Решение № 601 от 20.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000501389 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 281035/13.04.2022 г. на В. С. Д., ЕГН **********, Р.

Т. Д., ЕГН **********, М. Т. В., ЕГН **********, Х. Т. В., ЕГН **********,

Т. Т. Д., ЕГН **********, Й. В. С., ЕГН **********, всички с адрес с. ***, общ. ***, обл. ***, кв. „***“ № *** срещу Решение № 260987/19.03.2022 г., по гр. д. № 42/2022 г., на СГС, I-11 с., в частта, с която са отхвърлени исковете за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ «ОЛИМПИК“ АД, със седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Никозия, ул.

«Стасандру», № 26, СЕК, ет. 3 и 4, да заплати разликата над присъдените обезщетения, както следва: - на В. Д. - 96000.00 лв. и - на Р. Д., М. В., Х. В., Т. Д. и Й. С. – по 72000.00 лв., до предявените размери от по 200000.00 лв., за всеки, представляваща застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, в резултат на смъртта на техния съпруг и баща Т. В.

Д., настъпила като пътник, при ПТП на 24.02.2018 г., на път I-6, в близост до разклона за с. Драгоданово, общ. Сливен, по вина на Д. И. Д., ЕГН ********** като водач на л.а. „Форд Транзит“, с ДК № *******, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.06.2018 г. до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ.

Въззивниците считат, че при определяне размера на дължимото обезщетение първоинстанционния съд не е съобразил съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД като не са били отчетени всички релевантни факти. Неправилно било прието наличие на съпричиняване от страна на 1 починалият в определения от съда размер, който считат за завишен. Считат и, че възражението за съпричиняване е неоснователно като излагат доводи в подкрепа на това оплакване. Релевират доказателствено искане за допускане до разпит на още двата свидетели, което обосновават с това, че след като разпитаните двама свидетели не били установили твърдяната изключително голяма близост между ищците и починалия, то първоинстанционния съд следвало да разпита и другите двама посочени от тях свидетели за същите обстоятелства. По същество молят за отмяна на атакуваното решение в отхвърлителните му части и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени в пълен размер.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ «ОЛИМПИК“ АД, депозира писмен отговор вх. № 284872/10.05.2022 г. , в който счита въззивната жалба за неоснователна. Репликира всяко от оплакванията на въззивниците и счита, че не са налице основания за уважаване на пълния размер на предявените искове. Счита, че не са налице основания и за намаляване на определения размер на съпричиняването във вредоносния резултат. По същество моли за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, поддържат жалбата по изложените в тях оплаквания, доводи и съображения. Въззиваемият, не изпраща представител, не изразява становище.

Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 101220/25.07.2018 г., с която са предявени искове от В. С. Д., ЕГН **********, Р. Т. Д., ЕГН **********, М. Т. В., ЕГН **********, Х. Т. В., ЕГН **********, Т. Т. Д.,

ЕГН **********, Й. В. С., ЕГН ********** за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ «ОЛИМПИК“ АД, Кипър, да заплати на всеки от тях сумата 200000.00 лв., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Т. В. Д., техен съпруг и баща, настъпила при ПТП, на 24.02.2018 г., по път I-6 (София - Бургас), при приближаване на кръстовището на км 411 +700 м.

(Петолъчката), по вина на Д. И. Д., ЕГН ********** като водач на л.а. „Форд Транзит“, с ДК № *******, ведно със законна лихва, считано от 30.06.2018 г. до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ. Претендират се разноски.

Ищците основават претенцията си на гражданската отговорност на застраховано при ответника лице, по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност", обективирана в полица № BG/28/117002871607q чийто период на валидност обхваща и датата на ПТП. Сочат, че за ангажиране наказателната отговорност на виновния водач е било образувано ДП № 272/2018 г., по описа на РУ на МВР – Сливен.

Излагат, че починалият е бил съпруг на първата ищца и баща на другите петима. След инцидента ищците твърдят да са били в шок, не можели да приемат случилото се, плачели безутешно. Твърдят, че са разчитали на починалия, на неговата материална и морална опора, чувствали се съкрушени и обезверени, затворили се в себе си и се изолирали от околните. Ищцата Й.

С. сочи, че починалият е нейн биологичен родител и макар да не е била припозната от него, била отгледана наравно с другите деца и била 2 възприемана от него като негова дъщеря, а тя - като нейн баща.

