Решение № 298 от 25.08.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Невена Грозева

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Н. Ив. Панчева като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200434 по описа за 2023 година

Касационното производство е образувано по жалба на адв.Виолета В. от АК София – служебен защитник на подсъдимия П. М. С. против въззивно решение № 92/06.03.2023г. на Апелативен съд София, постановено по ВНОХД № 855 / 2022 г.

В касационната жалба са заявени с цифровото им посочване, основанията за касационна проверка, регламентирани в чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Словесно е заявено и оплакване за нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, допуснато с неправилното осъждане на подсъдимия, вместо да бъде оправдан, като се твърди, че деянието му е несъставомерно. Наведените съображения, с които е обосновано второто касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК - съществени нарушения на процесуалните правила, са свързани с оплакване за липса на съвкупен доказателствен анализ, изолирано обсъждане на отделните доказателства – гласни и писмени, без дължимото им съпоставяне и внимателна проверка, съгласно изискването на чл.107, ал.5 от НПК, превратно и в нарушение на чл.107, ал.3 от НПК съобразяване само на тези, които разобличават подсъдимия, но не и на доказателствата, които го оправдават. Твърди се, че апелативният съд не е отчел обстоятелството, че обвинителната теза е основана само върху показанията на крайно заинтересованата свидетелка М.Г., като в същото време е игнорирал в оценъчната си дейност тяхната непоследователност и вътрешна противоречивост, пораждащи съмнения в достоверността им. Явната несправедливост на наказанието 1 касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е заявено без конкретни съображения, с общо оплакване за несъответност на наказанието, понеже целите на същото, според касатора са постижими и с наказание в по-нисък размер. Искането, което се прави е за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, като алтернативно се поддържа искане за намаляване на наложеното наказание.

В съдебното заседание пред ВКС, подсъдимият С. не се явява, нередовно призован поради обстоятелството, че не е намерен на посочения по делото адрес и наказателното дело е разгледано при условията на чл.353, ал.3 НПК.

Служебният защитник - адвокат В. В. М. поддържа жалбата с изложените в нея доводи и отправени искания.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

По внесен срещу подсъдимия С. обвинителен акт, в Специализирания наказателен съд (закрит), е образувано НОХД № 1980/2019 г. по описа на съда. С постановена на 12.12.2021г. присъда подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за това, че в периода от неустановена дата през месец ноември 2016г. до 02.06.2017 г. в /населено място/, при условията на продължавано престъпление – осем деяния, осъществяващи различни състави на едно и също престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята и – да преведе в негова полза, по негово име и на името на различни лица – Е. М., Н. И., С. Т., З. И., С. Д., М. М. и К. Б. парични суми, с което причинил на М. Г. имотна вреда общо в размер на 5 794,50 лв., като деянието е било придружено със заплаха за убийство /при условията на чл.213а,ал.2,т.1 от НК/ и е било извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан на общо наказание от 9 години и 6 месеца лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК - престъпление по чл.214, ал.3, т.2 вр. с чл.214, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр с чл.213а, ал.2, т.1 алт.1, вр. с чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за което и във вр. с чл.54, ал.1 от НК е бил осъден на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 300лв, като съдът го оправдал частично само относно квалификацията – деянието по пункт седми да е извършено чрез заплаха за убийство и относно квалификацията, че отделните деяния на продължаваното престъпление осъществяват един и същи състав на престъпление, понеже, както приел в присъдата те осъществяват различни състави на престъплението по чл.214 от НК. С атакуваното пред ВКС решение, постановено по ВНОХД № 855/2022 г. по описа на Апелативен съд София, образувано по подадена от служебно назначения защитник на подсъдимия въззивна жалба, първоинстанционната присъда била изменена, в частта относно общия размер на причинената имотна вреда от 5 794,50 лв., като същата била намалена със 700 лв. до размер 2 от 5094,50 лв. В останалата част присъдата била потвърдена.

Решението на АС София е било съобщено на адвокат В. М. К. – назначена за служебен защитник (посочена в Уведомително писмо, л.696, НОХД с имена В. В. М. - К. – бел.ВКС), по реда на чл.340,ал.2 от НПК, на 08.03.2023г. Видно от положения щемпел на САС върху касационната жалба на адв.М. - вх. № 6686/22.03.2023 г., която по дадени указания на съдия от въззивния съд е приведена в съответствие с изискванията на чл.351, ал.3 от НПК, жалбата е подадена в законоустановения от чл.350, ал.2 от НПК срок и от процесуално легитимирана страна по чл.349, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.253, т.2 от НПК и срещу акт подлежащ на касационно обжалване на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което и същата е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Наведените в цялост касационни основания налагат приоритетното обсъждане на оплакванията за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, понеже материалната правилност на атакуваното решение и справедливостта на наложеното наказание предполагат възможност за обсъждане само при констатация за законосъобразно установени факти.

Внимателният прочит на контролираният съдебен акт дава основание за съгласие с релевираното в касационната жалба възражение, че аналитичната дейност на апелативния съд не съответства на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а събраните доказателства не са подложени на дължимата внимателна проверка.

