Определение № 565 от 15.10.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565 гр. Враца, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500453 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 ПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 11794/12.08.2025 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез юрисконсулт М. М. срещу Определение № 1299/18.07.2025 г. на Районен съд – Враца по гр.д. № 3863/2024 г., с което определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 280/05.05.2025 г. по гр.д. № 3863/2024 г. в частта за разноските като неоснователно.

Жалбоподателят твърди, че определението на районния съд е неправилно и немотивирано, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца е прекомерно, не съответства на характера, обема и количеството на извършената работа, както и на фактическата и правна сложност на делото. Според „ЕОС Матрикс“ ЕООД първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на дружеството по отношение на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като е приел като императивна нормата за минимален размер на адвокатските възнаграждения, без да прецени конкретиката на казуса и дали такъв размер е адекватен.

Жалбоподателят се позовава на Определение № 563 от 11.03.2024 г. по т. д. № 188/2024 г. и на Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г. на ВКС, според които при определяне на адвокатското възнаграждение трябва да се отчитат предметът на спора, материалният интерес, сложността и фактическите особености на делото, а не само размерът по Наредбата. Жалбоподателят счита, че в случая делото не е било със значителна сложност, разглеждано е по писмени доказателства, като не е било необходимо особено участие на адвокат. Обръща се внимание, че има устойчива съдебна практика относно прекомерния размер на адвокатските разноски при подобни рутинни производства. Изтъква се, че съдът следва задължително да проверява и обсъжда дали не следва намаляване на адвокатското възнаграждение, а не автоматично да се присъжда исканата сума. В края на частната жалба се отбелязва незавидната ситуация на дружеството, при 1 която кредиторът, освен че не получава удовлетворение по изпълнителното производство, е задължен да заплати на неизправния длъжник и прекомерна сума за разноски.

На основание изложеното жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалваното определение № 1299/18.07.2025 г., да измени Решение № 280 от 05.05.2025 г. на РС Враца по гр. д. № 3863/2024 г. и да намали размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор на частната жалба с номер 14148/23.09.2025 г., в който процесуалният представител адв. А. Д. излага съображения за неоснователност на жалбата.

Ответната страна твърди, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Претендира, че в контекста на съдебната практика на СЕС по дела C-427/16 и C428/16 не може да се извършва произволно присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения, под пазарните нива, защото целта на правото на ЕС е да се осигури свобода и лоялна конкуренция. Смята, че 78, ал. 5 ГПК следва да се тълкува, съобразявайки понятията за разумност и пропорционалност на разноските, изведени от решение на СЕС по дело С-57/15, като се изхожда от предмета на спора, цената спора и труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право, като страната, спечелила делото, трябва да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разноските.

Излoжени са подробни аргументи, подкрепени с практика на СЕС, че прекомерно ниските размери на адвокатското възнаграждение ще доведат до некачествено правно обслужване, ще демотивират адвокатите и ще причинят икономически дисбаланс, негативен за потребителите. Посочва се, че минималните размери на възнагражденията защитават както адвокатските интереси, така и социалния интерес, защото не допускат безплатна правна помощ без качество и гаранция за необходимото ниво на работа. Прави се обстойна сметка на разходите, които адвокатът трябва да покрие (канцеларски, заплати, офис, застраховки, абонаменти, обучение и други), и се подчертава, че адвокатът започва да формира печалба едва след покриването им. Аргументира се с примери от ВКС – напр. определение № 3476 от 20.12.2024 г. по т. д. № 1945/2024 – че фиксираните в Наредба минимални адвокатски възнаграждения са основателни и техният размер не може да се отменя от съда без ясен мотив и доказателства за обществена или конкретна несъвместимост. Страната твърди, че практиката на СЕС и трайната практика на ВКС подкрепят тезата за нуждата от минимални размери, които да гарантират достойно заплащане на адвокатите, качествена правна защита и баланс между професионалните и потребителски интереси. Подчертава се, че прекалено стриктната политика за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение рискува да насърчи неконкурентни практики, да намали качеството на услугите и в крайна сметка да засегне обществения интерес.

В заключение, ответната страна настоява да се потвърди като законосъобразно и правилно определението, с което е уважен размерът по Наредба за адвокатските възнаграждения.

