Решение № 716 от 10.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20241001000649 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 261972 от 14.06.2022 г., постановено по гр.д. № 14327/2020 г. по описа на СГС, съдът е осъдил на основание чл. 380 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК17507475 да преустанови действията си, с които нарушава колективните интереси на потребителите и които се изразяват във включването в Общите условия към договор за потребителски кредит и Типов договор за потребителски кредит на следните клаузи, предвиждащи предоставянето на една или всички от посочените допълнителни услуги срещу заплащане: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.

Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства и е забранил на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД прилагането на така посочените клаузи в бъдеще, включително посочването им в бъдещи версии на Общите условия, приложими за потребителски кредити, предлагани на физически лица. Отхвърлил е като неоснователни предявените от СНЦ „СДУЖЕНИЕ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ“ срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД колективни искове за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които нарушава колективните интереси на потребителите, изразяващи се във: 1. Включването в Типов договор за кредит и Общи условия, с които се предоставят потребителски кредити на физически лица, на клауза, регламентираща размер на възнаградителната лихва от около 42% годишно и лихвен процент на ден от около 0.11%;

2. Включването в Общите условия към договор за потребителски кредит на клауза, съгласно която „При погасяване на главницата по ДПК кредитополучателят/солидарният длъжник имат право да получат при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания с посочване на дължимите плащания, сроковете и условията за извършването им“; 3. Включването в Общите условия към договор за 1 потребителски кредит на следните клаузи: „Въз основа на влязъл в сила договор за потребителски кредит и при положение, че са изпълнени условията, определени от ДПК и съгласно вътрешните си правила, кредиторът се задължава да предостави на клиента договорените парични средства по сметката, посочена от клиента в договора за кредит. С нарочна молба клиентът да поиска изплащането на сумата по кредита да стане по друга сметка, независимо кой е нейният титуляр.“; „Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения ДПК в срок от 14 календарни дни от датата на сключването му. В случаите, когато клиентът е получил условията на договора и законоустановената договорна информация след датата на сключване на договора, срокът за отказ тече от датата на получаването им. За да упражни правото си на отказ, клиентът е длъжен: да изпрати писмено уведомление до кредитора преди изтичането на срока за отказ; да върне по сметка на кредитора получената сума и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по договора за потребителски кредит до датата на връщане на главницата“. С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил разноски между страните като в полза на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е присъдил сумата от 2 227,50 лв., а на СНЦ „СДУЖЕНИЕ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ“ срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД -1 491,50 лв.

Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна част е останал ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. В същата поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд за допустимост на претенцията да се преустанови включването в ОУ към ДПК на клаузи, предвиждащи предоставянето на една или всички от следните допълнителни услуги срещу заплащане: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.

Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Поддържа, че не е налице колективен интерес, тъй като евентуално увредени от тези клаузи лица, са само тези, които са се съгласили да ползват допълнителния пакет, поради което техния интерес следва да бъде защитен по пътя на индивидуално исково производство при наличие на желание от тяхна страна. Евентуално поддържа неправилност на изводите на съда, че посочените клаузи са в противоречие с императивните правила на чл. 10а, ал.2 и ал.4 ЗПК вр. чл. 19, ал.4 ЗПК. На следващо място намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че дължимите такси за допълнителни услуги по посочените клаузи от ОУ към ДПК следва да се включат в ГПР. В това отношение поддържа, че таксите за допълнителни услуги не съставляват редовен и общ разход по кредита и не са задължително условие за неговото сключване, поради което не са част от ГПР по ДПК.

