Определение № 440 от 05.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Пловдив, 05.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно наказателно дело № 20255300600895 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7 и ал.8 от НПК.

С определение № 185 от 26.02.2025г. постановено по ЧНД № 6686/2024г. по описа на РС-Пловдив, ХХІІ- ри н.с. е потвърдил Постановлението на РП-Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 273/2019г. по описа на РУ на МВР Хисар при ОД на МВР-Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.343а ал.1 б.“а“, вр. с чл.343, вр. с чл.342 от НК. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от Д. Е.Б., със съгласието на майка му, чрез адв.А.Б., с която се иска отмяна на определението на РС-Пловдив като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото на РП-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложени са съображения, че изводите на първостепенния съд са неправилни и не кореспондират със събраните по- делото доказателства, които и не са обстойно анализирани. Навеждат се доводи, че извършения следствен експеримент не е проведен съгласно изискванията на НПК, поради което и няма доказателствена стойност. Иска се определението на РС-Пловдив да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, както и Постановлението на РП-Пловдив и делото да се върне за извършване на допълнителни процесуално следствени действия- разпити на пострадалия и свид.П.В. и извършване на очна ставка при евентуални противоречия в показанията им.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, разгледана по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното определение Пловдивският районен съд е потвърдил 1

Постановление на РП-Пловдив, в което е прието, че свид.П.В. като водач на лек автомобил марка „Рено“ с рег.№ ******** е нямал техническа възможност на инкриминираната дата да спре преди мястото на удара ако е бил реагирал с екстрено спиране, тъй като пострадалото лице е попадал в опасната зона за спиране на автомобила, поради което и е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Изложил е съображения и, че освен липсата на виновно поведение от страна на свид.В., същият е наказан по административно – наказателен ред с влязло в сила Наказателно постановление, което не допуска повторно наказване на лице за същото деяние и реализиране на наказателна отговорност спрямо него. Изложени са обстойни доводи и че в хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем, същото касае престъпление, за което се предвижда до 2 години лишаване от свобода или пробация, поради което и са налице основанията на чл.80 ал.1 т.4 от НК, предвид изтеклата относителна погасителна давност за наказателно преследване, което изключва търсене на наказателна отговорност за конкретното деяние от дееца.

При извършения съдебен контрол на Постановлението за прекратяване на наказателно производство, РС-Пловдив е възпроизвел изложената от РППловдив фактическа обстановка, като е приел, че са събрани всички доказателства и доказателствени средства относими към предмета на доказване по делото, както и че същите са обстойно и задълбочено анализирани. Приел е, че изводите на наблюдаващия прокурор за несъставомерност на деянието са правилни и законосъобразни, предвид липсата на виновно поведение и в частност на нарушения на ЗДвП от П.В., което да е в пряка причинно-следствена връзка с причинената средна телесна повреда на свид.Д.Б., както и че пътно транспортното произшествие е настъпило единствено в резултат на неправомерното поведение на велосипедиста – св.Д. Б.. Изложени са обстойно съображения, че свид.П.В. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди неправомерното действие на другия участник в движението – свид. Б., респективно и общественоопасните последици от деянието, поради което и е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което изключва обществената опасност на деянието, тъй като същото не е извършено виновно. Навел е съображения и че обосновано са изложени доводи, че е налице и друго основание за прекратяване на наказателното производство, а именно изтекла погасителна давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.4 от НК.

Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд счита, че фактическа обстановка е правилно установена въз основа на необходимите и възможни, събрани по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, поради което и не следва да се преповтаря. Доказателственият материал е обстойно обсъден и анализиран от прокурора в Постановлението за прекратяване на наказателното производство, предвид което и правилно контролираният съд е приел, че постановлението е обосновано и мотивирано. В тази насока доводите в жалбата са неоснователни, доколкото ясно, обосновано и 2 аргументирано прокурорът е посочил, че кредитира показанията на свид.П.В. и свид. М.Д., заключението на КСАТЕМЕ в хипотеза 1 и установеното при извършения следствен експеримент и не цени показанията на пострадалото лице, въз основа на които и е изградил приетата от него и първостепенният съд фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция.

Неоснователно е искането на адв.Б. за извършване на нови разпити на свид.П.В. и свид.Д. Б. и евентуално извършване на очна ставка между тях, доколкото и двамата свидетели са разпитани повторно и са изложили факти и обстоятелства относно настъпилото пътно транспортно произшествие идентични с предходния си разпит. Действително показанията между тях са противоречиви, но обосновано след отчитане на личната им заинтересуваност от изхода на делото, същите са обсъдени в корелативна връзка с останалите събрани по делото доказателства и е посочено кои се кредитират с доверие, като направения доказателствен анализ е обстоен, логичен и достоверен. На следващо място спазвайки международните стандарти установени в Конвенцията за защита правата на детето, Пекинските правила и принципите на НПК, че жертвите на престъпление не следва да се подлагат на вторична виктимизация очевидно е неправилно и ненужно в настоящия казус пострадалия Д.Б. да бъде повторно разпитван за настъпилото пътно транспортно произшествие.

Въззивният съд напълно споделя изложените аргументи както от наблюдаващия прокурор, така и от състава на РС-Пловдив, че свид.П.В. не е извършил нарушение на ЗДвП на инкриминираната дата в резултат на което да е настъпило увреждането на свид.Д.Б., а същото е настъпило вследствие неспазване правилата за движение по пътищата от пострадалия, който не е спрял на знак „стоп“ и е навлязъл на пътното платно в момент, в който по него се е движел със съобразена скорост лек автомобил, управляван от свид.В..

Правилно е прието и че деянието, за което е образувано настоящото производство е погасено по давност, съобразно чл.80 ал.1 т.4 от НК, предвид изтеклия срок от време от образуването му, който е повече от предвидения в цитираната по – горе норма - 5 години. Същото обаче правилно не е отчетено като водещо основание за прекратяване на наказателното производство с оглед установената липса на виновно поведение обосноваващо липса на престъпление по чл.343а ал.1 б.“а“, вр. с чл.343, вр. с чл.342 от НК.

При горните факти и правни изводи обжалваното определение на първоинстанционният съд е законосъобразно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.243 ал.8 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 185 от 26.02.2025г. постановено по ЧНД № 6686/2024г. по описа на РС-Пловдив, ХХІІ- ри н.с.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4