Като намери, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от 2 легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, съдът намира същата за допустима, а по същество неоснователна поради следното.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и е изложил подробни мотиви, включително по отношение тълкуването на решенията на СЕС в контекста на доводите на страните. Приел е, че предвид изхода на спора поисканото адвокатско възнаграждение, ведно с доказателствата за регистрация по ДДС и необходимостта такъв да бъде внесен в бюджета, е разумно, пропорционално и справедливо, вследствие на което е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

След самостоятелна преценка на фактите и правото въззивният съд намира следното. Делото, по което са присъдени разноските, чийто размер е предмет на настоящото производство, е с предмет отрицателен установителен иск с цена от 1530 лв. главница и около 230 лв. лихви и разноски. По повод посочените суми е било образувано изпълнително дело, с което адвокатът е следвало да се запознае, за да упражни успешно правна защита на клиента си. Макар делото да не се отличава с изключителна правна сложност, ходът на процеса е белязан от редица съпътстващи процедури – производство по чл. 83 ГПК за освобождаване на ищеца от разноски, действия по допускане обезпечаване на висящ иск, действия по внасяне на парична гаранция и възстановяването й след уважаване на иска, както и провеждане на производство по чл. 248 ГПК. Всички тези интервенции изискват не само юридическа компетентност, но и лично ангажиране, организация и време от страна на процесуалния представител на ищеца.

Следва да се подчертае, че рутинният характер на подобни производства не обезценява вложения адвокатски труд – професионалната намеса на адвоката предполага експертност, отговорност и многопластово съдействие, което не може да бъде сведено до минимални, символични или обидно ниски стойности. Съдът се ръководи от необходимостта да отчете актуалната финансова реалност в държавата и конституционния статус на адвокатската професия като незаменим стълб на правовата държава, чието обществено значение не следва да се подценява.

Посоченият размер на адвокатското възнаграждение е формиран в съответствие с действащата Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, която, макар и незадължителна за съда, служи за ориентир, а присъденото възнаграждение в размер на 571,78 лв. с ДДС, съобразено с материалния интерес по казуса, е минимално предвиденото за такъв тип дейност.

То напълно кореспондира на характера, труда и отговорността, вложени от адвоката, и категорично не следва да се намалява под предлог прекомерност.

Съдебният състав проявява разбиране към неприятното положение на насрещната страна, която не е получила своята престация в отношенията с ищеца навременно, но напомня, че неосъществяването на вземането и разноските по делото не предпоставят намаляване на възнаграждението на адвокатския труд, който следва да бъде заплатен справедливо според чл. 78 ГПК, и не са релевантни към осмислянето на вложения професионален ресурс.

Предвид всичко изложено дотук Окръжен съд – Враца намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а определението да се потвърди като правилно и

3

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 1299/18.07.2025 г., постановено от Районен съд – Враца по гр.д. № 3863/2024 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565 гр. Враца, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500453 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 ПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 11794/12.08.2025 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез юрисконсулт М. М. срещу Определение № 1299/18.07.2025 г. на Районен съд – Враца по гр.д. № 3863/2024 г., с което определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 280/05.05.2025 г. по гр.д. № 3863/2024 г. в частта за разноските като неоснователно.

Жалбоподателят твърди, че определението на районния съд е неправилно и немотивирано, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца е прекомерно, не съответства на характера, обема и количеството на извършената работа, както и на фактическата и правна сложност на делото. Според „ЕОС Матрикс“ ЕООД първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на дружеството по отношение на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като е приел като императивна нормата за минимален размер на адвокатските възнаграждения, без да прецени конкретиката на казуса и дали такъв размер е адекватен.

Жалбоподателят се позовава на Определение № 563 от 11.03.2024 г. по т. д. № 188/2024 г. и на Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г. на ВКС, според които при определяне на адвокатското възнаграждение трябва да се отчитат предметът на спора, материалният интерес, сложността и фактическите особености на делото, а не само размерът по Наредбата. Жалбоподателят счита, че в случая делото не е било със значителна сложност, разглеждано е по писмени доказателства, като не е било необходимо особено участие на адвокат. Обръща се внимание, че има устойчива съдебна практика относно прекомерния размер на адвокатските разноски при подобни рутинни производства. Изтъква се, че съдът следва задължително да проверява и обсъжда дали не следва намаляване на адвокатското възнаграждение, а не автоматично да се присъжда исканата сума. В края на частната жалба се отбелязва незавидната ситуация на дружеството, при 1 която кредиторът, освен че не получава удовлетворение по изпълнителното производство, е задължен да заплати на неизправния длъжник и прекомерна сума за разноски.

На основание изложеното жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалваното определение № 1299/18.07.2025 г., да измени Решение № 280 от 05.05.2025 г. на РС Враца по гр. д. № 3863/2024 г. и да намали размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор на частната жалба с номер 14148/23.09.2025 г., в който процесуалният представител адв. А. Д. излага съображения за неоснователност на жалбата.

Ответната страна твърди, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Претендира, че в контекста на съдебната практика на СЕС по дела C-427/16 и C428/16 не може да се извършва произволно присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения, под пазарните нива, защото целта на правото на ЕС е да се осигури свобода и лоялна конкуренция. Смята, че 78, ал. 5 ГПК следва да се тълкува, съобразявайки понятията за разумност и пропорционалност на разноските, изведени от решение на СЕС по дело С-57/15, като се изхожда от предмета на спора, цената спора и труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право, като страната, спечелила делото, трябва да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разноските.