Решение № 390 от 26.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100605887 по описа за 2023 година С Присъда №230 от 04.05.2023 год., постановена по НЧХД №13980/21 год., 147-ми състав на Софийски Районен съд, е признал подсъдимия А. А. Б. от гр.София, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 07.04.2021 г., около 20:00 часа гр. Банкя, ул. ****, вход А казал унизителни за честта и достойнството на Г. Н. С.-А. думи:„**** “ - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото с частната тъжба обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.

Съдът със същата присъда е ОСЪДИЛ частния тъжител Г. Н. С.-А.

ЕГН ********** да заплати на А. А. Б. ЕГН:********** сумата от 500 лева – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪДИЛ е Г. Н. С.-А. ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по сметка на Софийски районен съд сумата 460 лева – направени разноски по делото за видео-техническа експертиза, както и 10 лева държавна такса по сметка на СРС, за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.

1

Против така постановения съдебен акт на СРС е постъпила въззивна жалба от частния тъжител Г. Н. С., чрез адв. Е. Б. - БлАК, с която изразява несъгласие с така постановената присъда, като я намира за незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Счита, че същата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като първия съд не е извършил всестранна оценка на релевантните факти и не е обсъдил подробно и задълбочено възраженията и доводите на пострадалото лице. В условията на алтернативност моли СГС да отмени първоинстанционната присъда, като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение или върне делото на първия съд за ново разглеждане. Претендира и направените разноски от доверителката си.

Частният тъжител Г. С. се явява в съдебно заседание лично и с повереник адв. Е. Б.. Поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения, като изрично насочва вниманието към същите. Пледира за постановяване на осъдителна присъда с прилагане института на чл.78а от НК.

В съдебно заседание пред Софийски градски съд, подсъдимия също се явява лично и с адв.Ж. Ж., като оспорват подадената жалба и напълно споделят изводите на първоинстанционния съд, мотивирали го да постанови оправдателна присъда. Изразява становище за недоказаност на частното обвинение. Защитата прави кратък доказателствен анализ. Моли въззивната инстанция да потвърди оправдателната присъда, като претендира и направените пред нея разноски.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и становището на страните и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, Софийски районен съд е събрал гласни, писмени и веществени доказателства по делото необходими за всестранното изясняване на делото – показанията на свидетелите К.С.И., П.И., М.Т., заключението на съдебно видео-техническа експертиза, свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Пред настоящата инстанция не е провеждано допълнително съдебно следствие, тъй като въззивната инстанция е счела, че са събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, от които делото да е изяснено 2 пълно и всестранно, както от фактическа, така и от правна страна и не са налице основания за промяна на приетите от първата инстанция фактически констатации.

Въз основа на съвкупния им анализ първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която напълно се възприема и от въззивната инстанция, съгласно която:

Частният тъжител Г. Н. С. и дъщеря й К.С.И. живеели в кооперация, находяша се в гр. Банкя, ул. ****, вход ****. В същата кооперация, в апартамент 19 живеел и подсъдимият А. А. Б. - роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан с ЕГН **********.

Между частния тъжител и дъщеря й, от една страна и подсъдимия, от друга, съществувал конфликт, който датирал от години, когато подс. А. Б. закупил апартамент във входа на кооперацията. От този момент Г. Н. С. и К.С.И. подавали множество жалби в съдебни и други институции. На 07.04.2021г. около 20.00 часа, Г. Н. С. се прибирала в жилищната си кооперация, заедно с кучето си. В същото време, дъщеря й К.С.И. слязла в мазето, което се намирало на етаж -1 на кооперацията, за да си вземе ските.

