Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 329 от 18.11.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 435/2021
Вид
Протокол № 329
Подписан
18.11.2022
В сила
18.11.2022
Състав
Румяна Панталеева, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 329 гр. Варна, 17.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора И. Хр. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600435 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..

Жалбоподател-подсъдим М. К. К., редовно призован, явява се лично и с адв.М. Д. Я. от АК – ДОБРИЧ, надлежно упълномощен и приет от съда от преди. адв.И. Т. от АК - ВАРНА , уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, уведомил е предварително съда относно причините за отсъствието си и моли делото да бъде разгледано.

Частния обвинител А. К., редовно призована, явява се лично.

Вещите лица д-р К. Д. К. и А. М. Ц. , редовно призовани, явяват се лично.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

АДВ.Я.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Ч.ОБВ.А. К.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото и като взе предвид, че по делото следва да се извършат действия по разследването, изразяваща се в изслушване на експертизата, назначена в предходно съдебно заседание

1

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 435/2021 година по описа на Апелативен съд – Варна.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещите лица.

В.Л.Д-Р К. Д. К.: - Със снета по делото самоличност.

В.Л.А. М. Ц.: - Със снета по делото самоличност.

Предупредени за наказателната отговорност по чл.291, ал.1 от НК.

Обещават да дадат заключение по съвест и разбиране.

На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по експертизата, изготвена за нуждите на въззивното производство.

В.Л.Д-Р К. К.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме депозирали. Изготви ли сме го след поредно освидетелстване на лицето и запознаване с допълнителната медицинска документация, която беше представена след изготвяне на първата СППЕ. В днешно съдебно заседание нямаме основания за корекция на даденото заключение.

В.Л.А. Ц.: - Поддържам заключението.

ПРОКУРОРЪТ: - Моля да кажете няколко думи за тази вторична полза от ситуацията, която е подчертана във Вашето закрлючение, предполагам това е психологическата част от изследването. Как да го разберем това, в какъв смисъл, че човек подсъзнателно разглежда проблема и решаването му, да разбираме ли, че подсъдимия по някакъв начин не иска да излезе от тази ситуация, в която е поставен в следтвие на този инсулт.

В.Л.Ц.: - Всъщност тази ситуация в момента за него е удачна и затова съм го писал това нещо в настоящата експертиза, т.к. вторичната полза от ситуацията е когато има един проблем, изследваното лице има проблем и той го задържа вътре в себе си за да получи допълнителни ползи от въпросната ситуация. В случая получава съчувствие, получава подкрепа и всъщност е описано по този начин. От там е възможно да идва неговото агравиращо поведение, точно така е, възможно е от там да идва, т.к. агравацията представлява усилване на вече съществуващо, преекспониране.

2

Следва да се уточни и факта, че освидетелствания М. К. се е фиксирал доста върху факта, че баща му и дядо му са починали от инсулт и всъщност той се е фиксирал върху всеки един сигнал, който тялото му изпрати и понеже е по-тревожен към настоящия момент, по-емоционално лабилен е възможно да усилва самото преживяване въпреки, че то като харатер и интензитет може да не е толкова силно, но съобразно неговата емоционална лабилност той ги засилва тези неща.

В.Л.Д-Р К.: - И тези неща се засилват не толкова по друг механизъм , а да получава медицинска помощ за състоянието си. Медицинска помощ за да бъде по-добре здравословно, защото той соматизира своите психични травми, когато психиката е тревожна тя усилва телесните симптоми.

В.Л.Ц.: – Всъщност неговото ниво на функциониране към настоящия момент, ако мога да направя едно сравнение, все едно е в болница, но е в къщи.

В.Л.Д-Р К.: – Един хоспитализъм се получава. Когато дълго време държим едни болни в болница те имат термина хоспитализъм, т.е. те живеят в болница и са си болни там. При него той живее в дома и е болен в този дом.

Той няма потребността социална ангажираност да промени този статут.

ПРОКУРОРЪТ: – Да кажете малко повече за възможността да отключи някаква криза, за агресия при него и в какъв аспект може дабъде тази агресия, може ли да посегне отново ?

В.Л.Д-Р К.: - Автоагресия и и агресия. Агресията винаги и тревожността винаги са двупосочни. Никога не можем да кажем дали ще бъде само автоагресия или агресия, но ние сме го отчели по тестовете.

И другото което е, трябва да го отчетем по простата причина, че има органика. Органиката винаги, т.е. инсулта е органично заболяване, органиката винаги води до повишаване на агресивната готовност и застойност. При органиката всичко става по-бавно, по-застойно и повтарящо се. Така, че когато има агресия тя не се изчерпва едномоментно, а може да продължи във времето.

ПРОКУРОРЪТ: – Можем ли да изключим евентуално опасност за госпожа К., т.к. при миналото изследване тя беше казала нещо в този смисъл, но сега не видях ?

