Решение № 65 от 13.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Варна , 12.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100503135 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 267930/24.09.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Б. срещу Решение № 260225 от 03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 19698/2019 г. по описа на РСВарна, ГО, XХХI съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че К. С. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Долни Чифлик, ул. „Бузлуджа“ № 15, не дължи сумата в размер на 2 946.96 лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ на ответника „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, представляваща служебно начислена ел. енергия за обект находящ се на адрес гр. Долни Чифлик, ул. “Бузлуджа“ № 15, за който ел.енергията се отчита по кл. № 1100110559 и аб. № 020601240 по издадена фактура № 0287884385 от 21.11.2019г. начислена за времето от 15.12.2018г. до 14.03.2019г.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, тъй като за въззивника е било налице правно основание за възникване на вземането, респективно процесната сума представлява цената на потребеното количество ел.енергия в обекта на ищеца и същата се дължи на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с решение на КЕВР от 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение на ДКЕВР от 06.04.2009г. Твърди се, че всички предпоставки за настъпване на правопораждащия фактически състав на вземането са налице, а именно наличие на договорно правоотношение 1 между страните; извършена е техническа проверка на СТИ в присъствието на двама свидетели, които не са служители на дружеството; за извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1105560, с който е установено, че електромерът е извън класа си на точност, поради което е демонтиран и изпратен в БИМ за експертиза; на 15.11.2019г. е извършена метрологична експертиза от БИМ, в която се е установило, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера – изрязан е задния му капак и са добавени елементи към веригата на трите фази, които са чужди за схемата на свързване; съставена е справка за корекция от „Електроразпределение Север“ АД, като за справката е приложена корекционна процедура по одобрената от ДКЕВР методика по чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, с която е определена цената на електрическата енергия, потребена от 15.12.2018г. до 14.03.2019г, а именно 2 946.96 лв.; съгласно приетото по делото заключение на назначеното вещо лице е установено неправомерното вмешателство в схемата на свързване на СТИ към електрозахранващата мрежа, вследствие на което електромерът отчита само 1/5 от потребената електрическа енергия.

Поддържа се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал .1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Претендира се и сторените в производството съдебни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция – в това число адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият сочи, че по делото не са били ангажирани доказателства за показания в регистрите на СТИ преди извършената проверка, поради което първоинстанционния съд правилно е приел, че ответникът не е доказал реалното доставяне на процесната електроенергия на адреса му. Твърди, че само констативния протокол не може да съставлява основание за коригиране на сметката на потребителя, доколкото същият е частен свидетелстващ документ и като такъв удостоверява изгодни за съставителя му факти и не се ползва с доказателствена сила.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. М.Л. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в хода на производството.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Т. оспорва въззивната жалба, като моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира присъждането на сторените пред настоящата инстанция разноски, като релевира възражение за прекомерност на разноските на въззивната страна.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр.д. № 19698/2019г. е образувано по молба на ищеца К. С. К. с ЕГН **********, против ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК 103533691, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 2 946.96 лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ на ответника на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, представляваща служебно начислена ел. енергия за обект находящ се на адрес гр. Долни Чифлик, ул. “Бузлуджа“ № 15, за който ел.енергията се отчита по кл. № 1100110559 и аб. № 020601240 по издадена фактура № 0287884385 от 21.11.2019г. начислена за времето от 15.12.2018г. до 14.03.2019г.

2

В исковата си молба ищецът твърди, не притежава качеството на потребител на ел.енергия по отношение на процесния обект, както и че не е потребител на начисленото допълнително количество ел.енергия, равняващо се на процесната сума. Твърди, че след отмяната на чл.

41-44 от ПИКЕЕ липсват ред и предпоставки за извършване на проверки на метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, като счита, че към датата на проверката 14.03.2019г. е липсвал ред за установяване на предпоставките на корекционната процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Сочи, че разпоредбите на чл. 41-47 и чл. 52-56 от ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм.д.№ 2385/2016г., поради което посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към предявения спор.