С оглед изложеното претендира настоящият съд да отмени решението, в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззивна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част е подал и ищецът СНЦ „СДУЖЕНИЕ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ“. Със същата поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд във връзка с индивидуалния характер на преценката за валидност на уговорения ГЛП съответно за липсата на основание в рамките на колективния иск да се приеме, че клаузите във връзка с първоначално установения ГЛП са неравноправни, евентуално противоречащи на добрите нрави. В тази връзка навежда, че размерът на ГЛП във всички договори е 41,17 % като се определя предварително и не зависи от каквито и да било индивидуални условия като срок и риск. На следващо място намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че включването на клаузите „При погасяване на главницата по ДПК кредитополучателят/солидарният длъжник имат право да получат при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания с посочване на дължимите плащания, сроковете и условията за извършването им“ и „Въз основа на влязъл в сила договор за потребителски 2 кредит и при положение, че са изпълнени условията, определени от ДПК и съгласно вътрешните си правила, кредиторът се задължава да предостави на клиента договорените парични средства по сметката, посочена от клиента в договора за кредит. С нарочна молба клиентът да поиска изплащането на сумата по кредита да стане по друга сметка, независимо кой е нейният титуляр.“; и „Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения ДПК в срок от 14 календарни дни от датата на сключването му. В случаите, когато клиентът е получил условията на договора и законоустановената договорна информация след датата на сключване на договора, срокът за отказ тече от датата на получаването им. За да упражни правото си на отказ, клиентът е длъжен: да изпрати писмено уведомление до кредитора преди изтичането на срока за отказ; да върне по сметка на кредитора получената сума и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по договора за потребителски кредит до датата на връщане на главницата“ в Общите условия към ДПК означава, че са изпълнени изискванията на чл. 11, ал.1, т.12 и чл. 11, ал.1, т.7 и т. 20 ЗПК, тъй като Общите условия са част от договора и обвързват страните по него. В тази връзка намира, че критичната информация за условията по кредитирането следва да се съдържа изрично в самия ДПК, като така се гарантира възможността потребителят да се запознае с тях.

Насрещната страна по всяка от описаните въззивни жалби е подала отговор, с който обоснова доводи за неоснователност и искане за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като правилно в съответна част.

По така подадените въззивни жалби е образувано в. т. д. № 933/2022 г. по описа на САС, в рамките на което е постановено решение № 108 от 21.02.2023 г. Със същото съдът е приел, че доколкото от твърденията на ответника в рамките на първоинстанционното производство и събраните доказателства се установява, че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е преустановил практиката си да включва в Общите условия и Типовите договори за потребителски кредит, клаузите, с които на потребителите се предоставя възможност да ползват следните услуги срещу заплащане: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;

Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж и Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, то искът за осъждането му да преустанови нарушението на колективния интерес се явява недопустим, поради липса на правен интерес. При така приетото е обезсилил първоинстанционното решение в съответната част. По отношение на останалите спорни въпроси съставът на САС е приел, че решението е правилно като подробно е обосновал изводите си в мотивите на съдебния акт.

Решението на САС е обжалвано пред ВКС и е образувано т.д. № 1436/2023 г. на II Т.О., приключило с решение № 133 от 05.08.2024 г., с което съдът е приел, че предявеният иск за изключване от Общите условия и Типовите ДПК на клаузите, предвиждащи възможност срещу заплащане да се получат приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски; смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства е допустим, тъй като правен интерес е налице дори и нарушението да е преустановено преди подаване на исковата молба.

Съответно е отменил въззивното решение в тази част. Намерил е за правилни изводите на апелативния съд за липса на основание да се приеме, че клаузите, с които се установява размера на ГЛП противоречат на закона, предвид което в тази част е оставил в сила въззивното решение. Обезсилил е същото в останалата част, с която е потвърдено решение № 261972 от 14.06.2022 г. по гр. д. № 14327/2020 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която е отхвърлен искът на СНЦ „СДРУЖЕНИЕ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ“ за осъждане на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да преустанови действията си, с които нарушава колективните интереси на потребителите, изразяващи се във включването в Общите условия към договор за потребителски кредит на клауза, според 3 която: „При погасяване на главницата по ДПК кредитополучателят/солидарният длъжник имат право да получат при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка във формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания с посочване на дължимите плащания, сроковете и условията на извършването им“; „Въз основа на влязъл в сила ДПК и при положение, че са изпълнени условията, определени от ДПК и съгласно вътрешните правила, кредиторът се задължава да предостави на клиента договорените парични средства по сметката, посочена от клиента в договора за кредит. С нарочна молба клиентът може да поиска изплащане на сумата по кредита да стане по друга сметка, независимо кой е нейният титуляр“ и „Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения ДПК в срок от 14 календарни дни от датата на сключването му. В случаите, когато клиентът е получил условията на договора и законоустановената допълнителна информация след датата на сключване на договора, срокът за отказ тече от датата на получаването им. За да упражни правото си на отказ, клиентът е длъжен: да изпрати писмено уведомление до кредитора преди изтичането на срока за отказ; да върне по сметката на кредитора получената сума и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата“. Изводите му за последното се основават на констатацията, че исковата молба е нередовна в тази част, тъй като съществува противоречие между обстоятелствената част и петитума. От първата става ясно, че се иска премахване на посочените клаузи от Общите условия, но и включването им в индивидуалните договори, а в петитума е поискано съдебно съдействие само по първата защитна линия.