Разпореждане № 1931 от 06.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1941/2024
- Вид
- Разпореждане № 1931
- Подписан
- 06.03.2025
- Състав
- Елена Светлинова Шипковенска
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1931 гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20241100901941 по описа за 2024 година
Производството по настоящото търговско дело е образувано по искова молба с вх. № 103227/27.09.2024 г., уточнена с молба вх. № 126249/18.11.2024 г., молба вх. № 5442/17.01.2025 г., молба вх. № 12985/04.02.2025 гт. и молба вх. № 21188/20.02.2025 г. на „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД, ЕИК 104039140, представлявано от управителя З.Г. срещу „ПЛЮС МИНУС“ ЕООД, ЕИК 175140782, представлявано от управителя Г.Г..
В исковата си молба, уточнявана с няколко молби по указания на съда, вкл. за посочване на фактите, обуславящи допустимостта на исковете, ищеца „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД е изложил обстоятелства, че на 30.12.2005 г. било проведено общо събрание на ищцовото търговско дружество, на което бил изключен съдружника Г.Г., като това обстоятелство било вписано в търговския регистър по партидата на дружеството съгласно решение № 28 от 02.03.2023 г. на ВТАС. Към момента на подписване на договор за ремонт от 18.05.2017 г., въз основа на който било образувано търговско дело № 1084/2023 г. по описа на СГС, Г.Г. не е бил управител на „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД, тъй като взетите решения от ОСС имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците и това действие не е в зависимост от вписването в търговски регистър. След като на 19.04.2024 г. е бил сменен адреса на регистрация на търговското дружество, ищецът получил на 10.07.2024 г. уведомление от съдебен изпълнител, от което научил за поредица изпълнителни дела и възбрани, осъществени от Г.Г. по отношение на имот, собственост на ищеца. Старият 1 адрес на регистрация на търговското дружество бил във Велико Търново, на ул. *******, до който адрес Г.Г. винаги имал достъп като адрес на родния дом на двамата управители. На посочения адрес не е имало офис на „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД и на същия не живеел никой. Г.Г. възпрепятставал с години наред достъпа на управителя на ищцовото дружество до този адрес, като сменял многократно ключовете за входната врата на блока, за да няма управителя на ищцовото дружество достъп до пощенската кутия и да получава книжа и документи. Ищецът твърди, че договора за ремонт и записа на заповед, които са били представени пред съдилищата, са подписани от Г.Г., като управител на двете търговски дружества едновременно. Ищецът твърди, че не дължи никакви суми и не е сключвал договори с ответното дружество „ПЛЮС МИНУС“ ЕООД, чиито едноличен собственик е Г.Г..
С молба вх. №126249/18.11.2024 г. ищецът сочи, че предявява отрицателен установителен иск, с който иска със сила на пресъдено нещо да бъде решен правния спор, който се изразява в това, че претендираните от „Плюс минус“ ЕООД с едноличен собственик и управител Г.Г. вземания в размер на 24900,00 лв. и в размер на 80 000,00 лв., не подлежат на принудително удовлетворяване и не съществуват. Ищецът научил за вписаните възбрани на офиса на търговското дружество след издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, респ. след съдебното решение по т. дело № 1084/2023 г. по описа на СГС. Била издадена заповед за изпълнение № 403/06.04.2023 г. по ч. гр. дело № 1023/2023 г. по описа на РС Велико Търново, която била влязла в сила и ищецът не е подавал възражение срещу издадената заповед в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съдебното решение по т. дело № 1084/2023 г. по описа на СГС също било влязло в сила. Въз основа на сочените изпълнителни основания били образувани изпълнителни производства.
Ищецът не е получавал покани за доброволно изпълнение, тъй като все още бил възпрепятстван достъпа до адреса, който бил адрес на дружеството в гр.
В.Търново. Ищецът твърди, че по този начин му е отнета възможността за справедлив съдебен процес, вследствие на действията на Г.Г., който умишлено възпрепятствал достъпа на ищеца до адреса, обявен като адрес на регистрация на ищцовото дружество до 19.04.2024 г.
При тези твърдения с петитума на исковата молба се иска да бъде установена нестинност на Договор за ремонт от 18.05.2017 г. и на Запис на заповед от 03.12.2021 г., както и да бъде установено, че ищецът не дължи на 2 ответника сумите, за които е осъден незаконно въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 1023/2023 г. по описа на РС Велико Търново и решение по т. дело № 1084/2023 г. по описа на СГС, а именно за сумата от 24900,00 лв., главница по запис на заповед от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба; сумата от 80000,00 лв., главница по договор от 18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и 3200,00 лв. разноски по производството.
