Определение № 1149 от 07.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1149 гр. София, 04.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Величка Цанова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601411 по описа за 2023 година

С определение № 260075 от 23.08.2023 г., Софийският градски съд, НО, 34. първоинстанционен наказателен състав е отменил постановление от 27.05.2019 г. на прокурор при СГП за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 45/2016 г. по описа на НСлС пр.пр. № 3633/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура, образувано за престъпление по чл. 212, ал. 5, вр с ал. 1, пр. 2, вр с чл.

20, ал. 2 вр с ал. 1, вр с чл. 26, ал. 1 от НК спрямо И. В. Д..

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адвокат Л. В., в качеството му на защитник на обвиняемия И. Д.. В жалбата се поддържа се, че определението на СГС, с което се отменя постановлението за прекратяване на наказателното производство е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, защото първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбата на ББР АД е подадена в предвидения в закона срок за обжалване, тъй като на дружеството е връчено постановлението на прокурора на 31 май 2019 г., съответно срокът за обжалване е изтекъл на 7 юни 2019 г., а щемпелът върху жалбата, депозирана в СГС е с дата 10 юни 2019 г.; счита, че определението е правилно в частта, в която се приема, че обвиняемият не е извършил престъплението по чл. 212, ал. 5, вр с ал. 1, пр. 2 НК, но е неправилно в частта, в която се оспорват доводите на прокурора за това, че не е извършено измамливо деяние. Според защитата съдът неправилно е приел, че цялостната дейност на Д. и Т. сочи, че двамата са действали в добре подготвен измамен механизъм и то със съзнанието, че изграждат заблуждение в представителите на ББР, както по отношение на основанията „Метал Трейд Инвест – 2000“ ЕООД да бъде одобрен за кредит, така и по отношение на разрешението за усвояване на кредита. При тези свои изводи съдът си служел с предположения, което според защитника е недопустимо, а също и в определението не са изследвани цялостните отношения между банката и кредитираното лице, доколкото в случая се касаело за гражданско-правни отношения по повод отпускане на 1 банков кредит, както и че кредитът бил обезпечен с ипотека, която била реализирана и банката била удовлетворена. В заключение в жалбата се развиват съображения за това, че съдът е дал незаконосъобразни указания на прокурора за обмисляне на обвинение за друго измамно престъпление, защото така се намесвал във функцията по обвинението, която принадлежи единствено на прокурора.

В жалбата се отправя искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид жалбата, материалите по делото, както и определението на първоинстанционния съд намира следното:

Неоснователно е първото възражение в жалбата на адвокат Л. Д. за недопустимост на жалбата на ББР АД, подадена против постановлението на прокурор от СГП за прекратяване на наказателното производство. Постановлението на прокурора от 27.05.2019 г. е съобщено на ощетеното юридическо лице на 31.05.2019 г., което се установява от приложеното към жалбата препис от известие за доставяне. Според чл. 243, ал. 4 НПК ощетеното юридическо лице може да обжалва постановлението в седемдневен срок от получаване на препис.

Жалбата на ББР АД е изготвена на 7.06.2019 г., на която дата в 15:59 часа е предадена на куриер, а е доставена в СГС на 10.06.2019 г. Жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена в законоустановения срок, тъй като меродавна е датата на предаването й на куриер, подобно на датата на пощенското клеймо при подаване на жалбата по пощата.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за неправилност на атакуваното определение. Защитата оспорва съдебния акт на първата инстанция в частта, в която съдът приема, че прокурорът не е изложил мотиви в постановлението за прекратяване на наказателното производство за това дали установените факти не разкриват обвиняемият Д. да е извършил престъпление против собствеността с различна правна квалификация от тази, за която е привлечен.

На първо място САС намира за необходимо да посочи, че постановлението на прокурора от СГП за прекратяване на наказателното производство не съдържа мотиви по фактите, които да позволят проверка за това дали законосъобразно е формирано вътрешното убеждение на прокурора.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство, издадено от прокурор от СГП на 27.05.2019 г. съдържа единствено обобщено позоваване на събраните в хода на разследването доказателствени материали. Като се има предвид, че обемът на материалите, приобщени по досъдебното производство, се съдържа в 36 тома, клишираното им маркиране в рамките на едно изречение, не съответства и на минималните изисквания за съдържание на постановлението по чл. 243 НПК. Освен липсата на доказателствен анализ, в акта за прекратяване на наказателното производство не е изложена в пълнота и приетата за установена от прокурора релевантна за случая фактология. В частност не са посочени всички онези неистински документи, които се твърди, че обвиняемите Д. и Т. са представили пред банката и какво е тяхното значение за формиране на волята на ББР АД да 2 сключи инкриминирания договор за банков кредит.

Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в пределите на чл.

243, ал. 5 НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност. Тази форма на съдебен контрол е специфична за нашата правна система, защото допуска намеса в правомощието на прокурора да повдига обвинения по дела от общ характер, когато намери, че са налице предпоставките за това. Компетентността на съда обхваща пълна преценка на обосноваността на акта на прокурора и на неговата законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. При положителен извод за законосъобразно формиране на вътрешното убеждение на прокурора по фактите, съдът трябва да провери дали правилно е приложен материалният закон.

Съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателното производство се извежда от целта и задачите, които следва да реши този акт на прокурора. Правомощията на прокурора по чл. 242, ал. 1 НПК се упражняват в последния стадий на досъдебното производство, който има за цел да направи пълен и задълбочен анализ на събраните доказателства, да даде отговор на възраженията на обвиняемия и неговия защитник, на пострадалия или ощетеното юридическо лице и въз основа на доказателствения анализ да реши въпроса за наказателната отговорност. Като резултат от тази аналитична дейност прокурорът следва да упражни някое от своите правомощия. Това е негово суверенно право, тъй като той е ръководно-решаващият орган във фазата на досъдебното производство. За да бъде акта на прокурора законосъобразен, а не израз на произвол, той трябва задължително да бъде мотивиран. Мотивите следва да съдържат приетите от държавния обвинител фактически положения, свързани с разследваното деяние, анализ на доказателствата, от които се извеждат, а за финал следващите правни изводи – за извършено престъпление, липса на съставомерност, наличие на административно нарушение, недоказаност на деянието или дееца.

Независимо от посочения от САС процесуален порок на постановлението за прекратяване, следва да се споделят и съображенията на Градския съд за незаконосъобразност и на част от правните изводи на прокурора. От материалите по разследването се установява, че наказателното производство се води срещу И. Д., който бил привлечен за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. с ал. 1, пр. 2 вр с чл. 20, ал. 2, вр с ал. 1, врс чл. 26 , ал. 1 НК, както и срещу М. Т., която била привлечена за извършено престъпление по чл. 206, ал.

4 вр с ал. 1 вр с чл. 26, ал. 1 НК.

В хода на разследването е установено, че през 2011 г. И. Д., в качеството му на пълномощник на „Метал трейд инвест – 2000“ ЕООД и М. Т., в качеството й на пълномощник на „Рис – 2005“ ЕООД, участвали в преговори с представители на ББР АД за сключване на договор за банков кредит. В процедурата по отпускане на кредита двамата 3 представили изискани от банката официални и частни документи, които имали за цел да установят: моментното финансово състояние на дружеството-кредитополучател; естеството и резултатите на търговската му дейност; сключените договори, които били свързани с предмета му на дейност. Посочената от дружеството цел за отпускате на банковия кредит била за разширяване на дейността, свързана с изкупуване на скрап, отломки и отпадъци от черни и цветни метали, като било предложено и обезпечение – поръчителство на управителя на „Метал трейд инвест – 2000“ ЕООД П. Д.; учредяване на особен залог върху бъдещо вземане на дружеството „Надин Комерс“ ЕООД по договор от 25.11.2010 г., както и учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на „Матекс“ ЕООД, намиращ се в с. Камен бряг. След оценка на степента на риска на дейността на дружеството и на предложените обезпечения, на 9.03.2011 г. бил сключен договор за банков кредит № 633 между „Метал трейд инвест – 2000“ ЕООД и ББР АД в размер на 967 319 евро. След учредяване на особения залог, ипотеката и поръчителството и след представяне на 22 броя фактури за покупка на стоки от „Рис – 2005“ ЕООД, сумата по кредита била усвоена. След като вноските по договора не били плащани от „Метал трейд инвест – 2000“ ЕООД банката пристъпила към принудително изпълнение, но установила, че поръчителят Д. не разполага с имущество, а „Надин комерс“ ЕООД не е сключила представения пред банката договор с „Метал трейд инвест – 2000“ ЕООД. От банката направили проверка в НАП, от която установили, че представените от кредитополучателя документи са неистински. Било установено, че голяма част от документите, представени пред банката от обвиняемите Д. и Т. също били неистински – това били официални и частни документи, които имали за цел да установят, че „Метал трейд инвест – 2000“ ЕООД извършва активна търговска дейност; че дружеството няма задължения пред НАП; че има сключени договори с контрагенти, свързани с предмета на дейност. Представените от Т. пред ББР АД 22 броя фактури също били неистински документи.

При така посочената най-общо фактология, която се извлича основно от определението на СГС, но отсъства в постановлението на прокурора, първият съд законосъобразно е приел, че инкриминираните 53 неистински документа, представени от обвиняемия Д. пред ББР, не са послужили за правно основание за имущественото разместване, доколкото сумата от 967 319 евро е отпусната на „Метал трейд инвест – 2000“ ЕООД въз основа на сключения на 9.03.2011 г. договор и на разходно-оправдателните документи, представени от обвиняемата Т., а не въз основа на неистинските документи, които била насочени да възбудят и поддържат заблуждение у служителите на ББР АД, че „Метал трейд инвест – 2000“ ЕООД е дружество, което развива активна и действителна търговска дейност, от която добива доходи, които да му позволят да обслужва отпуснатия банков кредит.

Същевременно, законосъобразно е приел контролираният съд, че неправилно прокурорът е извел извод за несъставомерност на поведението на обвиняемия Д.. В това отношение съществено значение имат правилата на ББР АД, според които отпуснатата по силата на договора за банков кредит парична сума се усвоява едва след представянето на разходнооправдателни документи, които установяват действително поети задължения по договори, 4 включени в предмета на дейност на кредитополучателя. В случая представените от обвиняемата Т. 22 броя фактури са неистински документи, които имат отношение към усвояването на кредита и осъществяването на имущественото разпореждане от патримониума на банката в имуществото на „Метал трейд инвест – 2000“ ЕООД.