Слизайки към мазето, св. И. се срещнала по стълбището с жената, живееща на съпружески начала с подс. А. Б.. Последната носела два куфара и се прибирала към апартамента си. От нея св. И. разбрала, че асансьорът не работи. Докато св. И. била в мазето в същото време подсъдимия Б. влязъл в кооперацията, носейки куфар и чанта. След като св. И. излязла от мазето, намирайки се на площадката на етаж -1, чула блъскане по асансьорната врата на ниво 0 и чула как подсъдимият Б. казва на висок глас: „ сега ****, сега ще ви избия всичките“. Св. И. нямала видимост към ниво 0, но разпознала гласа на подс. Б.. В този момент на площадката на ниво 0, между входната врата и стълбите, се намирала частната тъжителка Г. Н.. Св. И. нямала видимост към майка си или подсъдимия, като не чула майка си Г. Н. да говори каквото й да е, а възприела единствено думите на подсъдимия. Тъй като св. И. знаела, че майка й се намира някъде по стълбите, извадила мобилния си телефон, включила го на режим „видеозапис“ и последвала подс. Б. от ниво 0 нагоре по стълбите. Майка й Г. Н. се опитала да я спре. Св. И. настигнала подс. Б. на стълбищната площадка пред ап.9, който се намирал между 2 и 3 етаж, където живеел св. П.И., изпълняващ длъжността домоуправител. Подс. Б. позвънил 3 на звънеца му и домоуправителят излязъл пред входната си врата. В същото време, Г. Н. С. се качвала по стълбището към ап.9. Св. И. насочила мобилния си телефон към подсъдимия с думите да повтори това, което е казал. Подс. Б. казал на св. И. да се маха, да гледа майка си и кучето, след което я изблъскал по стълбите.

Изложената фактическа обстановка обосновано първоинстанционния съд е приел за установена въз основа на събраните по делото доказателства: гласните, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели К.С.И., П.И., М.Т., веществените доказателства и доказателствени средства, справка за съдимост на подсъдимия, както и заключението на назначената по делото видеотехническа експертиза.

Подробно и задълбочено първия съд е обсъдил и поставил в основата на приетата фактическа обстановка показанията на св. И., които изясняват протичането на събитията на инкриминираната дата. Съдът внимателно е анализирал показанията на тази свидетелка, предвид обективно установената лична заинтересованост и пристрастност на същата, произтичаща от една страна, че тя е дъщеря на частния тъжител, а от друга налице влошени отношения между подсъдимия и частната тъжителка и дъщеря й – св.И., с давност от 2012 г.. При оценката на горепосочените свидетелски показания съдът е изхождал единствено от утвърдените в съдебната практика и признати от теорията критерии – тяхното вътрешно съдържание и логическа издържаност. За да прецени достоверността им, съдът правилно е подложил на преценка съответствието им с несъмнено установени други обективни данни, чието изясняване не е зависело от волята на нито една от страните в конфликта. Потвърждаването или оборването на определени свидетелски показания от другите доказателства по делото е от решаващо значение за тяхната достоверност. При оценката на показанията на св. И. обосновано е посочил, че в основната си част същите са неубедителни и противоречащи на нормалната житейска логика и в противоречие с други обективни находки по делото. Задълбочено съдът е посочил при техния анализ, че на процесната дата, намирайки се на ниво -1 в жилищната кооперация, свидетелката е дочула подсъдимият, който се намирал на ниво 0 на сградата, да изрича думите: „Сега ****. Сега ще ви избия всичките“. Изрично св. И. е заявила, че нямала пряка видимост към ниво 0, не е видяла подсъдимия, нито майка си, но твърди, че е разпознала гласа на подсъдимия. Същевременно била 4 категорична, че не е възприела никакъв разговор или размяна на реплики между частния тъжител и подсъдимия, нито изричането на каквито и да е други думи както от майка си, така и от подсъдимия. Нещо повече, св. И. е заявила, че не е възприела и факта, частният тъжител и подсъдимият да са били в непосредствена близост един до друг, позволяваща на майка й да възприеме думите на подсъдимия. Единственото, което св. И. е посочила в съдебно заседание пред СРС е обстоятелството, че е знаела, че майка й се намира „някъде по етажите“, поради което е направила заключението, с оглед влошените отношения с подсъдимия, че думите му са насочени именно към майка й.

