Решение № 654 от 31.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20231000502778 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. М. Й. срещу решение № 88/08.08.2023г. на СОС, IV първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 228/21г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 30 000 лв. до пълния размер от 70 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел за доказани всички предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Правилно е прието, че не е налице съпричиняване от негова страна на вредите. Съдът е нарушил принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Определеното обезщетение не е достатъчно за репариране на претърпените от него неимуществени вреди, установени от заключението на медицинската експертиза. Не са взети предвид и показанията на разпитания свидетел.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

1

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва. В исковата молба ищецът А. Й. твърди, че на 23.04.2021г. е пострадал при ПТП, настъпило на територията на община Самоков. На ул. „Рилска малина“ водачът на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № ********, управляван от Ц. Ц. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата като се е движел с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, не е бил внимателен към останалите участници в движението, не е намалил скоростта и не е спрял при наличието на препятствие на пътя. Ищецът е бил лице, работещо на пътното платно. В следствие на това е настъпил удар между автомобила и А. Й., който го миел. От силния удар е получил счупване на дясната подбедрица- тибия и фабула, съпроводено с деформация на крайника, паталогична подвижност и силни остри болки. Бил е приет в МБАЛ Самоков, където са назначени изследвания. Предприето е било оперативно лечение за открито наместване на фрактурата с поставяне на интрамедуларен пирон, застопорен с 4бр. кортикални винтове. След 14 дневен болничен престой е бил изписан. На 21.06.2021г. е бил приет повторно за изваждане на динамичен винт. Причината за екстракцията му е забавено калусообразуване.

Травмата е причинила на ищеца изключително високи по интензитет болки и страдания. Продължително време е бил на легло, не е можел да се изправя и да се движи свободно. Бил е зависим изцяло от грижите на близките си. Бил е неработоспособен. Към настоящият момент изпитва силни болки и ще ги търпи продължително време. Във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство по описа на РУ- Самоков и РП- Самоков. За лекия автомобил е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, която е била валидна към момента на ПТП. С молба вх. № 8919/20.07.2021г. е отправил застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Такова не е определено и не му е изплатено.

Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за 2 неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., в едно със законната лихва от 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срок заявява, че оспорва иска по основание и размер. Оспорва описания механизъм в исковата молба, вината на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ********. Прави възражение за съпричиняване на

ПТП от страна на ищеца, тъй като е нарушил чл.108, ал.1, чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП.

Оспорва, че има причина връзка между поведението на водача на МПС и вредите, както и че те се възникнали от произшествието.

Оспорва предявения акцесорен иск за законна лихва. Счита, че тя се дължи не преди 11.08.2021г.

Безспорно е, че на 23.04.2021г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 63/23.04.2021г., протокол за оглед от същата дата и фотоалбум.

Прието е за безспорно, че за лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ******** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, валидна към датата на произшествието.

Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 20.07.2021г. като не му е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед твърденията в исковата молба ищецът Р. Г. е представила медицински документи- История на заболяването от МБАЛ- Самоков ЕООД за престоя му от 23.04.2021г. до 05.05.2021г. и История на заболяване от същото лечебно заведение за престоя му от 21.06.2021г. до 24.06.2021г., амбулаторни листа за платен преглед от 18.08.2022г., медицинско направление от 18.08.2022г., резултат от образно изследване от 18.08.2022г., рецепта.

Не се спори, че с решение № 5/ 23.01.2023г. на РС- Самоков Ц. Б. е признат за виновен за ПТП, настъпило на 23.04.2021г. като на основание чл.78а от НК му е наложено административно наказание глоба. Съдебният акт е влязъл в сила на 08.02.2023г.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар, в която са описани травматичните увреждания, 3 получени от ищеца: счупване на костите на дясната подбедрица в средната им трета. Това е наложило оперативно лечение по спешност. То е протекло на два етапа, но престои и трета операция за отстраняване на остеосинтезния материал от дясната голямопищялна кост. Травмата е довела до затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца. През този период ищецът е бил с намалена работоспособност. През първите 2-3 месеца е бил силно затруднен в процеса на самообслужване и се е налагало да ползва чужда помощ. След раздвижването му постепенно възможността за самообслужване се е възстановила. Уврежданията са в причинна връзка с ПТП. Налице е възстановяване на функциите на крайника в полен обем като за в бъдеще пострадалият ще изпитва болки при промяна на времето и при физическо натоварване. Възстановяването му е настъпило за 7-8 месеца.

Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца на 25.01.2023г., при който е установило, че сегашното съС.ие на ищеца е на контактен и адвекватен, ориентиран за време, място и собствена личност. Походката е с накуцване без помощни средства. В областта на глезенната и коленната стави има поС.ни ръбци, които са без данни за колоидно зарастване и белезникав цвят.

Мускулатурата на двете подбедрици е симетрична. Личи лека деформация в средната трета на голямопищялната кост. Обемът на движенията е запазен. В съдебно заседание експертът е допълнил заключението си, а именно, че фрактурата е зараснала Ищецът куца и има промяна в механиката на походката. Имал е наложена имобилизация поне за 30дни. Тогава е имал най- силно затруднение.

Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и безпристрастно. То е изготвено въз основа на писмените доказателства, приети по делото и след преглед на ищеца. Експертът е дал заключение въз основа на науката и професионалния опит.

В хода на съдебното дирене е прието заключение на автотехническа експертиза, която е установила механизма на ПТП, скоростта на движение на автомобила преди и в момента на удара, предотвратимостта на произшествието и причините за настъпването му.

Съдът кредитира заключението като основаващо се на доказателствата по делото. То е компетентно, безпристрастно и обективно.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

4

Свидетелят Й. е съпруга на ищеца и желае да свидетелства. Тя заявява, че съпругът й е претърпял ПТП, когато е работил. В болницата в Самоков са установили, че десният му крак е счупен и са го оперирали.

Свидетелят му е била придружител. След изписването е бил в дома си. Тричетири месеца е имал болки, придвижвал се е с патерици, но при ставане му е помагала. Три месеца му е помагала във всичко. След шест месеца е започнал да се оправя. Бил е с гипс преди операцията. Около 6-7 месеца е ходел с патерици. На 7-8 месец е започнал да ходи без тях. След операцията не е работил. Били са на прегледи при д-р П., който го е оперирал.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Преценява ги при условията на чл.172 от ГПК поради близките отношения между нея и ищеца, а именно съпрузи, но ги счита за достоверни и убедителни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.

Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният иск.

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

Процесуалният представител на ответника е заявил, че на ищеца заплатено обезщетение за неимуществени вреди от 30000лв. заедно със законната лихва на 01.12.2023г.

Това обстоятелство е признато от процесуалния представител на въззивника.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и чл.429, ал.3 от КЗ.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу 5 причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция към въззивника. В тримесечният срок застрахователят не му е определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.

Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Ищецът извежда своето субективно материално право като пострадало лице от ПТП, за което вина има застрахования при ответника деликвент. Това го легитимира да предяви прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.