Определение № 1384 от 15.12.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1666/2025
- Вид
- Определение № 1384
- Подписан
- 15.12.2025
- В сила
- 15.12.2025
- Състав
- Петя Кръстева Георгиева, Диана Кирилова Мицканова-Лазарова , МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.247а, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1384 гр. Бургас, 15.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя Кр. Георгиева
Членове:
Диана К. Мицканова-Лазарова
МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20252100601666 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.249, ал.3 НПК и е образувано е по въззивен частен на прокурор от Районна прокуратура-Бургас, срещу определение от № 2702/12.11.2025г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 3389/2025г. по описа на Районен съд - Бургас. С посоченото определение съдът е прекратил съдебното производство по НОХД № 3389/2025г. по описа на Районен съд - Бургас и е върнал делото на Районна прокуратура - Бургас за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения, посочени в мотивната част на определението. С протеста се претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се възражения, че констатианият пропуск от съда не съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК и не е основание за връщане на делото. Внесеният в съда обвинителен акт отговарял на изискванията на чл.246 от НПК и Тълкувателно решение № 2 / 07.10.2002г. на ВКС по т.д. № 2/ 2002г. на ОСНК и формулирал обвинението така, че обвиняемият бил наясно за какво престъпление е привлечен още в досъдебното производство, с оглед на което не било засегнато правото му на защита.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с протеста, атакуваното определение и материалите по приложеното досъдебно производство № 153/2024г. по описа на РУ-Айтос, вх.№ 7032/2024г., пор.№ 1257/2024г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, в пределите на правомощията си по чл.345 от НПК, прие за установено следно:
Производството по НОХД № 3389/2025г. по описа на Бургаския районен съд е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас срещу П. П. Г., с който е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3 вр. ал.1, б.“б“, предл. второ вр. чл.342, ал.1 от НК. След преценка по чл.247а, ал.2 от НПК, че делото е подсъдно на Районен съд - Бургас, съдията докладчик е насрочил разпоредително заседание. В проведеното на 12.11.2025г. разпоредително заседание с протоколно определение по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, районният съд е приел, че на досъдебното производство са 1 допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила. В обвинителния акт представителят на държавното обвинение е квалифицирал деянието по чл.343, ал.3 НК, без да посочи дали се касае за буква „а“ или буква „б“ на същата норма. Констатираният пропуск според първоинстанционния съд, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на подсъдимото лице да разбере в какво престъпление е обвинен, още повече, че предвиденото наказание по б.“а“ и б.“б“ на чл.343, ал.3 НК е различно. Съдът е посочил, че констатираният порок е наличен и в постановлението за привличане на Г. в качеството му на обвиняем, който пропуск също подлежи на отстраняване, чрез връщане делото на досъдебната фаза, доколкото между обвинителния акт и постановлението за привличане следва да е налице пълна идентичност.
Според настоящият възивен състав, обвинителният акт не отговаря на правните изисквания на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и не е съобразен с основните положения на Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС.
Обвинителният акт поставя началото на съдебната фаза в наказателния процес и чрез него държавното обвинение развива обвинителната си теза. С него трябва да се определи достатъчно ясно предмета на доказване, като в диспозитива на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи правната квалификация на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, в съответствие с чл.246, ал.3 от НПК. При изготвянето му обаче са допуснати нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и защитника, тъй като цифровото изражение на правната квалификация не съответства, както на юридическа формулировка на обвинението в заключителната част на обвинителния акт, така и на фактите в обстоятелствената му част. Представителят на държавното обвинение е квалифицирал деянието, като престъпление по чл.343, ал.3 вр. ал.1, б.“б“, предл. второ вр. чл.342, ал.1 от НК, без да посочи дали се касае за буква „а“ или буква „б“ от ал.3 на чл.343 от НК. Това е съществено нарушава процесуалните правила и ограничава правото на подсъдимото лице да разбере в какво точно е обвинен, още повече, че предвидената санкция е различна.
