Определение № 3446 от 04.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3446 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502904 по описа за 2025 година Производството е по чл. 278 ГПК.

Подадена е частна жалба на К. К. Б. и Б. Г. Б. против Определение № 10143/05.08.2025г. по гр.д.№ 7121/2023г., ПРС, с което е върната исковата молба, подадена от жалбоподателите против А. Б. Б., М. Н. Б. и С. С. Д., , в частта й по отношение на следните предявени искове по реда на чл. 225 ГПК:

1. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 209 ЗЗД за установяване недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 123, том II, рег. № 2580, нот.д. № 323/22.05.2018 г. на нотариус С.Й., по силата на който К. К. Б. и Б. Г. Б. са прехвърлили в полза на С. С. Д. собствеността по отношение на сграда с идентификатор № 56784.522,809.2, находяща се в гр. П., ул.

„Б.“ № 8, със застроена площ от 39 кв.м., с предназначение - гараж, която е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***;

2. иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване в отношенията между страните, че К. К. Б. и Б. Г. Б. са собственици на основание договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 114, том I, рег. № 2743, нот.д. № 98/22.03.2018 г. на Р.Ц. – помощник – нотариус по заместване на нотариус Ц.Б. на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № 56784.522,809.2, находяща се в гр. П., ***, със застроена площ от 39 кв.м., с предназначение - гараж, която е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***.

3. предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване в отношенията между страните, че К. К. Б. и Б. Г. Б. са собственици на основание давностно владение на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № 1

56784.522,809.2., находяща се в гр. П., ***, със застроена площ от 39 кв.м., с предназначение - гараж, която е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, т.к. от една страна първоначално районният съд е считал исковете за допустими, като е давал указания за отстраняване на нередовности. Считат , изложените от съда съображения за недопустимост за такива, които касаят основателността на исковете, но не и допустимостта им. Поддържат, че самите ищци по първоначалния иск имат интерес от разрешаване на спора за нищожността на сделката, с която жалбоподателите са се разпоредили със спорния имот. Поддържат, че главно встъпилото лице може да предяви иск за нищожност на сделка, от която черпи правата си и които права изключват правата на ищците. Считат, че предявените искове за установяване право на собственосх върху целия процесен имот поглъщат иска за установяване на принадлежността на правото на собственост върху 1/2ид.ч. от имота.

Сочат, че произнасянето само досежно принадлежността на правото на собствност върху 1/2ид.ч. от имота би създало правна несигурност чия е останалата 1/2ид.ч. от него. Молят за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на производството.

Ответниците по жалбата А. Б. Б. и М. Н. Б. са подали отговор, в който оспорват частната жалба. Сочат, че не са предявявали иск за нищожност на нотариалния акт за покупко-продажба, който легитимира ответникът С. Д. като собственик на имота.Сочат и че не са страни по този договор. Считат, че първоинстанционният съд правилно е прилоил тълкуването на ВКС, направено в т.9, б.Б от ТР№1/2013, по т.д.№1/2013, ОСГТК, като за да бъде допуснато разглеждането на иск на главно встъпило лице е необходимо да има идентитет между търсената защита от това трето лице и предмета на спора. Така, доколкото предмет на спора е само 1/2ид.ч. от правото на собственост върху процесния гараж, то правилно е прекратено производството за 1/2ид.ч. от правото на собственост върху процесния гараж по предявените искове от главно стъпилите лица. Молят за потвърждаване на обжалваното определение. Претендират разноски.

Ответната страна С. С. Д. не е взел становище.

При проверка данните по делото, съдът констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирани лица, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок е , внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. и М. Б.и против С. Д. иск за признаване за установено, че са собственици на основания Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.07.2009г. на ЧСИ П. И., вписано под акт№143, 2 т.51 в СлВп, на 1/2ид.ч. он сграда с идентификатор *** с площ от 39кв.м. – гараж/ с подробна индивидуализация/. Предявен е и евентуален иск за признаване за установено, че са собственици в същия обем права върху тази процесна сграда на основания притежавано и упражнено право на строеж. Тук е мястото само за пълнота да се отбележи, че за този втори иск липсва изложение във фактическата част на исковата молба, но това следва първоинстанционния съд да го съобрази при разглеждане на делото.

Ответникът С. Д. е подал отговор, в който е оспорил исковата молба.