С оглед предмета на делото, за най - същественото обстоятелство от предмета на доказване – мотивацията на св.Г. за извършените от нея парични преводи, е събрана противоположна по съдържание фактическа информация – чрез обясненията на подсъдимия и чрез показанията на св.Георгиева. Несъмнено е, че когато, както е в случая и както вярно е констатирал първостепенният съд „Доказателствата по делото са противоречиви“ (стр.14, стр.20, стр.22, мотиви към присъда), поради което и неразбираемо е изразеното от въззивната инстанция съгласие с извода на СНС, че „събраните по делото писмени и гласни доказателства са в основни линии непротиворечиви..“ (л.10,възз.решение), преценката за възприемане на едната или другата група доказателства за обективно достоверна и изграждането върху нея позицията на съда по релевантните факти следва да е ясно проследима, а извършването и стриктно подчинено на процесуалните изисквания за анализ и оценка – чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Респективно, тази аналитична дейност, свързана с оценка на фактически данни, установени от гласните източници предполага подлагане на всеки един от тях на внимателна проверка с оглед незаинтересованост, последователност, устойчивост на възприятията и тяхното възпроизвеждане, убедителност, вътрешна подреденост и съответствие с правилата на формалната логика, подкрепа от другите доказателства, без изброяването да е с претенции за изчерпателност. Особено внимателна преценка изискват фактическите данни, възпроизведени чрез гласни доказателствени средства - обяснения и разпит, депозирани от принципно заинтересовани от изхода на делото субекти – подсъдимият и пострадалото лице, когато както е в случая, фактическото изясняване е изцяло свързано с базираната в посочените източници 3 противоположна информация.

Извършеният на тази основа преглед на обективираната в решението аналитична дейност на въззивната инстанция не разкрива основание за съгласие, понеже не е съобразена с посочените процесуални изисквания.

И двете предходни инстанции, по начало правилно са идентифицирали основният спорен въпрос по делото – причината за направените от св.Г. парични преводи.

След като имущественият аспект в отношенията между подсъдимия и св.Г. и по-конкретно – датите, на които последната е извършвала парични преводи по указаните сметки на посочените адресати и размерът на сумите, както и обратните преводи към св.Г. и наредените от подсъдимия суми, които да и бъдат изплатени, не са спорни, а отделно и за всички тях е налице документално обезпечаване, с оглед предмета на делото - квалифицирано изнудване, същественият въпрос, по който позициите на двамата са останали противоположни, е именно мотивацията на св.Георгиева за преведените суми и начинът на формирането и – дали е в резултат на свободно упражнената от свидетелката воля или същата е била принудена да го стори, след като е била заплашена от подс.С. по очертания в обстоятелствената част на обвинителния акт начин – чрез отправените по телефона реплики с конкретно съдържание, свързано с увреждане живота и здравето на св.Георгиева и на нейни близки - дете и родители, както и със злепоставянето и чрез разпространение на видеоклип с интимно съдържание.

Въпреки правилното му идентифициране основният спорен въпрос по делото не е получил дължимия отговор, понеже убедителни съображения, че преводите са извършени вследствие съставомерно поведение на подсъдимия – психическо заплашително въздействие върху свидетелката Г., не могат да се изведат както от мотивите на първата инстанция, така и от въззивното решение.

Първоинстанционният съд, както се отбеляза, правилно е констатирал, че доказателствата по делото са противоречиви, но в аналитично доказателствената дейност, се е ограничил до подробен преразказ съдържанието на отделните източници и голословна, поради липсата съпоставителна оценка и ясно проследима оценъчна дейност констатация, че макар и подсъдимия и свидетелката да били в интимни, доверени отношения, подробно описани като съдържание и времетраене, включващо и инкриминирания период (л.23 – л.25, мотиви) и за които приел, че „ не може всички тези действия на свидетелката да се обяснят със заплахи..

“, същевременно заключил, че показанията на св.Г., приети за „непротиворечиви“ (л.25, мотиви), в частта относно това дали сумите посочени от обвинението са преведени от нея доброволно или по принуда, доказват обвинението.

Апелативният съд от своя страна, във въззивното решение, което е значително по обем, също е възпроизвел подробно съдържанието на гласните доказателствени източници и фактическата информация, свързана с преводите по осемте пункта на обвинението, но вместо дължимия анализ, с оглед изясняване на най-същественият по делото въпрос, е заместил същия от : - съгласие с извода на първата инстанция относно качеството на показанията на св.Г. и от своя страна преразказал фактическите положения, така както са съобщени от свидетелката (л.12 - л.21 и л.22 - л.30, възз.решение) и - от съгласие с 4 изявленията на самата свидетелка, че именно реалният страх, изпитван от нея и който заменил

„първоначално възникналите интимни чувства“

(л.17,възз.решение), манипулирането и до степен да действа без да ползва “логическо мислене“ (л.30, възз.решение) е и причината за нелогичното и поведение - да посещава нееднократно подсъдимия в затвора, включително и да осъществява свиждане с личен контакт, удължено по време и в което двамата били интимни, да се държи добре при свижданията и да му казва, “че иска да бъде с него и че и „дава крила да лети“ (стр.26,възз.решение). В обобщение съдът заявил пълното си доверие на съобщеното от пострадалата и поставил показанията и в основата на изводите си по фактите (л.31 възз. решение).