Определение № 1740 от 27.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1740 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501444 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 и адрес на управление: гр.София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против разпореждане № 12602 от 25.04.2024 г., постановено по ч. гр. № 5608/2024 г., Районен съд – Пловдив, ХІV гр. състав, с което е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. В. З. за дължими суми по договор за кредит, сключен между длъжника С. В. З. и кредитора „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, за които суми заявителят претендира въз основата на сключен с кредитора „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.05.2023 г. и приложение № 1 от 04.09.2023 г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като неправилно заповедният съд не е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК, след като е констатирал, че са налице неравноправни клаузи в договора за кредит, водещи до неговата недействителност на основание чл.22 ЗПК. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на PC - Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима. По същество:

1

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

С въззивната частна жалба се поддържа единствено неправилност на разпореждането поради отказа да се издаде заповед за изпълнение при приложение на нормата на чл.23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Според настоящия съдебен състав з аявлението в случая следва да бъде отхвърлено изцяло по различни, неизложени от първоинстанционния съд съображения. Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с кредитора „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.05.2023 г. и приложение № 1 от 04.09.2023 г.

Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417 от ГПК, като в случай, че частното правоприемство се основава на договор за цесия / какъвто е настоящият / на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то / прехвърлянето / действие по отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи следваше да бъдат представени по делото и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. Ето защо липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено само на това основание.

Ето защо съдът приема за правилен отказа на районния съд да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Подадената частна жалба е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 и адрес на управление: гр.София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против разпореждане № 12602 от 25.04.2024 г., постановено по ч. гр.

№ 5608/2024 г., Районен съд – Пловдив, ХІV гр. състав, с което е оставено без 2 уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. В. З..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3