В хода на производството е постъпила молба от К. Б. и Б. Б., за главно стъпване в процеса, като са предявили искове против страните по делото както следва : 1. За прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба от 2018г., с който те са отчуждили в полза на С. Д. собствеността си върху процесната сграда с идентификатор *** с площ от 39кв.м.., поради противоречие със закона на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД и заобикаляне на чл.209 от ЗЗД; 2. Д се признае за установено, че са собственици на цялата сграда с идентификатор *** с площ от 39кв.м.; 3.

При условията на евентуалност да бъде признато за установено че са собственици на цялата сграда с идентификатор *** с площ от 39кв.м. на основание давностно владение.

С определение от 21.03.2025 съдът е допуснал главното встъпване, като е оставил исковата им молба без движение до отстраняване на нередовности – да посочат основание за придобиване по главния иск, да уточнят петитума във връзка с това, да довнесат ДТ и впишат исковата молба. В редица уточняващи молба са заявили, че не предявяват самостоаятелен иск за прогласяване на нищожност, а правният им интерес от прогасяване на тази нищожност е, че ищците по главния иск претендират да са собственици на спорния имот.

С обжалваното определение съдът е приел, че искът за обявяване на недействителност на договора за покупко-продажба от 2018г., с който главно встъпилите лица са отчуждили собствеността върху процесния имот и установителните искове за собственост за 1/2ид.ч. от правото на собственост върху същия имот са недопустими и е прекратил производството по тях. По отношение на първия иск е посочил, че не е налице тъжденственост на спора по главния иск, поради което за главно встъпилите лица няма правен интерес от предявяването му, т.к. с уважаване на този иск не би осуетили уважаване на главния иск. Доколкото първоначалните ищци не са страни по сделката, то е приел, че те не са процесуално легитимирани да отговарят по този иск. По отношение на установителните искове за собственост е приел, че доколкото предмет на главните искове е само 1/2ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, то липсва правен интерес за главно встъпилите лица от установяване на право на собственост за целия имот, а не само за 3

1/2ид.ч. от него.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд относно недопустимостта на иска за прогласяване на нищожност на сделката, с която главно встъпилите лица /К. и Б. Б.и/ са отчуждили имота в полза на първоначалния ответник /С. Д./ в производство по реда на чл.225 от ГПК. К. и Б. Б.и твърдят да са придобили собствеността върху спорния имот от родителите на К. – Н. и К. Б.и, по силата на сделка. В последствие са отчуждили този имот в полза на Ст. Д.. Твърдят, че тази сделка е нищожна. Първоначалните ищци Б.и поддържат, че са придобили 1/2ид.ч. от процесния имот въз основа на постановление за възлагане, издадено от съдебен изпълнител в производство водено срещу Н. Б.. При тези фактически твърдения няма основания да се счита, че К. и Н. Б.и могат да направят главно встъпване в производство по иск на Б.и против Д. с предмет установителен иск за собственост върху 1/2ид.ч. от имота, като предяват иск за нищожност на прехвърлителната сделка, извършена от самите тях. По тази сделка първоначалните ищци в процеса не са легитимирани да отговарят, а и те нямат правен интерес от участието си в подобно производство. Уважаването на този иск на главно стъпилите лица не би довел до защита на правото им на собственост от ищците, т.к. касае друго правоотношение.

По отношение на прекратяване на производството по установителните искове за 1/2ид.ч. от правото на собственост върху имота, настоящата инстанция намира същото за правилно и законосъобразно. Нормата на чл.-225, ал.1 от ГПК предвижда възможност едно трето лице да встъпи в процеса , като предяви самостоятелни права върху спорното право. В случая спорното право е за 1/2ид.ч. от правото на собственост върху сградата. И за първоначалните ищци и за тртите лица, които претендират главно встъпване са налице твърдения, че праводател на 1/2ид.ч. от имота е първоначалната собственица Н. Б.. Именно принадлежността на правото на собственост върху тази спорна част следва да бъде установено в производството. За третите лица липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за останалата 1/2ид.ч. от правото на собсвност, т.к. по отношение на тази половина няма спор в процеса. Тази част не е предмет на спора, поради което е недопустимо по реда на чл.225 от ГПК да бъде въвеждана в този предмет.

Постановеното от първоинстанционния съд определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемата страна – Ал. и М. Б.и разноски в производството в размер на 250лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10143/05.08.2025г. по гр.д.№ 7121/2023г., ПРС.

ОСЪЖДА К. К. Б., ЕГН ********** и Б. Г. Б., ЕГН ********** да заплатят на А. Б. Б., ЕГН ********** и М. Н. Б., ЕГН **********, сумата от общо 250лв. разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5