Твърдят да са отправили писмена застрахователна претенция до ответния застраховател вх. № ЗК2205/30.03.2018 г., но към момента на предявяване на иска обезщетения не са били определяни и изплащани.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗК Олимпик“ АД, Кипър, депозира отговор вх. № 3711/11.01.2019 г. , с който оспорва предявените искове. Счита, че ищците не са доказали наличието на основанията, пораждащи отговорността на ответника, в качеството на застраховател на отговорността на виновния водач да определи и изплати застрахователни обезщетения. Сочи, че ищците не са посочили мястото на пострадалия в процесното МПС, както и, че последния не е изпълнил задължението си да използва обезопасителен колан. Твърди, че при използването на такъв Д. нямало да претърпи описаните телесни увреждания, довели до смъртта му, поради което счита, че следва да бъде определен процент на съпричиняване във вредоносния резултат в размер на 70. Оспорва твърденията ищцата С. да е отглеждана от починалия като негово дете. По размера на претендираните обезщетения сочи, че са завишени. По същество моли за отхвърляне на предявените искове. Оспорва и моли за отхвърляне и иска за присъждане на обезщетение за законна лихва.

В границите на срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба вх. № 15585/06.02.2019 г., в която оспорват доводите, изложени в отговора на исковата молба и поддържат изложеното в исковата молба.

В границите на срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът не депозира допълнителен отговор.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, насрещната жалба и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Определение № 352/12.02.2024 г. , поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.

Произнасянето на СГС съответства на заявените за разглеждане искови претенции, които черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което решението се явява и допустимо.

Предмет на въззивна проверка пред настоящата инстанция е постановеното Решение № 260987/19.03.2022 г., в частта, с която са отхвърлени исковете срещу „ЗК Олимпик“ АД, Кипър, за разликата над присъдените обезщетения, както следва: - на В. Д. - 96000.00 лв. и - на Р.

Д., М. В., Х. В., Т. Д. и Й. С. – по 72000.00 лв., до предявените размери от по 200000.00 лв., за всеки.

3

Въпросите за наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и виновния водач, механизма на настъпване на произшествието, вината на деликвента, че ПТП е довело до смъртта на Т. Д. и, че ищцата С. е легитимирана да получи обезщетение, не са предмет на спор и са разрешени по задължителен за страните начин. Това е така, защото постановеното решение е влязло в сила в частта, с която предявените искове на всеки от ищците са били уважени до размера на присъдените обезщетения, както следва: - за В. Д. - 96000.00 лв. и - за Р. Д., М. В., Х. В., Т. Д. и Й. С. – по 72000.00 лв. съобр. разпоредбата на чл. 298 ГПК и е постановено при отчитане на задължителната сила на влязлата в сила присъда по нохд № 577/2018 г., на ОС - Сливен, съобр. разпоредбата на чл. 300 ГПК.

Спорните въпроси пред въззивната инстанция се концентрират върху размера на съпричиняването и за размера на застрахователното обезщетение, дължимо на всеки от ищците, при приложението на критерия за справедливост, разписан в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Относими към така очертаните спорни въпроси са събраните от СГС специални знания, посредством заключения на СМЕ и СМАТЕ и гласни доказателства, посредством разпит на свидетели.

За установяване на претърпяните болки и страдания от страна на ищците, са разпитали свидетелите Т. В. М. и Н. К. Д., без родство и дела със страните. Показанията на свидетелите съдът цени в частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалите възприети за установени данни. От показанията на свидетелите се установява, че двамата познават ищците и поч. Д. от дълъг период от време, тъй като са от едно село. Свидетелите излагат, че към момента на произшествието постр. Т. живеел заедно със съпругата си - В. и тримата си сина – Т., М. и Х.. Синът им Р. и дъщеря им Й. живеели по отделно, на квартира. Цялото семейство обаче работели заедно и прекарвали много време заедно. Всички били в добри отношения, помежду си, разбирали се и били задружни, като Т. и съпругата му В. се грижели и за внуците си. Свидетелите видели ищците на погребението на Т., при което им направило впечатление, че били много разстроени, а съпругата В. била доведена от болницата и била не особено адекватна, не можела да говори. Св. М. определя случилото се в семейството на ищците като трагедия. Още свидетелите споделят, че след инцидента в семейството настъпила голяма промяна. Не излизали и не контактували, както преди това с познатите и съседите си. След смъртта на баща си не искали да се върнат на работата, която са работели заедно с него.

По отношение размера на дължимите обезщетения, с оглед приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав съобразява, че съгласно указанията, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, относно критериите, относими към определянето на обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление в случая обстоятелства, измежду които, при причиняването на смърт, възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, посочени неизчерпателно. Преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна обезвреда на 4 настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.

Трайно формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика утвърждава това разбиране и в допълнение, прибавя и изискването при определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост, закрепено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".