Решение № 48 от 02.07.2021, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Тополовград , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20202320100214 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът СТ. Г. Г. твърди, че на 13.03.2014 г., срещу него е образувано изпълнително дело № 20142330400337/2014 г. по описа на СИС при РС – Я. със взискател О.Я., разпределено на ДСИ П.С.. Изпълнителния титул е акт за установяване на задължения № 1159/28.05.2013 г., влязъл в законна сила от 26.08.2013 г. за дължими местни данъци, такси и лихви в общ размер на 1973,49 лева. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, която е връчена чрез залепване на уведомление. След което са описани в исковата молба поредица от изпълнителни действия, извършени от ДСИ, касаещи налагането на запор върху банкови сметки на длъжника, като са предприети и други изпълнителни действия – справки за трудов договор, описи на движими вещи.

След като длъжника е узнал, че срещу него има образувано изпълнително дело на 15.10.2017 г., е упълномощил адв.В.К. да извърши необходимите проверки по него, и последната е получила призовка за насрочен опис и е подала молба за отсрочването му. Твърди се, че по делото е установено, че длъжника има банкова сметка в ТБ“Д“ АД и с постановление от 04.07.2019 г.

ДСИ С. е наложила запор върху банковата сметка на длъжника, като съобщението за наложения запор е било връчено на лицето А.М., въпреки че 1 към този момент длъжника е имал упълномощен адвокат, който да го представлява по делото. След налагане на запора на 05.08.2019 г. банката е уведомила ДСИ, че на 24-07.2019 г. е блокирала банковата сметка на Г. до размера на запорираната сума, а на 31.07.2019 г. от неговата сметка по сметката на ЯРС е преведена с преводно нареждане сумата от 2896,46 лева представляваща пълния размер на задължението. В молбата си банката изрично е уведомила ДСИ, че преведената сума е с произход постъпили средства с наредител ДФ“Земеделие“, като текста за произход на средствата е изпълнен със специално удебелени букви за да се отличава от останалия текст на молбата.

Твърди се, че въпреки уведомлението за произход на средствата и наличната константна съдебна практика, че средствата от субсидиите са несеквестируеми по смисъла на чл.444, т.8 от ГПК, ДСИ С. не е върнала сумата на длъжника, а е постановила определение с което е наредила на банката да преведе сумата от 12,43 лева – останал неплатен остатък от задължението. Банката отново е уведомила ДСИ, че са превели още 12,50 лева и в тази молба е посочила произхода на средствата с наредител ДФ“Земеделие“. Въпросните средства са били преведени на взискателя О.Я. въпреки, че са били несеквестируеми и върху тях не е могло да бъде насочено принудително изпълнение. Поради това се твърди в исковата молба, че действията на ДСИ са незаконосъобразни и в нарушение на т.13 от ТР № 2/26.06.2015 г. по Тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че след като ДСИ е била уведомена от трето задължено лице – банката за произхода на средствата, то за нея възниква задължението да зачете несеквестируемостта и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената сума. Именно това задължение се твърди, че ДСИ С. не е изпълнила, а напротив последната е изплатила сумата на взискателя и е прекратила изпълнителното дело поради погасяване на задължението.

Поради което се претендира на основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.441, ал.1, предл.2-ро от ГПК да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено МП да заплати на ищеца сумата от 2908,96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение на ДСИ П.С. при СИС към РС – Я. изразяващо се в извършване на изпълнение върху несеквестируеми вземания по смисъла на 2 чл.444, т.8 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2019 г./момента на увреждането – превеждане на сумата по сметката на ДСИ/, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание пълномощника на ищеца подържа изцяло иска и претендира за неговото уважаване с всички законни последици. В писмени бележки, след приключване на съдебното дирене, пълномощника е доразвил подробно тезата си, като за първи път в хода на съдебното производство в тези писмени бележки възразява по доклада по делото, като твърди, че същия не е с необходимото законово съдържание при положение, че в с.з. по същество от 02.06.2021 г., пълномощника на ищеца не е направил никакви възражения по доклада и това е видно от самия протокол от с.з.

Ответника МП - София е подал писмен отговор в който не оспорва допустимостта на исковата молба, но изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

Твърди се, че не са налице кумулативно посочените в чл.49 от ЗЗД предпоставки за уважаване на предявеният иск, тъй като не е налице противоправно деяние от ДСИ, напротив процесуалните действия са законосъобразни, наложения запор върху вземане по сметка в банка на ищеца е правилен и законосъобразен, тъй като ДСИ е спазила реда за налагането му, предвиден в чл.507 и сл. от ГПК, като изрично е указала на третото лице, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от обезщетения, пенсии, детски добавки и всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер. Твърди се, че въз основа на запорното съобщение, третото лице в случая банката, следва да проведе изпълнение само върху секвестируемите такива. За това и именно банката е тази която е следвало да съобщи на съдебния изпълнител срока и реда по чл.508, ал.1 от ГПК, причините за неизпълнението ако се касае за несеквестируеми средства, т.е. твърди се, че третото лице е това което извършва преценка дали може да се осъществи принудително изпълнение и да се запорират средствата на длъжника. Също така, твърди се, че въпросните средства предоставени от ДФ“Земеделие“ не могат да бъдат определени като целеви, след превеждането им по банковата сметка на ищеца те загубват публичния си характер и върху тях може да се насочи принудително изпълнение, до 3 колкото не е предвидена забрана в нормативен акт.

Също така, в писмения отговор ответника твърди, че ищеца въпреки че е можел да обжалва насочването на изпълнението върху имущество което смята за несеквестируеми, не е направил това и сам е допуснал да бъде увреден, а закона не допуска обезщетение по чл.49 от ЗЗД когато вредите са резултат на пасивното поведение на увредения. В тази връзка се прави възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на ищеца в размер на 100 %.