Обосновано съдът е посочил, защо не кредитира показанията на свидетелката в тази им част и не ги ползва при формирането на фактическите си изводи.

Правилно първостепенния съд, въз основа на събраната доказателствена съвкупност е заключил, че нито свидетелката И., нито което и да е друго лице са възприели лично поведението на подсъдимия, изказаните от последния реплики, да са спор или закани между него и частната тъжителка. Не са установени и косвени доказателства в тази насока.

С необходимото внимание са обсъдени показанията на домоуправителя - св. П.И., пред входната врата на когото се е отправил подсъдимия, непосредствено след евентуалното изричане на инкриминираните реплики, последван от св. И. и частната тъжителка. От неговите показания е установено, че частната тъжителка и подсъдимия са се карали пред жилището му, но не може да посочи детайли.

С необходимата прецизност районният съд е коментирал назначената и изготвена видео-техническа експертиза на предоставения от домоуправителя П.И. видеозапис от охранителните камери на площадката на пред входната врата на кооперацията на ниво - 0, както и видеозапис от камера, поставена на етаж 3, пред апартамент 9, собственост на домоуправителя. Отчетено е обстоятелството, че видеозаписите и на двете камери не съдържат звуков файл.

От кредитираното с доверие заключение и изложено от експерта е установена хронологията на влизанията и излизания от обхвата на камерите на процесните лица в случая – подсъдимия, ЧТ, свидетелите И. и И..

5

Подробно в мотивите към атакуваната присъда контролирания съд е посочил какво се вижда от приложените записи, което въззивната инстанция не счита за необходимо да преповтаря. Не се установява в нито един момент подсъдимия и ЧТ двамата заедно да са били в обхвата на поставената там камера. Правилно СРС е отчел, че възпроизведения видеозапис, приобщен и чрез оглед в съдебно заседание, е без звук, поради което същият не е в състояние да възпроизведе отправени реплики между които и да са лица. От друга страна, СГС споделя довода на първия съд, че дори да се приеме, че подсъдимият е изрекъл репликата „****“, липсват каквито й да са преки доказателства, че същата е била насочена именно към ЧТ Г. Н., още повече, че отправената реплика е в множествено число.

Липсват свидетели, които са преки очевидци, че подсъдимият е отправил обидните думи именно към Г. Н.. В тази връзка СРС обосновано е отчел показанията на св. М.Т. с характер на косвено доказателство относно твърдяните факти, тъй като същият категорично е заявил, че не е чул подсъдимият да е отправял обидни изрази към Г. Н., а самата тъжителка му е разказала за тях, поради което съдът не е кредитирал при формиране на своите изводи показанията на св. М.Т..

Както правилно районния съд е отбелязал, обект на посегателство при престъплението „обида”, са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на честта и човешкото достойнство. Приема се, че чрез обидата се засяга преди всичко човешкото достойнство на пострадалия, докато при клеветата се накърнява положителната обществена оценка или мнение за него. Достойнството е самооценката, положителната оценка, която всеки човек има за собствената си личност и обществена ценност. Ето защо изпълнителното деяние на „обидата” се изразява в поведение на дееца, с което той дава негативна личностна оценка на пострадалия чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на лицето. Законът не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява положителната самооценка на лицето относно собствената му личност и обществена значимост и казаното или извършеното да е в негово присъствие. Личното възприемане от страна на пострадалия на унизителните думи, действия или бездействия е съществен елемент от престъпния състав. От субективна страна деецът следва да действа с умисъл – пряк или евентуален. Субектът 6 трябва да съзнава, че обидните му думи или действия са унизителни за честта, достойнството и доброто име на лицето, че съществува възможност те да бъдат чути или видени от него и най-вече - деецът цели те да бъдат възприети от пострадалия или се отнася безразлично към възможността това да се случи. В конкретния случай не се установи по безспорен и категоричен начин, че отправената от подсъдимия реплика „****“ е била пряко адресирана към частната тъжителка, че подсъдимият е целял тя да бъде възприета от нея лично, като по този начин да е изразил негативната си оценка към личността й.