Решение № 159 от 24.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман в присъствието на прокурора Т. Ив. З. като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100607016 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 23.05.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116 състав по НОХД № 16561 / 2022 г., подсъдимият М. С. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1 000,00 лева, като на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по част от обвинението във връзка с използване на конкретни изрази. На основание чл.189 от НПК М. С. М. е бил осъден да заплати и разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от адв. М. К., служебен защитник на подсъдимия М. С. М.. Във въззивната жалба и допълнението към нея се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Излагат се доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подс. М. С. М. да е осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение. Поради това се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице.

С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови 1 доказателства.

Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание представителят на защитата - адв. М. К., моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се подробни доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подсъдимото лице М.

К. да е осъществило деянието, за което му е било повдигнато обвинение, поради което се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице.

Алтернативно, защитата пледира за намаляване на размера на наложеното наказание Представителят на Софийска градска прокуратура излага съображения, според които депозираната жалба срещу постановената първоинстанционна присъда следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита в съдебна фаза на свидетелите П.П.Б. и В.В.П., показанията на свидетелите Е.С.Д. и Л.Г.Д., показанията на свидетеля И.Б. А. и обясненията на подсъдимия, частично кредитирани, както и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК : показанията на свидетелите П.П.Б. ( л.

33 – л.34 от досъдебното производство ); В.В.П. ( л.35 – л.36 от досъдебното производство );

Е.С.Д. ( л.37 – л.38 от досъдебното производство ); Л.Г.Д. ( л.39 – л.40 от досъдебното производство ); изготвената по досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на М. С. М. ( л.56 – л.68 от досъдебното производство ); писмените доказателства по делото, а именно : справка за съдимост на М. С.

М., както и останалите доказателства, надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК, които съдът е обсъдил внимателно и задълбочено.

Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият М. С. М. е роден на ******* г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, студент в Софийски университет “Свети Климент Охридски“, специалност психология и философия, неосъждан, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. “Люлин“, вх. “А“ и настоящ адрес в гр. София, ж.к. “******* ап.15 ( и адрес за призоваване в гр. София, ж.к.

“*******, с ЕГН **********.

Сутринта на 23.07.2021 г., свид. И. А. и подсъдимият М. М. се запознали в автобус на градския транспорт, който имал маршрут през ж.к. “Надежда“ в град София, където двамата провели разговори за футбол и във връзка с работата, която извършват. Двамата заедно слезнали от превозното средство, като си закупили цигари и бутилки с високоалкохолна спиртна напитка - водка, като всеки от тях изпил по две бутилки от по 200 милилитра в ж.к.

2

“Надежда“. След това двамата се отправили към ж.к. “Връбница“, като започнали да буйстват, викали и крещели.

Около 09:10 часа, свид. И. А. и подс. М. М. били вече употребили алкохол и се намирали в гр. София, ж.к. “Връбница 1“, на ул. “*******, където започнали да ритат, чупят и преобръщат контейнери за разделно събиране на отпадъци. По време на тези си прояви те съборили два контейнера за смет, които се преобърнали на улицата и останали по средата на платното за движение. В това време говорили на висок тон и викали. Това им поведение било забелязано от свидетелите П.Б. и В.П.. Свидетелят П.Б., който бил военнослужещ в Националната гвардейска част, се свързал с органите на МВР и подал сигнал за инцидента, а приближавайки се до тях, заедно със свидетеля В.П., се легитимирал като военнослужещ и им направил забележка, като двамата им заявили, че следва да върнат обърнатите контейнери за отпадъци на мястото им, при което и свид. И. А. и подс. М. М. започнали да крещят и употребили нецензурни думи и заплахи, от които подс. М. М. изрекъл : “*******“, “*******!“. Свидетелят П.Б. поискал и приел личните карти на двамата буйстващи до идването на органите на реда, които те предали доброволно. Тогава подс. М. М. продължил с агресивното си поведение и отправил обиди към все още непристигналите на сигнала органи на реда, като казал : “******* полицаи в девето“, и “*******!“. Неустановено от двамата буйстващи лице заявило на двамата свидетели “*******“ и “*******!“. След това подс. М. М. си тръгнал и напуснал мястото на инцидента. На сигнала около 09:15 часа се отзовали свидетелите Е.Д. и Л.Д., двамата полицаи в 09 РУ - СДВР, които на 23.07.2021 г., за времето от 07:00 часа до 19:00 часа били назначени като автопатрул ( АП – 203 ). На място полицаите установили свидетелите В.П. и П.Б. и свид. И. А.. Свидетелят И. А. бил задържан и отведен в 09 РУ - СДВР, а свидетелят П.Б. предал с протокол за доброволно предаване личната карта на избягалия подсъдим М. М..