В писмения отговор се твърди също, че липсва вина, причинноследствена връзка, а липсва и вреда която да е доказана от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

За това се претендира неоснователност и недоказаност на исковата претенция и отхвърлянето й изцяло.

В случай, че се приеме иска за основателен се прави възражение за размера на претендираните вреди, който е недоказан.

Претендира се и отхвърляне на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, за която се твърди, че неправилно е определена началната дата.

В съдебно заседание ответника, чрез своя процесуален представител подържа изложените в писмения отговор възражения, като доразвива последните и претендира за отхвърляне изцяло на исковата претенция и съответно в случай на уважаването й, претендира да бъде уважен предявения обратен иск срещу третото лице – помагач ДСИ П.С..

Третото лице – помагач ДСИ П.С. в представения писмен отговор по чл.131 от ГПК оспорва както главния, така и предявения обратен иск и твърди, че те са напълно неоснователни и недоказани. В писмения отговор се твърди, че ДСИ е изпълнила добросъвестно задълженията си, като е извършила разпределение на процесните суми и преводи на последните по сметките на взискателя, преди да бъде уведомена от „Търговска банка Д“ АД за произхода на средствата и за факта, че те са с наредител ДФ „Земеделие“.

Твърди се, че в нито един момент ДСИ не е действала умишлено в нарушение 4 на служебните си задължения, поради което се претендира отхвърляне на главния иск като неоснователен, а от там и на обратния като такъв. В писмения отговор се твърди също, че ДСИ е в трудови правоотношения с МП и в отношенията между работодателя като ищец по обратния иск и работника като ответник имат действие разпоредбите на чл.203 – 206 от КТ и разпоредбата на чл.54 от ЗЗД е неприложима, тъй като в конкретния случай дори да е налице вреда, тя не е причинена умишлено, не е в резултат на престъпление, нито е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения, т.е. не са налице основания отговорността да се ангажира по гражданския закон.

Предвид изложеното се претендира отхвърляне на обратния иск като неоснователен и недоказан и присъждане разноските по делото на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в минимален размер.

В с.з. третото лице – помагач се явява лично, заедно с пълномощника си и подържат изложените в писмения отговор мотиви, като доразвиват последните и претендират отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.03.2014 г., срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20142330400337/2014 г. по описа на СИС при РС – Я. с взискател О.Я., разпределено на ДСИ П.С.. Изпълнителния титул е акт за установяване на задължения № 1159/28.05.2013 г., влязъл в законна сила от 26.08.2013 г. за дължими местни данъци, такси и лихви в общ размер на 1973,49 лева.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение, която е връчена чрез залепване на уведомление. След което са извършени поредица от изпълнителни действия от ДСИ, касаещи налагането на запор върху банкови сметки на длъжника, като са предприети и други изпълнителни действия – справки за трудов договор, описи на движими вещи. На 15.10.2017 г., длъжника е упълномощил адв.В.К. видно от адвокатското пълномощно приложено към изпълнителното дело, да го представлява и защитава по изп.д.

№ 377/2014 г. срещу О.Я.. На 14.11.2017 г., последната е подала молба за отсрочване на насрочения за 15.11.2017 г. опис на движими вещи. На 19.06.2019 г., е подадена молба от взискателя с вх.№ 10268 с която на 5 основание чл.56а, ал.3, т.9 от ЗКИ се претендира ДСИ да направи справка в ЕИС на БНБ за номерата на банковите сметки на длъжника. Въз основа на тази молба е направена такава справка и е установено, че на 05.05.2017 г. е открита нова разплащателна сметка на името на длъжника в Търговска банка Д АД. С постановление от 04.07.2019 г. ДСИ С. е наложила запор върху банковата сметка на длъжника, като съобщението за наложения запор е било връчено на 15.07.2019 г. на лице от домакинството на длъжника - А.М., съжителстващ с майката на длъжника. На 04.07.2019 г. е изпратено и запорно съобщение от ДСИ до третото задължено лице – Банката, което е получено на 24.07.2019 г., в което изрично е записано „запора не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от обезщетения, пенсии, детски добавки и всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер“.

Посочено е също, че на основание чл.508 ал.1 и 2 от ГПК, Банката е поканена в едноседмичен срок да изпълни задълженията си по този текст и на основание чл.508 ал.3 от ГПК, ако не се оспорва задължението ДСИ нарежда да бъдат внесени дължимите суми по сметка на ДСИ. Въпреки поканата в запорното съобщение до третото задължено лице да изпълни задълженията си по чл.508 ал.1 и 2 от ГПК, няма данни Банката да е направила това в едноседмичен срок от връчване на запорното съобщение. Липсва по изпълнителното дело изпратено съобщение от Банката по чл.508 ал.1 от ГПК.

На 31.07.2019 г., Банката е превела сума в размер на 2896,46 лева с преводно нареждане рег.№ 103714815/31.07.2019 г., по сметка на РС – Я.. На 01.08.2019 г. с писмо изх.№ 8851 до ДСИ при РС-Я. входирано в РС-Я. с вх. № 12551/05.08.2019 г., Банката е уведомила ДСИ, че на 24.07.2019 г. е блокирала сметката на длъжника до размера на запора, а на 31.07.2019 г. е превела горепосочената сума по сметка на РС-Я.. В това писмо действително с подчертаване на текста е изписано „Уведомяваме Ви, че преведената сума е с произход постъпили средства с наредител - Държавен Фонд Земеделие“.