При наличието на констатираните нарушения обвинителният акт не може да изпълни предназначението си, а именно да постави рамката на предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. Същият пропуск е допуснат и в досъдебната фаза в постановлението за привличане от 03.06.2025г., което също следва да се квалифицира, като съществено процесуално нарушение. Така допуснатите нарушения са отстраними и налагат връщане на делото на прокурора, с оглед на необходимостта от изготвяне на нов обвинителен акт, включително и на поправяне на постановлението по чл.219 от НПК, привличане на обвиняемия и отстраняване на допуснатите нарушения в досъдебната фаза.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.345 от НПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от № 2702/12.11.2025г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 3389/2025г. по описа на Районен съд 2 Бургас, с което е прекратено съдебното производство и е делото е върнато на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената му част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1384 гр. Бургас, 15.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя Кр. Георгиева
Членове:
Диана К. Мицканова-Лазарова
МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20252100601666 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.249, ал.3 НПК и е образувано е по въззивен частен на прокурор от Районна прокуратура-Бургас, срещу определение от № 2702/12.11.2025г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 3389/2025г. по описа на Районен съд - Бургас. С посоченото определение съдът е прекратил съдебното производство по НОХД № 3389/2025г. по описа на Районен съд - Бургас и е върнал делото на Районна прокуратура - Бургас за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения, посочени в мотивната част на определението. С протеста се претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се възражения, че констатианият пропуск от съда не съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК и не е основание за връщане на делото. Внесеният в съда обвинителен акт отговарял на изискванията на чл.246 от НПК и Тълкувателно решение № 2 / 07.10.2002г. на ВКС по т.д. № 2/ 2002г. на ОСНК и формулирал обвинението така, че обвиняемият бил наясно за какво престъпление е привлечен още в досъдебното производство, с оглед на което не било засегнато правото му на защита.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с протеста, атакуваното определение и материалите по приложеното досъдебно производство № 153/2024г. по описа на РУ-Айтос, вх.№ 7032/2024г., пор.№ 1257/2024г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, в пределите на правомощията си по чл.345 от НПК, прие за установено следно:
Производството по НОХД № 3389/2025г. по описа на Бургаския районен съд е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас срещу П. П. Г., с който е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3 вр. ал.1, б.“б“, предл. второ вр. чл.342, ал.1 от НК. След преценка по чл.247а, ал.2 от НПК, че делото е подсъдно на Районен съд - Бургас, съдията докладчик е насрочил разпоредително заседание. В проведеното на 12.11.2025г. разпоредително заседание с протоколно определение по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, районният съд е приел, че на досъдебното производство са 1 допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила. В обвинителния акт представителят на държавното обвинение е квалифицирал деянието по чл.343, ал.3 НК, без да посочи дали се касае за буква „а“ или буква „б“ на същата норма. Констатираният пропуск според първоинстанционния съд, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на подсъдимото лице да разбере в какво престъпление е обвинен, още повече, че предвиденото наказание по б.“а“ и б.“б“ на чл.343, ал.3 НК е различно. Съдът е посочил, че констатираният порок е наличен и в постановлението за привличане на Г. в качеството му на обвиняем, който пропуск също подлежи на отстраняване, чрез връщане делото на досъдебната фаза, доколкото между обвинителния акт и постановлението за привличане следва да е налице пълна идентичност.
Според настоящият възивен състав, обвинителният акт не отговаря на правните изисквания на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и не е съобразен с основните положения на Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС.
Обвинителният акт поставя началото на съдебната фаза в наказателния процес и чрез него държавното обвинение развива обвинителната си теза. С него трябва да се определи достатъчно ясно предмета на доказване, като в диспозитива на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи правната квалификация на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, в съответствие с чл.246, ал.3 от НПК. При изготвянето му обаче са допуснати нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и защитника, тъй като цифровото изражение на правната квалификация не съответства, както на юридическа формулировка на обвинението в заключителната част на обвинителния акт, така и на фактите в обстоятелствената му част. Представителят на държавното обвинение е квалифицирал деянието, като престъпление по чл.343, ал.3 вр. ал.1, б.“б“, предл. второ вр. чл.342, ал.1 от НК, без да посочи дали се касае за буква „а“ или буква „б“ от ал.3 на чл.343 от НК. Това е съществено нарушава процесуалните правила и ограничава правото на подсъдимото лице да разбере в какво точно е обвинен, още повече, че предвидената санкция е различна.
При наличието на констатираните нарушения обвинителният акт не може да изпълни предназначението си, а именно да постави рамката на предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. Същият пропуск е допуснат и в досъдебната фаза в постановлението за привличане от 03.06.2025г., което също следва да се квалифицира, като съществено процесуално нарушение. Така допуснатите нарушения са отстраними и налагат връщане на делото на прокурора, с оглед на необходимостта от изготвяне на нов обвинителен акт, включително и на поправяне на постановлението по чл.219 от НПК, привличане на обвиняемия и отстраняване на допуснатите нарушения в досъдебната фаза.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.345 от НПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от № 2702/12.11.2025г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 3389/2025г. по описа на Районен съд 2 Бургас, с което е прекратено съдебното производство и е делото е върнато на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената му част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________