3

В.Л.Д-Р К.: – Ние си позволихме отново да разговаряме с госпожа К., макар, че нямахме задачата, но искахме да отчетем наистина реалните фактори. В семейството те са разделени в момента на два различни етажа в дома и това, което беше предния път на нас ни направи особено силно впечатление сега вече беше овладяно. Отношението на М. към нейната дъщеря, което сега е канонизирано към значителна степен, което в края на краищата е добрата страна.

Другото, което забелязахме при освидетелстването едно, че няма никаква динамика, абсолютно никаква динамика на подобрение на основното му заболяване и на психичните мзу проблеми, които произтичат. Има едно леко влошаване в такъв смисъл, че той вече на два пъти, не са наблюдавани, но са чути едни падания, които напълно е възможно да развие така наречената травмена епилепсия при лицето, които вече са забелязани. Те не са наблюдавани в разгърнат вид припадъците, но той е намерен на земята. Сега тя първо няма медицинските знания, но и второ може самия факт, че има затруднения в движенията, да е причина за едно такова падане, но може и да е в резултат вече на настъпване повишаване на гърчовата готовност на мозъка. Може да се направи ЕЕГ и да се види има ли активно огнище. Но активното огнище никога не корелира с клиниката на припадъка. Такава корелация няма, може да има огнище, но пък да няма припадъци, може да няма огнище, но да има много припадъци.

Ч.ОБВ.А. К.: – Нямам въпроси към вещите лица.

АДВ.Я.: – Няма ли обективни начини за установяване на травмена епилепсия посредством нива ензими определени в кръвта или някакви други специфични вещества ?

В.Л.Д-Р К.: – Ензими няма как да се изследват, изследват се с компютърна томография, това са образните диагностики, компютърна графия и ЕЕГ. Както отговорихме на уважаоемия апелативен прокурор дори и да установим огнище ние не можем да бъдем 100 % сигурни, че това огнище ще колерира със зачествяване на гърчова готовност.

АДВ.Я.: - А тази динамика, която посочихте, че е в застой, а не в процес на подобряване, дори до известна степен е налице влошаване вляе ли на възможността да ръководи постъпките си, т.е. тази възможност да разбирам, че е почти липсваща към момента?

4

В.Л.Д-Р К.: – Екзекутивните му функции, т.е. предвиждането на последиците от собственото поведение при него в момента са абсолютно разградени.

АДВ.Я.: – Т.е. като крайно обобщение от Ваша страна този човек в състояние ли е да ръководи поведението си и постъпките си към настоящия момент или не ?

В.Л.Д-Р К.: – Не, в момента не.

АДВ.Я.: – Това състояние дългосрочно ли е, краткосрочно ли е, как бихте го определили Вие ?

В.Л.Д-Р К.: – Ние при предната експертиза казахме, че ние си имаме медицинските критерии за обследване на тази органика в рамките до една година. Ние сме направили това до една година. Сега и ТЕЛК, който е прегледал лицето също е дал един срок от две години. След две години ще се проверят нещата как ще се развият. Но и наблюдаващите лекари, от двата амбулаторни листа, приложени към настоящото дело не отчитат подобрение към настоящия момент на неговите както психични, така и неврологични симптоми.

АДВ.Я.: – В тази връзка, според Вас, необходимо ли е и в какъв период от време следва да се извърши ново изследване за да се установи има ли снижение, има ли увеличение на тези функции ?

В.Л.Д-Р К.: – Не мога да кажа какъв период, но може би след година, ако е необходимо, чисто хипотетично. Това не е вече в нашата област, ако има нужда от такова ще се прецени от юристите, а не от лекарите.

На нъпроси на съда: – Изводът, че е налице разстройство на съзнанието, което пречи на подсъдимия да ръководи постъпките си, към настоящия момент е категоричен. Категорично и това разстройство на съзнанието е продължително. Към настоящия момент виждаме стациониране, застой на състоянието, което сме видели преди шест месеца. Но в медицината нищо не е крайно. Той провежда и адекватно лечение от специалисти, и ние като лекари, на нас ни се иска да настъпи по–голямо подобрение в неговото състояние - емоционално, психическо, волево.

ПРОКУРОРЪТ: – В този смисъл до колкото разбирам, страда ли подсъдимия понастоящем от такова психично заболяване, което не подлежи 5 на възстоновяване, примерно да кажем деменция, искам да кажа, че той няма деменция, няма нещо, което да го влошава за в бъдеще и да го обрича на доживотна невменямесот ?

В.Л.Д-Р К.: – Не, той няма деменция, няма такова нещо. Първо на нас наистина ни се иска да настъпи повече подбрение. Говорим за личностно функциониране, защото е много по-добре за една личност да е здрава. Може и да има подобрение.