Решение № 367 от 17.06.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………/…………06.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА при секретар Мария Манолова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 805 по описа на ВОС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д. № 805 по описа за 2018г. на Окръжен съд Варна е е образувано по молба на „УП България 4“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К.К.Д.–управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК

********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г. К.- членове на УС, са предявени искове за заплащане на сумата от

54 604.28 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво“ с.Храброво, общ.Балчик, обл.Добрич, произведена през м.август 2015г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 175 от 30.08.2011г. и сумата от

13776.12 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 28.11.2015г. до 30.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се сторените разноски в производството.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия №

2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г. За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника договор за изкупуване на електрическа енергия № 175 от 30.08.2011г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Сочи, че през м. август 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 262,310 MWh, за която е издал фактура № 72/11.09.2015 г., на стойност 5 517.95 лв. с ДДС като стойността била изчислена по ед. цени за излишък на балансиращия пазар – 17,5300 лв./МВтЧ, тъй като централата била надхвърлила прага от 1907 МВтЧ/инсталиран 1 кВт мощност, но не била достигнала 2250 часа работа. Впоследствие след като централата надхвърлила 2250 ч. работа, ищецът издал дебитно известие № 74/31.10.2015 г. към фактура № 72/11.09.2015 г., на стойност 54 604.28 лева с ДДС, с което с което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 173,4725 лв./MWh). След корекцията с дебитно известие № 74/31.10.2015 г. общата фактурирана продажна стойност/сума за електрическата енергия, доставена от ищеца на ответника през месец август 2015 г. възлязла на 60 122.23лв. с ДДС, от която сума ответникът е заплатил 5517.95 лв. по фактура № 72/11.09.2015 г., докато сумата в размер на 54 604.28 лв. по дебитно известие № 74/31.10.2015 г. останала дължима и неплатена. Излага, че въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството произведена енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната стойност. Излага още, че считано от 28.11.2015 г. ответникът е изпаднал в забава в заплащането на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до предявяването на иска в размер на 13 776.12 лева.

Ищецът сочи, че за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 7 на Решение Ц-18 е определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 8 на Решение Ц-18 е определена цена от 173.06 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-18 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът

„ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* гр. Варна, оспорва предявените исковете като неоснователни. Сочи, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „УП България 4“ с обща инсталирана мощност от 2000 кВт, находящ се в землището на с. Храброво, община Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор и анекс към него. Сочи, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 175 от 30.08.2011г., като съгласно чл. 18 от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР.

Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между страните възниква във връзка в тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че с писмо от 11.11.2015 г. е върнал издаденото дебитно известие, за да бъде коригирано, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ при работата до/над 2250 часа и нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г., но коригиране не последвало. Сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.

Оспорва се начина на изчисляване на стойността на произведеното количество енергия, като се настоява, че след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровия генератор за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на ел.енергия по т.2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.

Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена.

Количествата на произведената и продадена електрическа енергия над определените с Решението 1907 КВтч следва да се заплащат по цена за излишък.

Счита, че ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал принадлежността си към групата производители по т. 2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се оспорва от ищеца, че произведената от него енергия за предходен период е била заплащана по цена от 191.00 лева/МВтч., съгласно т. 7 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа.

Сочи, че неправилно след преминаване на 2 250 часа ефективна работа през м. септември, ищецът е издал процесното дебитно известие, като фактурирал цялата произведената ел.енергия през м. септември по преференциални цени по т. 8 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г., тъй като приел, че след преминаването на 2 250 часа спрямо него се прилага нетно специфично производство от 2 139 кВтч съгласно т. 2.8 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.

Изразява се становище, че твърдението на ищеца, че две от подточките, а именно т. 2.7. и т. 2.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, са приложими към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа на специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник. Поддържа, че след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори за 2015 г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 2.7. от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена.

Над този праг следва да се приложи чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ т.е. произведената от ищците ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Тъй като ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.

Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Отново излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите на продадената енергия и анализ на приложимата нормативна уредба. Сочи, че Решение № СП-1, в частта по т. 1.7 и 1.8, с които е определено нетно специфично производство е отменено от Адм. съд – София-град като решението не е влязло в сила. Счита, че отмяната на посочените две точки от Решение № СП-1 би имала действие от момента на издаването на административния акт и следователно би било приложимо и между страните в настоящото производство.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и отново излага анализ на нормативната уредба приложима към процесните отношения. С влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ се създава изцяло нов механизъм за определяне на количествата ел.енергия, които се изкупуват по преференц.цени като се предвижда краен момент, в който тази цена е дължима. Този нов механизъм е приложим за заварените случаи и занапред. Оспорва се твърдението, че становището на НЕК като обществен доставчик на пазара на енергия, е без правно значение. Претендира се отхвърляне изцяло на исковете.

В становището си по същество на спора ищецът се позовава на последиците от Решение № 3312 от 04.03.2020г. по адм.дело №14112/2018г. на ВАС, с което е потвърдено Решение № 5483/26.09.2018г. по адм.дело №8493/2015г. по описа на АССГ, с което е отменено издаденото от КЕВР Решение СП-1 в частта по т.2.7 и точка 2.8, раздел втори за определяне на нетно специфично производство на електроенергия. Изтъква се, че с отмяната на посочените точки на практика не е налице НСПЕ, което да се прилага и единствените обвързващи параметри по отношение на приложимата преференциална цена е обстоятелството дали централата е работила до или над 2250 часа годишно.

С писмената защита ответната страна счита, че отмяната на Решение СП-1 в частта по т.2.7 и точка 2.8, раздел втори не води до отпадане с обратна сила на ограничението за прилагане на НСП към обема на ел.енергия, която производителят може да продаде по преференциална цена на крайния снабдител, на осн чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.