Счита, че начислената ел.енергия не съставлява и реално потребена ел.енергия, тъй като отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър тарифа 1.8.4 е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството доставчик да осигурява на страната която купува или продава ел.енергия, възможност за контрол на показанията на СТИ. Твърди, че след като липсва законова уредба която да регламентира цялостната корекционна процедура, липсва основание за извършване на процесната корекция.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор срещу подадената искова молба, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия. Твърди, че Общите условия имат обвързваща сила между страните и същите са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал.4 от ЗЕ, без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Сочи, че ответното дружество изпълнява поетите по договора със ищеца задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно осигурява непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект, находящ се в гр. Долни Чифлик, ул. „Бузлуджа“ № 15, с абонатен № 0200601240. Твърди, че на 14.03.2019г. е извършена проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на Електроразпределение Север АД в присъствието на ищеца, като за извършената проверка е съставен констативен протокол № 1105560, като при проверката е констатирано, че електромера е извън класа си на точност. Същият е демонтиран и поставен в индивидуална опаковка и предаден за експертиза. Твърди, че за извършената експертиза в БИМ е съставен констативен протокол, в който е отбелязано че е осъществен достъп до вътрешността на електромера–изрязан заден капак добавени елементи към веригата на трите фази, чужди за схемата. Твърди, че Електроразпределение Север АД е съставило справка за корекция за периода от 15.12.2018г. до 14.03.2019г.-, като е използвана методиката на чл.38 ал.6 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на Електроразпределение Север АД, одобрени с Решение № ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнение с Решение № ОУ004/06.04.2009г. на КЕВР, съгласно които в случаите на техническа неизправност на СТИ, коригираните количества са равни на консумираната от потребителя ел.енергия за аналогичен период от предходната година. Твърди, че процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 200 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.38 ал.6 от ОУ на ДПЕЕЕМ на 3

Електроразпределение Север АД, одобрени с решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г. изменени и допълнение с решение ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото констативен протокол № 1105560/14.03.2019 г. се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна са извършили техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца, находящ се в гр. Долни Чифлик, ул. “Бузлуджа“ № 15, кл. № 1100110559 и аб. № 020601240, при която е установено, че процесното СТИ е извън класа си на точност.

Протоколът е подписан от двама свидетели с посочени три имена - Е.Г.С и Р.Д.Д.а, двете с посочен адрес гр. Долни Чифлик, ул. „Бузлуджа“, като същият не е подписан от органите на полицията.

Съгласно представения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2689/15.11.2019г., съставен от БИМ, РО –Варна, процесното СТИ измерва с грешка от минус 80.01 % при максимално допустима такава от 2 %. Осъществен е достъп до вътрешността на електромера – изрязан е задния капак и са добавени елементи към веригата на трите фази, чужди за схемата. Установено е, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване.

Въз основа на констатациите от проверката „ЕРП Север” АД е съставило справка за корекция от 20.11.2019г. за обекта за периода от 15.12.2018г. до 14.03.2019г. Издадена е и фактура № 0287884385/21.11.2019 г. за сумата от 2 946,96 лева.

От заключението на съдебно-техническата експертиза от 14.05.2020г. и от изявленията на вещото лице инж. Малеев в съдебно заседание се установява, че според отразеното в констативния протокол от 14.03.2019 г., е налице неправомерно вмешателство в схемата на свързване на електромера – изрязан заден капак, добавени елементи към веригата на трите фази, чужди за схемата, следователно е налице манипулиран електромер извън клас на точност. Установява се, че СТИ отчита само 1/5 от потребената електроенергия – с отклонение -80.01%. Вещото лице е установило, че изчисленията при корекцията са математически точни, а количествата електроенергия са напълно доставими предвид техническите параметри на съоръженията в обекта.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е 4 постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.