По делото е изготвена в досъдебното производство КСППЕ на подсъдимия М. М., според която същият не боледува от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение. Няма интелектуален дефицит, който да определя по болестен механизъм поведението му и да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране. Към момента на извършване на деянието същият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване ( средно нИ. ), могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. М. М. можел да участва в наказателното производство и е бил в състояние, при желание, да дава адекватни обяснения по обстоятелства и факти от съществено значение за досъдебното производство, тъй като има съхранени памет, интелект и възприятно представни възможности.

В хода на съдебното следствие, свид. И. А. е сключил споразумение за решаване на делото в съдебна фаза по реда на чл.384а от НПК и производството по делото е продължило по отношение на подсъдимия М. М..

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд е приел, че с действията си подсъдимият М. С. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК.

3

Въззивният съд в пълна степен споделя, както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени във въззивната жалба, че подсъдимото лице е невиновно по повдигнатото му обвинение, с оглед на което постановената присъда следва да бъде отменена като неправилна, а подсъдимият да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.

Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че показанията на разпитаните по делото свидетели са непротИ.речиви, логични и убедителни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и заключенията от изготвените експертизи на вещи лица. И въззивният съдебен състав счита, че по делото са налице множество доказателства, които водят само един възможен правен извод, че именно подс. М. С. М. е виновен за това, че на 23.07.2021 г., около 9:10 часа, в гр. София, ж.к. “Връбница 1“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - ритал и чупел контейнерите за боклук, като при направена забележка започнал да крещи и употребил нецензурни думи и заплахи : “*******“, “*******!“, “******* полицаи в девето“, “*******!“.

Правилно, първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият М. С. М. с поведението си е обективирал извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Правилно първоинстанционния съдът е отбелязал, че по правните си характеристики поведението на подсъдимия се вписва в непристойната проява по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК и субсумира в себе си признаците на това престъпление, давайки задълбочен анализ и посочвайки изчерпателно разграничителните критерии в степента на обществената опасност на деянията между дребното хулиганство ( посочени в чл.1, ал.2 от УБДХ ) и престъплението хулиганство ( по чл.325, ал.1 от НК ).

От субективна страна, подс. М. С. М. е осъществил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, които в случая са идентични със самото деяние.

Анализът на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав 4 подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока.

Правилно първоинстанционния съдът е оправдал подс. М. С. М. по обвинението деянието да е извършено чрез използване на част от инкриминираните изрази : “*******!“ “*******“ и “*******!“, доколкото по делото не е било установено по категоричен и безспорен начин, че именно последният е употребил така посочените изрази.

Въззивният съд изцяло се солидализира с първата инстанция и относно наложеното наказание, предвид на чистото съдебно минало на подсъдимото лице, като на основание чл.78а от НК подс. М. С. М. е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1 000,00 лева, намирайки го за справедлИ. и кореспондиращо с характера и тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, с което ще бъдат постигнати и целите на наказанието съгласно чл.36 от НК. Правилно са преценени и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства относими към настоящото съдебно производство, като смекчаващите не се явяват изключителни или многобройни по смисъла на чл.55 от НК.