере такава скорост която да и позволи да контролира управляваното от нея МПС.

По отношение на размера на вредите.

Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото 3 определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.

Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

Действителният размер на щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ е сумата от 1150,68 лв.

Доколкото в настоящия случай се претендира сума в по-нисък размер искът следва да се уважи до претендирания размер.

Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.

По отношение на законната лихва.

На уважаване подлежи и акцесорния иск за законната лихва като се установява наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

По отношение на възражението за съпричиняване.

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.

От доказателствата по делото не се установява водачът на л.а „Пежо“, модел „806“ с per. № ** **** ** да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Автомобилът е бил паркиран извън пътното платно на отреденото за това място.

По разноските.

При този изход на спора право на разноски ищецът на когото му се следват разноски в размер на 310 лева които следва да му бъдат възстановени.

На ищеца се следват и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева определени от съда.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-и състав, РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С....., представлявано от С. П. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на „З. Д.

Е.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С......., 4 представлявано от Й. Ц. - председател на Съвета на директорите и Р. Б. изпълнителен директор, на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 643.40 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500863820/21.09.2021 г., образувана във връзка с ПТП настъпило на 13.09.2021 г., в района на гр. Велинград, с включени ликвидационни разноски, в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху претендиралите суми от датата на завеждане на исковата молба – 16.01.2025 до пълното изплащане на сумите и мораторна лихва в размер на 238.87 лева (двеста тридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), за периода от 27.12.2021 г., денят, следващ изтичането на 30-дневния срок от датата на получаване на втората поканата за доброволно изпълнение, до 13.01.2025 г., денят на подаване на исковата молба в съда.