С молба вх. № 12985/04.02.2025 г. ищецът сочи, че предявява искове с правна квалификация чл. 439 ГПК и уточнява, че с исковата молба не се прави искане да бъде приложен специалния способ за защита срещу издадена заповед за изпълнение, уреден в чл. 423 ГПК. Иска се да бъде проведено доказване на документи с невярно съдържание, внесени в съда от Г.В.Г., на базата на които са осъществени незаконни възбрани и тяхното обявяване за неистински.
С молба вх. № 21188/20.02.2025 г. ищецът твърди, че желае да бъде преразгледан материалния спор по същество с провеждане на състезателен процес и вземане предвид на новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на спора. Твърди, че правния интерес от завеждане на исковата молба е защитата срещу неприсъствени решения и тяхната неправилност по същество. Като новооткрити факти от съществено значение за делата, които не са му били известни, и като нови писмени доказателства от съществено значение за делото повтаря изложените в исковата молба и молба уточнение от 18.11.2024 г. обстоятелства. Поддържа, че установяване и доказването на новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства е въпрос, по който съдът дължи произнасяне с решението си по същество по материалноправния спор.
Съдът, след като съобрази твърденията на ищеца и взе предвид данните по делото, както и след извършена служебно справка в ЕИСС, приема, че исковете са недопустими по следните съображения:
Ищецът признава в молба - уточнение от 18.11.2024 г. , че издадената по гр. д. № 1023/2023г. по описа на РС Велико Търново, заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила поради липса на релевирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника, като въз основа на нея е издаден 3 изпълнителен лист и е образувано принудително изпълнително производство срещу него, предмет на изп. д. № 20238090400419 по описа на ЧСИ С. К. с рег.
№ 809 при КЧСИ. Следователно, заповедното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като е установено, че удостоверените в процесната заповед за изпълнение парични притезания са възникнали в обективната действителност и са в претендирания размер.
Съгласно признанието на ищеца, обективирано в молбите уточнения, и след служебна извършена справка от съда, се установява, че решението по т.д.
№ 1084/2023 г. на СГС, ТО, VІ-5 състав, което е постановено по общия ред на исков процес /не е неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК /, с което „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД е осъдено да заплати на „ПЛЮС МИНУС“ ЕООД сумата от 80 000 лева – главница за незаплатено възнаграждение по договор от 18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /09.06.2023 г./ до окончателното й изплащане и 3 200 лева разноски за производството, е влязло в сила през м. февруари 2024 г.
Следователно процесното изпълняемо право е било съдебно установено – с влязло в сила решение.
Нормативната цел на отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е насочена към отричане със сила на пресъдено нещо на изпълняемото право, като правопрекратителните юридически факти следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаденото изпълнителното основание /арг. чл.
439, ал. 2 ГПК/. Длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение поради факт, настъпил до приключване на съдебното дирене в производството, по което решението е постановено. Следователно, отрицателният установителен иск, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността то да бъде отречено въз основа на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо. В този смисъл, иск, основан на такива факти, е недопустим. Длъжникът също така не може да оспорва вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., е прието, че с изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните 4 хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите, съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. По отношение на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск, който да основе на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни поради пропускане на предвидените от закона срокове и способи за защита /чл. 414 и чл. 422 ГПК/.
Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред /чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане на събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение/ за оспорване на вземането е недопустим. В този смисъл са определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г. о., определение №443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т. о., определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др.
В случая ищецът нито в исковата молба, нито в молбите уточнения твърди да са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му 5 бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Правоизключващите възражения срещу процесния запис на заповед и договор за ремонт от 18.05.2017 г.– източник на вземанията, предмет на решението, постановено от СГС и на издадената заповед за незабавно изпълнение, с които се оспорва и дължимостта на тези вземания, не представляват новооткрити обстоятелства /съществували, но по извинителни причини, неизвестни на длъжника/ от съществено значение за делото. Както бе изяснено, искът с правно основание чл. 424 ГПК е специален отрицателен установителен иск, който се основава само на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, като сочените факти за недължимост на вземанията от ищеца, свързани с липса на съгласие по договора, съотв. волеизявление по издадения запис на заповед, са съществували към изтичане на срока за възражение, съотв. приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Поради това обстоятелство тези факти обективно са били известни на ищеца, поради което не представлява т новооткрити факти. Следователно ищеца не твърди за узнаването на нови по смисъла на цитираната норма обстоятелства или за снабдяването с нови доказателства като визираните в чл. 424 ГПК. Ето защо и исковете на ищеца, които не са основани на твърдения от хипотезиса на правната норма на чл.
Разпечатката съдържа 22 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e06a0cf7-ada8-4b77-b15f-5342d0034621