Решение № 31 от 29.12.2025, Районен съд - Омуртаг
- Съд
- Районен съд - Омуртаг
- Дело
- Административно наказателно дело 263/2021
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 27.01.2026
- Състав
- Невяна Пейчева Захариева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 152, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178в, ал. 5, предл. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Омуртаг, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно наказателно дело № 20213510200263 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е. И. С., с адрес: ***, против Наказателно постановление № 38-0003053 от 13.10.2021 г., издадено от директора на РД „АА“ – Русе. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска същото да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от адв. А. А. от АК – Бургас – редовно упълномощен защитник на жалбоподателя, в което са изложени съображения за незаконосъобразност на процесното НП, до голяма степен идентични с изложените в жалбата и е направено искане същото да бъде отменено.
Ответникът – директорът на РД “Автомобилна администрация” - Русе, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение - Омуртаг редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и след анализ и преценка на приложените доказателства, приема за установено следното:
В приложения към административно - наказателната преписка /АНП/ АУАН Серия А-2020 № 293675/20.09.2021 г., е отразено, че на 20.09.2021 г., около 13.50 часа в гр. Омуртаг, при Автогара Омуртаг, се установило, че жалбоподателят като водач на автобус „Форт Транзит“ от категория М3, с рег. № ***, установен на Сектор 2 за 1 качване на пътници, извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия Бургас – Омуртаг и обратно – видно от маршрутно разписание № 2101 на автобусна линия Бургас – Омуртаг, с час на тръгване от Автогара Омуртаг – 14.00 часа, с пътен лист серия А, № 228678 от 21.09.2021 г. и удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България № 027571 към лиценз № 02970, като при проверката се установило, че жалбоподателят не отговаря на изискването да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Посочено е, че представил удостоверение за психологическа годност № 588750, валидно до 12.08.2020 г. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 33, т. 3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., издадена от МТС. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 38-0003053 от 13.10.2021 г. на директора на РД “Автомобилна администрация” - Русе, в което описанието на нарушението е идентично с описанието му в АУАН, но правната квалификация на нарушението е изменена, с мотива, че дадената от актосъставителя правна квалификация на нарушението е неправилна и като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП. За така квалифицираното административно нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв., на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 3-то от ЗДвП. Изложено е становище на АНО, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Към АНП са приложени и: удостоверение за психологична годност 588750/12.08.2019 г., справки от РПИВ за явяванията на психологическо изследване от 13.10.2021 г. и от 28.10.2021 г., относно жалбоподателя, известие за доставяне, Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта информационните технологии съобщенията, удостоверяваща материалната компетентност на АНО. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание, по искане на административно – наказващия орган, е допуснат и разпитан като свидетел актосъставителя М. М. - Д., която потвърждава констатациите по АУАН.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. При разглеждане на АУАН и НП съдът констатира, че при издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които го опорочават. В АУАН и НП е дадена различна правна квалификация на твърдяното нарушение, при идентично описание на същото. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл. 33, т. 3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., издадена от министъра на транспорта и съобщенията, а в НП по чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП.
Несъответствието между правните квалификации на деянието, съдържащи се в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което е довело до съществено нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. На практика жалбоподателят е санкциониран за непредявено му със съставения АУАН нарушение, което го е поставило в положение да не може да се защити срещу новото обвинение още в административната фаза на процеса, тъй като такова обвинение му е станало известно едва с връчването на препис от издаденото НП. Освен това наказващият орган е преценил, че нарушението се отнася към законова разпоредба явяваща се единствено санкционна. Съгласно разпоредбата на чл. 33, т. 3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, посочена като нарушена в АУАН, водачът на автобус за обществен превоз на пътници трябва да отговаря на изискването да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а разпоредбата на чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП, посочена като нарушена в процесното НП, регламентира че се наказва се с глоба в размер на 500 лв.
2 водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Следователно посочената от АНО като нарушена разпоредба е единствено санкционна, а изискването към водача на автобус за обществен превоз на пътници да притежава валидно удостоверение за психологическа годност е регламентирано именно в посочената в АУАН като нарушена разпоредба на чл. 33, т. 3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС. Изложеното води до извод, че при издаване на процесното НП е нарушена и императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, която обуславя незаконосъобразност на обжалваното НП на отделно основание. Предвид изложеното съдът счита, че при издаване на процесното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Тези съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат отстранени в рамките на съдебното производство. Освен това с оглед постановеното на 16.01.2024 г., т. е. преди последното проведено по делото открито съдебно заседание, решение на СЕС по запитване до същия съд от АС – Габрово, следва да се посочи, че процесното НП е издадено и в нарушение на законодателството на ЕС. Съгласно посоченото решение налагането на притежателите на валидно свидетелство за управление на превозни средства от категориите С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с Директива 2006/126/ЕО, като при издаването му физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават отделно удостоверение за психологическа годност, представлява недопустимо допълнително ограничение, тъй като свидетелството за управление притежава необходимата доказателствена стойност за удостоверяване на умствената годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно същото решение държавите членки не могат и да изискват доказателство за умствена годност за управление на МПС на интервали от време, по – кратки от срока на валидност на съответното свидетелство за управление. Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003053 от 13.10.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на Е. И. С., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева, на основание на чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП, за нарушение по на чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна Захариева
3